Решение № 15119 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15119 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110130515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот – ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3588,78 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата 34,36 лв. – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /25.01.2022 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, сумата 433,19 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.01.2022 г. върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 4,65 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до 1

18.01.2022 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът Б. Д. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот за процесния период. Оспорва да е потребил топлинна енергия в претендираното количество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, падежирали преди 25.01.2019 г. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Д. К., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2022 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и във връзка с указания, дадени от съда, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника е учредено пожизнено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на договор, обективиран в нотариален акт № .../ ... г., както и че към процесния период между страните е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имота, свързана с ползването му единствено от ответника. Тези обстоятелства се потвърждават от съдържанието на 2 нотариалния акт и представеното и прието като доказателство по делото заявление – декларация за откриване на партида от 14.02.2006 г., подадено пред ищеца от ответника Б.

К., с което същата е отправила искане да бъде открита партида на нейно име при ищеца във връзка с ползването на топлинна енергия на адреса на процесния имот – ..., находящ се в ..., както и е декларира, че домакинството й се състои от 3-ма (трима) членове.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № .... Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което и изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание на 15.05.2025 г., количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно.

При метрологичните проверки на топломера не са констатирани грешки при отчитането на енергията, постъпила в сградата. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела – 2 броя, на максимална мощност, съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ, и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота по проекта на сградата. За имота е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, като за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. разходът за топла вода е изчислен на база три броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ, а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. разходът за топла вода е изчислен на база един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, тъй като е подадена нова информация от домоуправителя на входа, че жилището е необитаемо. До имота не бил осигурен достъп от потребителя за отчет и за трите процесни отоплителни сезона, след надлежно уведомяване на ЕС за двете планирани отчетни дати от ФДР. За удостоверяване на посочените обстоятелства са съставени протоколи за неосигурен достъп и за поставените съобщения за датите на отчет на индивидуалните уреди, които са представени и приети като доказателства по делото.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2021 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на 3 доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е 5123,90 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 25.01.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 25.01.2019 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец декември 2018 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 15.02.2019 г.

При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията, направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. е 4047,91 лева.

Претенцията на ищеца е до сумата 3588,78 лева, като предвид диспозитивното начало в процеса и доколкото ответникът не твърди и не представя доказателства за заплащане на претендираното и установено като дължимо вземане, искът следва да бъде изцяло уважен до този размер, като бъде отхвърлен за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 34,36 лева за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на раздел III от договора между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД:

4

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2019 г., съответно на 2020 г. и 2021 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2019 г., съответно на 15.06.2020 г. и 14.06.2021 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2019 г., 30.06.2020 г. и 31.07.2021 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.