Решение № 351 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2492/2022
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 12.05.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Други актове по делото
- Определение № 4464 от 30.11.2022 · Юлия Русева Бажлекова, Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков
- Разпореждане № 5863 от 16.12.2022 · Невин Реджебова Шакирова
- Протокол № 63 от 18.01.2023 · Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
- Протокол № 395 от 09.03.2023 · Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 269, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл. 183, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 201 · Закон за устройство на територията
- чл. 201, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 81, ал. 4 и 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 81, ал. 5 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. С. мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Л. М. срещу Решение № 260323 от 20.06.2022г. по гр.д. № 546/2020г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение № 260370 от 04.08.2022г. по същото дело, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Л. Кл. М. Е. с ЕГН **********, П. Б. Евт. с ЕГН **********, И. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. С. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, находящ се гр.
Варна, област Варна, район „Приморски“, м. „Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 1788 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и при граници: ид. ***, ***, ***, ***, *** и
***, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:
- 500/1788 ид.ч. за К. Л. М.,
- 60/1788 ид.ч. за Л. Кл. М. Евт.,
- 60/1788 ид.ч. за П. Б. Е.,
- 584/1788 ид.ч. за И. Л. С. и
- 584/1788 ид.ч. за С. Л. С..
Въззивната жалба е основана на
1 оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че устройственият статут на имота се определя от ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД 02-142200/03.09.2012г. на МРРБ, отменящ отрежданията по приетия преди това ПУП от 1961г. От заключението на СТЕ е установено по делото, че делбеният имот попада в жилищна устройствена зона и всеки дял може да има минимално лице от 300 кв.м. Предложените от СТЕ варианти за делба са съгласувани от Главния архитект на община Варна, посочвайки, че имота може да се раздели и по двата предложени варианта. Следователно няма законови ограничения за допускане на делба. Незаконосъобразен е доводът в решението, че с допускане на делбата биха се придали безвъзмездно части от имота по улична регулация, което може да стане само по общо съгласие на страните. Този извод протИ.речи на чл. 34 от ЗС. Условията за допускане на делба по чл. 201 от ЗУТ в случая са налице – има проект за разделяне на два дяла, има становище на главния архитект на общината, както и предстои издаване на мотивирано предписание по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Следователно законът не ограничава делбата на процесния имот. Делбата на имота също така не е несъвместима с естеството и предназначението му. Необосновано от друга страна е приетото от ВРС, че с допускане на делбата ищцата би получила повече със 100 кв.м. от притежаваните от нея права от 500 кв.м., както и, че получаването на общ дял от всички ответници е пречка за делбата. Съдът не е съобразил, че не е възможно да се предостави отделен дял за всеки от ответниците поради това, че притежаваните от тях сгради 01 и 05 са или във вертикална етажна собственост или в хоризонтална такава. В този случай теренът има статут на обща част, притежавана при различни квоти от страните. Отправено е искане въз основа на изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне делба на общия имот при установените квоти.
В отговор на жалбата И. и С. С.и оспорили доводите в нея с изложение на съображения в подкрепа правилността и законосъобразността на решението. Посочват, че имотът, делба на който се претендира е неподеляем, тъй като е налице хоризонтална етажна собственост и земята има обслужващо предназначение спрямо сградите. Посочените от вещото лице варианта за поделяне са неприложими към правото на собственост и отношенията между съделителите. Целта на делбата е всеки съсобственик да получи индивидуален дял, като получаването на такъв само от ищцата и получаването на общ дял от всички ответници не удовлетворява тази цел. Отправят искане поради това решението да се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Л. М. срещу Л. Кл.
М. Евт., П. Б. Е., И. Л. С. и С. Л. С. съединени в условията на първоначално субективно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, гр. Варна, област Варна, район „Приморски“, м.
