Решение № 1990 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330204248 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

619211

–

F636346/16.12.2021г., издадено от М.М.П.-С., на длъжност ***, с което на „С. и КО“ ЕООД, ЕИК: 205101293 на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 820 лева, за нарушение на чл.78, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.66, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. Р. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано. Първоначално бил издаден друг АУАН, който им бил връчен, а впоследствие процесното наказателно постановление било издадено въз основа на друг АУАН. Било получено кредитно известен чак през месец септември 2021 г., поради което същото било отразено без този период. Също така отговорността им следвало да бъде ангажирана на основание чл. 182, ал.

2 ЗДДС, вместо на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, като сочи като установено нарушението по чл.78, ал.4 от ЗДДС, фактическата обстановка покоето описва. Относно възраженията на жалбоподателя, оспорва релевантността на получаване кредитното известие от дружеството, предвид посоченото в чл.66, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, а 1 именно – че издаденото кредитно известие не следва да намери отражение в дневниците за покупки. Претендира разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.07.2023г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД НАП-Пловдив на 17.07.2023г. съгласно отразения входящ номер. По време на проведеното о.с.з. на 24.10.2023 г., съдебният състав се произнесе с изрично определение защо намира подадената жалба в срок. Също така тя е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Актосъставителят и наказващият орган са приели следната фактическа обстановка, а именно:

Дружеството жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на услуга, съгласно Договор за СМР от 14.10.2020 г., който бил развален на 20.07.2021 г. ,,С. и КО‘‘ ЕООД с ЕИК: 205101293 не било извършило корекция на ползвания по разваления договор данъчен кредит в размер на 8 820 лева във връзка с извършено авансово плащане, като не е сторило това в законоустановения срок от 01.08.2021 г. до 15.08.2021 г., включително /доколкото 14.08.2021 г. е неработен ден/ за данъчния период на месец юли 2021 г., което е довело до определяне на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване за м. 07.2021 г. в по-голям размер със сумата от 8 820 лева. Съгласно писмени обяснения от жалбоподателя, събитието поради отпаднала необходимост от извършване на договорено СМР, поради което на 20.07.2021 г. от доставчика ,,МИГ ИНЖЕНЕРИНГ‘‘ ЕООД било издадено кредитно известие № 2000003712/20.07.2021 г. към фактура № 2000003492 от 31.03.2021 г. с данъчна основа ,,минус‘‘ 44 100 лева и ДДС минус 8 820 лева, в което като дата на възникване на основанието за разваляне на доставката е посочена датата – 20.07.2021 г. Съгласно чл. 66, ал.

2, изр. 2-ро от ППЗДДС, издадено от доставчика ,,МИГ ИНЖЕНЕРИНГ‘‘ ЕООД кредитно известие по чл. 115, ал. 2 ЗДДС не следва да намери отражение в дневника за покупки на получателя за периода на издаването му, нито в някои от следващите данъчни периоди. Предвид факта, че се касае за авансова плащане, ползваният данъчен кредит № 2000003492/31.03.2021 г. е следвало да бъде коригиран от получателя по реда на чл. 78, ал. 4 ЗДДС, като в 5-дневен срок от датата на развалянето на договора /20.07.2021 г./ дружеството е било длъжно да издаде протокол по чл. 66, ал. 1 ППЗДДС с данъчна основа минус 44 100 лева и ДДС минус 8 820 лева, който да отрази в дневника си за покупки със знак минус и справка-декларация, подадени в ТД на НАП Пловдив с вх. № СД с вх. № 16004762943/12.08.2021 г. за данъчния период през който е развалена доставката, а именно за данъчен период месец юли 2021 г. По този начин дружеството жалбоподател не е било издало 2 протокол по чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит по разваления договор, респективно не е коригирало резултата за данъчен период юли 2021 г. в посока намаление със сумата от 8 820 лева, чрез отразяване на протокола в дневника си за продукти и справката декларация по ЗДДС, като не е включило протокола по чл. 66, ал. 1 ППЗДДС в дневника си за покупки и справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП Пловдив с вх. № 160044762943 от 12.08.2021 г. за данъчен период юли 2021 г.

Неиздаването на протокол по чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС от страна на жалбоподателя и неотразяването му в дневника за покупки и справкатадекларация на лицето е довело до деклариране на данъчен резултат за месец юли ДДС за внасяне в размер на 64.69 лева, кредитното известие било отразено в дневника за покупки и в справката-декларация на лицето месец септември 2021 г. Нарушението било извършено на 16.08.2021 г., когато е изтекъл срокът за подаване на дневника за покупките и справка-декларация за месец юли 2021 г. и открито на 22.10.2021 г. представяне на документи във връзка с ИПДПОЗЛ № П-16001621172363-040-001 от 11.10.2021 г., като по този начин била нарушена разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗДДС, във връзка чл.

66, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката М.

Й., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че се установило, че дружеството не било издало протокол, за корекция на ползвания данъчен кредит по разваления договор и не било коригирало резултата за данъчен период месец юли 2021 г., през който била развалена доставката и за това му е съставен акт за нарушение. Срокът, в който трябвало да се сторнира този аванс бил 5 дни от датата на развалянето на договора. Извършено било сторниране на аванса, след започване на проверката и след като било връчено искането за представяне на документи, които били поискани и след започване на проверката тогава бил сторниран аванса.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По инициатива на дружеството жалбоподател беше допуснат до разпит свидетелят С.А., а по инициатива на въззиваемата страна свидетелката М. Б..

И двамата свидетели депозираха показания относно връчването на наказателното постановление на жалбоподател и по-специално с оглед преценка дали подадената жалба срещу последното е в срок, като въз основа на техните показания Съдът се произнесе с изрично определение относно срочността на подадената жалба.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че е нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От копието от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице П-16001621172363-040-001 от 11.10.2021 г. се установява, че 3 са били поискани такива от жалбоподателя.

От договор за извършване на СМР от 14.10.2020 г., се установява, че бил сключен такъв между жалбоподателя и ,,МИГ ИНЖЕНЕРИНГ‘‘ ЕООД.

От споразумение към Договор за извършване на СМР от 14.10.2020 г. от 20.07.2021 г. се установява, че последните две дружества се съгласят да отпаднат посочени задължения, като за това е било издадено кредитно известие № 2000003712 от 20.07.2021 г. към фактура № 2000003492 от 31.03.2021 г. с основание предмет на сделката ,,възстановен аванс‘‘.

С оглед изложеното, Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което ,,С. и КО“ ЕООД, е нарушило разпоредбата на чл.

78, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.66, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС – за това, че на 16.08.2021г., в гр. Пловдив, като в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, а именно – не издало протокол по чл.66, ал.1 от ППЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит по разваления договор, съответно – не коригирало своевременно резултата за данъчния период м.07.2021г., в посока намаляване със сумата от 44 100 лева, а отразило издаденото от ,,МИГ ИНЖЕНЕРИНГ‘‘ ЕООД кредитно известие със закъснение.

Следва да се посочи, че съгласно чл.66, ал.2 от ППЗДДС – издаденото от доставчика „МИГ ИНЖЕНЕРИНГ“ кредитно известие по чл.115, ал.2 от ЗДДС не следва да намери отражение в дневника за покупки на получателя за периода на издаването му, нито в някой от следващите данъчни периоди.

С оглед на горното, неоснователно е възражението в жалбата, че актосъставителя не е посочил кога е получено кредитното известие, доколкото последното обстоятелство е изцяло неотносимо към състава на разглежданото нарушение. Последното също е без значение и с оглед въпроса за субективната страна деянието (дори и извън обстоятелството, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна), доколкото 4 дружеството жалбоподател е страна по подписания договор с МИГ ИНЖЕНЕРИНГ, както и е участвало към последващото споразумение между тях.

Моментът на установяване на нарушението неправилно актосъставителят е обвързал с този на приключване на проверката. В случая се установява, че АУАН е издаден в тримесечния срок от откриването на нарушителя по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Същевременно установява се, че Протокола за същата насрещна проверка с П-16001621172363-040-001 от 11.10.2021 г. както и съответните документи са предоставени на 22.10.2021г., от които дати до тази на съставяне на АУАН - 30.11.2021г. очевидно не е изтекъл три месечния срок за съставяне на АУАН.

Санкцията, която е определена в чл. 182 от ЗДДС, не нарушава принципа на данъчен неутралитет и насърчава данъчно-задълженото лице своевременно да направи корекция на ползван данъчен кредит при анулиране на доставка, при която е ползван данъчен кредит. В конкретния случай се касае за неизвършена корекция на данъчен кредит в значителни размери, като с несвоевременното извършване на корекцията бюджета е реално ощетен, а наложената санкция, включително – предвид нейния размер, в никакъв случай не може да бъде счетена за прекомерна и надхвърляща необходимото за постигане целите на закона. Обстоятелството, че нарушението е било отстранено в последващ период не налага само по себе си заключение, че санкцията е прекомерна. Още последната санкция очевидно не е приложима единствено в хипотезата на евентуалното наличие на данъчно избягване.