Решение № 144 от 17.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20212000500375 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по в.гр.дело №375/2021г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗАД “Д.АД, ЕИК *, чрез пълномощника адв.С., против решение №20/17.05.2021г. по гр.дело№ 248/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Навеждат се оплаквания за неоснователно отхвърляне на възражението на въззивника за съпричиняване от страна на пострадалата поради неправилно пресичане и поради неупражняване на родителски контрол. Оспорва се като несправедлив размера на присъденото обезщетение-прекомерен и не съответстващ на принципа и на критериите, установени с чл.52 ЗЗД, несъобразен и с икономическата конюнктура на страната и стандарта на живот на ищеца съобразно практиката на ВКС.

Претендират се разноски за въззивното производство.

В отговор на въззивната жалба, подаден от И. Х. К., чрез адв.К., се иска 1 оставянето и без уважение като неоснователна. Твърди се, че тя е неясна относно обжалваната част от решението и исканията, отправени до съда.

Оспорват се доводите за съпричиняване, изложени в жалбата като несъответстващи на доказателствата по делото. Сочените от въззивника обстоятелства са приети от предходната инстанция за неотносими, тъй като не е установено пострадалата да е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Доводите за неупражнен родителски контрол представляват внушение за непристойно поведение с цел намаляване на присъденото обезщетение и не съответстват на събраните по делото доказателства. Допълнително, съгласно практиката на ВКС необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, което отсъства от доказетелствата. Оплакването за неправилно определен размер на обезщетението е немотивирано и не е посочено основание за намаляването му. По делото е установена изключителната близост между ищеца и дъщеря му и отражението на загубата и върху личността и начина му на живот. Дълбочината на последиците от загубата е констатирана и в заключението на вещото лице по делото. Доводите за несъобразяване на обезщетението с икономическите условия в страната, с етноса и социалния статус на ищеца представляват превратно тълкуване на критериите за справедливост. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивна жалба против същото решение в отхвърлителната му част е подадена от И. Х. К., чрез адв.К.. Иска се отмяната и и постановяване на решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Счита присъденото обезщетение за занижено, несъответстващо на съдебната практика и на установените лимити на застрахователя за съответната година. Съдът е констатирал разрушителните промени в личността и битието на ищеца след смъртта на дъщеря му, но не е коментирал доказателствата за нейната личност, прогнозите за бъдещето и и внезапното и насилствено настъпване на смъртта и. Не са съобразени в достатъчна степен обстоятелствата, формиращи справедливия размер на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД.

Счита дълбочината и изключителността на връзката между бащата и дъщерята за безспорно доказана, но недооценена от съда поради неотчитане на всички относими обстоятелства. Моли да бъде определено възнаграждение за процесуалния представител на ищеца по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ведно с начислен ДДС.

2

В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗАД“Д.“АД се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва твърденията в нея за неправилна преценка на съда и за занижен размер на обезщетението.

Поддържа доводите във въззивната му жалба, че то е прекомерно, а твърденията за завишаването на застрахователните лимити за неоснователни, тъй като размерът им не е критерий, а ориентир за актуалната икономическа обстановка. Обезщетението е определено при отчитането и, съобразно минималната към тази дата средна работна заплата и стандарта на живот на ищеца. Съобразени са и критериите за справедливост в ППВС 4/1968 и в актуалната съдебна практика, съществуващите социално-икономически условия в страната и конкретните икономически измерения на загубата. На последно място сочи, че от 2016г. пострадалото дете е заживяло отделено от ищеца, контактите им са били редуцирани и той е бил лишен от възможността да полага ежедневни грижи, т.е твърденията за силна емоционална връзка между тях не са напълно точни.

Участващото по делото трето лице, помагач на ответника по главния иск – застрахования водач Г.М. не се явява, не се представлява и не взема становище.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото докозателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд, по исковата молба на И.К. срещу ЗАД „Д.“ АД, е присъдил обезщетение от 150 000лв. за понесените от него неимуществени вреди от внезапната и преждевременна загуба на дъщеря му Ф. К., починала при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач, по застраховка Гражданска отговорност, на 06.10.2019г. около 4 ч. в гр.С. на кръстовището на бул.„Б.“ и бул.„И., като в останалата част до предявения размер съдът отхвърлил иска като неоснователен.

За да постанови решението си съдът подробно изяснил релевантните за правилното решаване на спора факти, като изложил съображения по тяхното значение за спора.

По делото е предявен иск на увреденото лице против застрахователя с правно основание чл.432 КЗ.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, което 3 обуславя задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение на увредените лица от виновните действия на застрахования водач на МПС.

