Решение № 793 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. П. като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110110696 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.64 и 65 от ГПК.

Образувано е по повод на частна жалба от Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез адвокат Н. Ч. - ВАК срещу Определение №13726/04.12.2024 г., с което е върната на ответника подадената извън преклузивния срок за обжалване въззивна жалба вх.

№10266/17.12.2024 г. срещу постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024 г. В жалбата е инкорпорирано искане да бъде допуснато въззивно обжалване на съдебното решение, което съдът е квалифицира като искане по чл.64 и чл.65 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение.

В жалбата с вх. №10266/17.12.2024 г. ответникът е изложил, че изпитва силни болки в областта на кръста и долните крайници. Наложило се да постъпи в болница СБР НК ЕАД филиал в село Нареченски бани, община Асеновград, област Пловдив.

Бил в болницата от 13.11.2024 год. до 25.11.2024 год. Точно в периода от 18.11.2024 год. до 25.11.2024 год., когато е трябвало да се обжалва решението. Нямал физическа възможност да спази срока, тъй като бил в болницата.

Отделно, като се прибирал от болницата към Варна претърпял инцидент – повредил му се автомобилът на магистрала Тракия на 15 км преди Бургас, като двигателят изпушил и останал на магистралата. Наложило се да остане още два дена в Бургас, за да предаде автомобила за разкомплектоване в автоморга в гр. Айтос и да може да го бракува като се прибера във Варна, което направил след няколко дена.

Поради това допълнително забавяне въззивната жалба била входирана на 29.11.2024 год.

В срока за отговор по чл.66 ГПК молителката е изразила становище за неоснователност и недоказаност на молбата.

1

По така докладваната молба съдът намира от фактически и правна страна следното:

Производството по делото е по реда на специалния Закон за защита от домашно насилие. Същият съдържа специални процесуални правила, които изключват общите правила по ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.6 от ЗЗД съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание, а при фактическа и правна сложност на делото, съдът може да посочи деня, в който ще постанови решението, от който тече и срокът за обжалване на същото.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2024 г., съдът е постановил, че ще се произнесе с решение на 18.11.2024 г., като е указал на страните, че от тази дата тече и седемдневният срок за обжалване на решението. На обявената дата е постановено и обявено съдебното решението, следователно срокът за обжалването му изтича седем дни след 18.11.2024 г,. или на 25.11.2024 г.

От ответника е депозирана въззивна жалба срещу решението на 29.11.2024 г.

Тъй като същата е депозирана след изтичане на срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, с Определение №13726/04.12.2024 г. съдът е върнал същата като просрочена.

Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 12.12.2024 г., а депозираната частна жалба, инкорпорираща искането за възобновяване на срока е депозирана на 17.12.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Поради изложеното съдът намира, че същата е депозирана в преклузивния срок и се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

От представения болничен лист (л.146) е видно, че същият е издаден на процесуалния представител на ответника адвокат Н. Д. Ч. на 21.11.2024 г. и е за периода от 13.11.2024 г. до 25.11.2024 г. като е предписан болничен режим. Болничният лист е издаден от д-р Атанас Бучков, СБР НК ЕАД, Филиал Нареченски бани.

Поставената диагноза е: Увреждане на лумбо-сакралните коренчета.

Не бяха представени други доказателства във връзка с твърдяната хоспитализация, като задължителната епикриза при изписване, предписание за хоспитализация и други необходими документи за прием, посочени на сайта на болницата. Не бяха представени и доказателства за постъпване за лечение по спешност, а не предприемане на планово такова. Доколкото датата на постановяване на 2 съдебното решение и срокът за обжалване са били обявени на ответника и неговия процесуален представител още преди постъпването за лечение на последния, съдът намира, че както ответникът, така и процесуалният му представител са имали достатъчно време и възможност да организират евентуалната си защита в случай на негативен за тях изход от делото.

Отделно от горното следва да се отбележи, че в подадената въззивна жалба няма дори споменаване на причината, поради която същата се подава след изтичане на срока за обжалване на съдебното решение. Ако подаването й след срока се дължеше на невъзможност за подаването й от процесуалния представител на ответника, то същата щеше да е придружена от искането за възобновяване на срока по чл.64 ГПК, а не то да бъде направено едва след връщането на въззивната жалба. Изложеното води съда до извода, че към датата на подаване на въззивната жалба страната не е била наясно, че подава същата извън срока, поради причината, че е считала, че срокът за обжалване на решението изтича не на седмия ден от обявената от съда дата, а на седмия ден от получаването му (26.11.2024 г.), или на 03.12.2024 г. Едва след връщането на въззивната жалба и запознаването от ответника с мотивите на съда, за него става ясно, че същата е просрочена. Незнанието на страната на датата, от която тече срокът за обжалване на съдебното решение не съставлява особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.

В подкрепа на горните изводи на съда е и фактът, че въззивната жалба не е подадена и на следващия 26.11.2024 г. и на по-следващия 27.11.2024 г. дори на 28.11.2024 г., а едва на 29.11.2024 г., за което няма друго логично обяснение, освен, че страната е считала, че подава жалбата в срок. В тази връзка съдът следва да отбележи, че не споделя защитната теза на ответника, че поради повреда на автомобила му се прибрал във Варна два дни по-късно, доколкото видно от съобщението за връчване на решението, същото му е връчено на 26.11.2024 г., или по времето, когато се твърди да е бил в гр. Бургас.

Към горното следва да се добави и факта, че адв. Ч. следва да е изписан от болницата на 25.11.2024 г. – последната дата от срока, поради което, с оглед на липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че не е бил в невъзможност да изготви и изпрати по пощата въззивна жалба до края на срока, при все че е бил способен да шофира до Варна.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не е могъл да преодолее, поради което подадената от него молба с правно основание чл.64 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение подадената от ответника Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез адвокат Н. Ч. – ВАК молба по чл. 64, ал.2 ГПК инкорпорирана във въззивна жалба вх.

№10266/17.12.2024 г. срещу Определение №13726/04.12.2024 г. като ОТКАЗВА да възобнови срока за обжалване на постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -Варна.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4