Определение № 2153 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1168/2026
- Вид
- Определение № 2153
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2153 гр. Бургас, 21.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100501168 по описа за 2026 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод жалба от Т. Д. Д., от ***, против действията на ДСИ при БРС Мая Синкова по изпълнително дело №92/2025 г., изразяващи се в налагане на запор върху лек автомобил Опел Астра, с регистрационен № *******. Иска се отмяна на действията на ДСИ Мая Синкова като незаконосъобразни. Въззивникът твърди, че многократно е изпращал документи до ДСИ, за това че НОХД №5047/2023 г. по описа на БРС, въз основа на което е образувано изпълнителното производство е висящо и съдебният акт не е влязъл в законна сила. Твърди, че постановената присъда не е влязла в сила. Излага съображения.
Постъпило е възражение от административния ръководител на Районен съд Бургас, съдия Евгени Узунов, с което счита подадената жалба за неоснователна. Посочва, че изпълнителен лист № 615/06.12.2024 г. е издаден въз основа на присъда № 54/29.03.2024 г. по НОХД №5047/2023 г. по описа на БРС, потвърдена с решение № 295/19.11.2024 г. по ВНОХД №663/2024 г. по описа на БОС. Посочва, че задължението е станало изискуемо с влизане в сила на присъдата на 19.11.2024 г. След подаване молби от страна на въззивника Апелативен съд Бургас се е произнесъл с разпореждане № 10/17.04.2025 г., с което е отказал образуване на производство по възобновяване на 1 приключилото наказателно производство, за което Т. Д. е уведомен с писмо изходящ № 885/17.04.2025 г. на БАС.
В предвидения в закона срок по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ Мая Синкова, с които счита подадената жалба за недопустима, евентуално неоснователна. Излага подробни съображения.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и като съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнително дело №92/2025 г. пред ДСИ Мая Синкова е образувано на 30.01.2025 г. въз основа на възлагателно писмо от БРС с входящ № 961/30.01.2025 г. и изпълнителен иск № 615/06.12.2024 г., издаден на основание присъда № 54 по НОХД № 5047/2023 г. по описа на БРС, с която въззивникът е осъден да заплати сумата от 2 000 лева, представляваща наказание глоба, сумата от 20 лева, представляваща присъдени разноски, както и 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника, която е получена на 04.02.2025 г. от неговата майка. На 17.04.2026 г. е входирана молба от взискателя за извършване проучване на имуществото на длъжника и предприемане на изпълнение спрямо откритото имущество. ДСИ е наложило запор върху процесния лек автомобил на 22.04.2026 г. Съобщението за наложения запор е връчено на длъжника на 18.05.2026 г.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, включващи постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определяне на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал. 2, отказа на СИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.
Действащият към момента процесуален кодекс изчерпателно е посочил кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника, взискателя и третите лица. Налагането на запор върху движима вещавтомобил не попада сред тези действия. Съгласно т. 2 на ал. 2 на чл. 435 от ГПК, на обжалване подлежи насочване на изпълнението върху имущество, 2 което длъжникът смята за несеквестируемо. Лекият автомобил не може да бъде отнесен към несеквестируемото имущество, тъй като тук попадат само недвижимите имоти. Обжалването не може да бъде съотнесено и към т. 4 на същата алинея, тъй като в случая се касае за наложен запор върху движимата вещ, но длъжникът остава неин собственик и вещта остава в негово държание.
Длъжникът е своевременно уведомен за извършеното действие на ДСИ.
Данни за отнемане на вещта по делото липсват. При това положение настоящата съдебна инстанция намира подадената жалба за недопустима, което налага същата да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. Д. Д., от *** против действията на ДСИ при БРС Мая Синкова по изпълнително дело №92/2025 г., изразяващи се в налагане на запор върху лек автомобил Опел Астра, с регистрационен № *******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3