Ответното дружество обаче, е оспорило вината на застрахования водач и е направило възражение за приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

С влязла в сила присъда № 7/20.05.2020г по НОХД № 100/2020г по описа на ОС-С., водачът М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.1, 2, 4 и 6, б.“б“ предл.1 вр. с чл.342 ал.1 НК, като му е наложено наказание 6 години и 8 месеца лишаване от свобода и лишаване от право на управлява МПС за срок от девет години за това, че след употреба на алкохол и наркотици и нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на дъщерята на ищеца.

На основание чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд е обвързваща за изводите на гражданския съд по въпросите за деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Поради това съдът не разглежда направеното от ответното дружество оспорване, поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Отговорността на дружеството следователно е ангажирана поради настъпване на застрахователното събитие по цитирания застрахователен договор и съобразно правилата му е в пълен размер.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата въззивният съд не намира основание да приеме изводи различни от изложените в обжалваното решение.

Пострадалата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, като се е движела след своите приятели, не е допуснала нарушение на правилата за движение на пешеходците по ЗДвП, защото нито е имала задължение, нито е могла да предположи промяната в поведението на водача на автомобила, който преди преминаването на пешеходеца е ускорил движението на автомобила, не е предприел спиране на пешеходната пътека, не е изпълнил задължението си да осигури преминаването на пешеходец, който е навлязъл на платното по пешеходната пътека, а след удара не е останал на местопроизшествието.

При отсъствието на нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата, без правно значение е въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване, поради неупражнен родителски надзор над непълнолетната пострадала.

4

В мотивите на обжалваното решение неоснователността на направеното възражение е подробно изследвана и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях поради пълното съвпадение на изводите на двете инстанции по фактите.

Оспорен е на следващо място размера на присъденото обезщетение, като е посочен фактът, че в последната година пострадалата е живеела при майка си, с която ищецът е бил разделен.

Ищецът е баща на починалата Ф. (р. 2003г.) Не се спори, че след раздялата на двамата родители през 2008г. двете им деца остават при бащата, който сам ги отглежда. Към този момент починалата е на 5 години.

Установено е, че е заживяла при майка си едва след като е започнала гимназиалното си образование в град С., но без да прекъсва връзката с баща си. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели.

Ищецът е загубил дъщеря си изключително нелепо и трагично. Загубата на дете винаги е съпътствана от тежка емоционална криза за родителите. От значение в случая е и обстоятелството, че ищецът сам е полагал грижи за двете си деца, което напълно разбираемо и естествено е засилило чувството му на привързаност. Дълбоката връзка с пострадалата, основана на дългогодишни лични грижи, внимание, родителска обич и надежди за развитието на детето е от естество да предизвика установените чрез съдебнопсихологичната експертиза личностни промени, които са в пряка и непосредствена причинна връзка със смъртта на детето му.

Неоснователно е въззивното оплакване, че връзката родител - дете е с намален интензитет, след като пострадалата е заживяла при майка си.

По делото липсват доказателства в тази насока. Детето не е напуснало своя родител, а просто е продължило образованието си в град С., където естествено и при положение, че другият родител живее там, е заживяло в дома на своята майка.

Неоснователно е оплакването за завишен размер на обезщетението и така е изоставен критерия за справедливост и то става източник на неоснователно обогатяване.

При определяне на размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди в настоящия случай от най-съществено значение е обстоятелството, че пострадалата е дете на ищеца, едва на 16 години, отгледана е с много грижа и очакване за общо бъдеще. Присъденият размер 5 от 150 000лв. е съобразен с утвърдените в съдебната практика по подобни случаи значими обстоятелства като близостта между родителя и детето, родството, конкретните житейски условия, при които те са живели заедно и са общували постоянно. Ищецът е бил на 47 години през 2019г. и до края на живота ще го съпътства съзнанието за трагичната загуба на дете, т.е. налице е продължителност на душевното страдание. Този извод е обоснован и от заключението на вещото лице по СПЕ, според което почти две години след произшествието ищецът проявява социална и емоционална зависимост, обърканост и чувство за страх, в състояние е на умерена депресия, продължаваща тревожност, насочена към другото му дете, неувереност и социална изолация. Повлияни са всички сфери на неговия живот- работна, социална и семейна, с което той се справя трудно и травмата не е преодоляна.

Неоснователно е оплакването че обезщетението не е съобразено с икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Действително окръжният съд не е изложил съображения по въпроса за съответствието на определеното обезщетение с общите условия на живот в страната към момента на увреждането. Изследването за наличие на съответствие е задължително, защото е част от критериите, въз основа на които се изгражда общата оценка за справедливост на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Въззивният съд, като съобрази, че увреждането е настъпило през 2019г., общия размер на вредите и утвърдените в съдебната практика по други сходни случаи размери, присъдени в този период намира, че 150 000лв. представляват справедлив паричен еквивалент за репариране на понесените от ищеца болки и страдания.