Решение № 4651 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4651 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100504691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1901 от 11.03.2022 г., постановено по гр. дело № 57950/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173-ти състав, е уважен предявения от А. Н. Д. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1564,60 лв., начислена по фактура № 0003371349/10.06.21 г. за електроснабден имот, находящ се в село Радотина, общ. Б.град, обл. Софийска, кл. № *******.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от сумата от 462,59 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Ф., с надлежно учредена прадставителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че СРС не е отчел разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ОУ, в която е предвидено, че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да се упражнява и от друго лице извън посочения в ал. 2 собственик или ползвател, както и обстоятелството, че начислената ел. енергия не била за доставена такава, а във връзка с извършена корекция. Изтъква още, че е активно материално-правно легитимиран да 1 претендира сумите по извършената корекция, което следва от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, като с ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. са били обнародвани „новите“ ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, по които е извършена корекцията и самата била дължима от ищеца. Моли съда да отмени обжалванато решение и отхвърли предявения иск, като присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – А. Н. Д., чрез процесуалния си представител – адв. Л.Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал, в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като същата е подадена от особен представител, който не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че към момента на извършване на корекцията и издаване от ответното дружество на процесната фактура № 0003371349/10.06.21 г. ищецът А. Н. Д. не е бил собственик на електроснабден имот, находящ се в село Радотина, общ. Б.град, обл. Софийска, с кл. № *******, респективно не е имал качеството на „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Това обстоятелство се установява от представения по делото и неоспорен от ответника нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5 от 06.11.2020 г. на нотариус 2

Т.Р., с който А. Н. Д. и К. П. Д.а са продали на Г.Т.В. посочения по горе недвижим имот. От момента на продажбата на недвижимия имот съществуваща по силата на закона облигационна връзка е била прекратена и такава е възникнала с новия собственик. Това обстоятелство не се промяна от неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността - чл. 17, т. 3 от публично известните Общи условия, тъй като същата не съдържа фикция относно продължаване на облигационна връзка, а може единствено да породи вземане за обезщетение на вреди. Ето защо неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ищецът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия.

С оглед изложеното и доколкото извършената корекция, начислена по фактура № 0003371349/10.06.21 г. касае период, през който ищецът не е бил собственик на електроснабдния имот, находящ се в село Радотина, общ. Б.град, обл. Софийска, кл. № *******, то законосъобразен е извода на СРС, че ищецът не дължи начислените по реда на ПИКЕЕ електрическа енергия по процесната фактура, като без е безпредметно обсъждане на оплакванията, касаещи приложението на ПИКЕЕ.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции се съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 350,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1901 от 11.03.2022 г., постановено по гр. дело № 57950/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173-ти състав.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес гр. София, бул.

„******* № ******* „БенчМарк бизнес център“ да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 350,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4