2
„Евксиноград“, ул. „20-та“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 1788 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и при граници: ид. ***, ***,
***, ***, *** и *** при описани квоти.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: с НА № 168 от 25.11.1953г. В.Н.В. придобил част от имот, представляващ хавра от 4.016 кв.м., неурегулиран парцел I, в кв. 260, дворно място 1633 по плана на гр. Сталин, находящо се в м. „Манастир“, при съседи: парцели II, IV, VII и от две страни път. Впоследствие на 01.07.1958г. е извърШ. делба на имота с останалите съсобственици, при която В.В. придобил лозе, цялото от 2110 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м. „Манастира“, съставляващо парцел VII, дворище 1187, кв. 40 по плана на гр. Варна, Вилна зона. След смъртта си В.В. оставил наследници Ст.В. – съпруга и Р.В. – дъщеря, които по наследяване придобили съответно по 1/2 ид.ч. С договор за дарение по НА № 167/1970г. Ст. и Р.В. дарили на Л.М.К. 500 кв.м. ид.ч. от имота, представляващ парцел VII-1187, кв. 40 по плана на Вилна зона. Последният от своя страна с договор да дарение по НА № 21/1978г. дарил така придобитите ид.ч. на дъщеря си К. М.. Ст. и Р.В. дарили на Б. Е. с договора по НА № 156/04.02.1971г. 120 кв.м. ид.ч. от същия имот, както и две избени стаи от сградата застроена върху същия парцел. След смъртта си Б. Е. оставил наследници Л. М. Евт. – съпруга и П. Б. Е. – син, които наследили поравно дела на наследодателя си – за всеки по 60 кв.м. ид.ч. Ст. и Р.В. дарили също с НА № 147/03.02.1970г. на Д. М. Ян. 100 кв.м. ид.ч. от имота. С договор за покупко продажба по НА № 91/31.01.1995г. последната продала на Л.Ив. С. и Р.В. С. 100 кв.м. ид.ч. от вилното място, заедно с построения в същото място гараж, със ЗП от 39 кв.м., който понастоящем не съществува в имота и е съборен. След смъртта си Ст.В. била наследена от дъщеря си Р.В. Вълчева, която е станала собственик по наследство от родителите си на 1068 кв.м. и 50 кв.м. от покупка от С.Й. и Д. Ян. или общо на 1118 кв.м. от имота. Съпрузите Р.В. С. и Л.Ив. С. са починали и оставили наследници И.
С. и С. С., които наследили поравно дела на родителите си – всеки един по 584 кв.м. ид.ч. В имота има изградени сгради /***, съдържа три самостоятелни обекта с ид. 1, 2 и 3 – собственост на С. и И. С.и; *** – на Л. и П. Евт.и; сгради с ид.
*** и *** изградени от К. М. въз основа на разрешение за строеж от 22.07.1980г./, които са собственост на всеки от съделителите и няма съделители, които да не притежават сгради в имота. Сградите не са предмет на делба. Възникналата съсобственост не могат да прекратят извънсъдебно, поради което отправили искане за допускане и извършване делба на общия имот при описаните квоти.
В отговор на исковата молба ответниците И. и С. С.и признали наличието на съсобственост между страните по отношение на описания имот, представляващ УПИ VIII1187, в кв. 40 по плана на вилна зона гр. Варна. Признали също, че в имота има изградени сгради собственост на отделните съсобственици на земята. Отделно посочили, че в имота има изградени второстепенни масивни постройки, които не са нанесени в КК. С оглед на 3 това изразили становище, че ПИ има обслужващо предназначение към сградите СОС и не подлежи на делба. Уточнили, че правото на собственост върху сграда с ид. 101352564.1718.1 се упражнява в режим на вертикална етажна собственост, тъй като в една сграда има отделни самостоятелни обекти, които са собственост на различни лица.
Обстоятелството, че различни лица притежават правото на собственост върху отделни сгради в един имот сочи на наличие и на хоризонтална етажна собственост. С оглед формираната диагонална етажна собственост, при което земята има изцяло обслужващо предназначение към сградите, то имотът е неподеляем. Няма как да бъдат обособени за всеки собственик при съществуващите права отделни УПИ, тъй като бъдещите имоти няма да отговарят на минималните изисквания за площ и лице към улица. Отправили искане поради изложеното искът за делба да се отхвърли като неоснователен.
Отговор на исковата молба подали и ответниците Л. Кл. М. Евт. и П. Б. Е., които признали наличието на съсобственост между страните при твърдяните права и основание за възникване, като предложили същата да прекратят доброволно.
С писмена молба ищцата оспорила доводите в първия отговор по съображения, че според действащия ОУП на града имотът попада в зона ЖМ2 и се предвижда жилищно ниско застрояване, градска среда, поради което следва да се приложи чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това заявила, че имотът може да бъде обособен на три отделни УПИ с оглед построените в имота сгради и при спазване на законовите изисквания за лице и повърхност, както и достъп на собственик до сграда и УПИ. В тази връзка се позовала, че ненасените в КК сгради най-вероятно са незаконни и не подлежат на нанасяне, поради което не следва да се съобразяват.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото документи за собственост се установява, че страните са съсобственици на делбения имот, като съсобствеността между тях е възникнала по начина описан в исковата молба – наследяване и сделки и съществува понастоящем при квоти за всеки, съобразно посоченото и неоспорено по делото.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното: процесният имот попада във Вилна зона Варна и съгласно РП на „Вилна зона“, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961г. представлява УПИ VII-1187 от кв. 40. Съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за минимални изисквания за размерни и лице и повърхност на УПИ, процесният имот е реално неподеляем на пет дяла, а с оглед извършеното застрояване в имота, същият е неподеляем и на три дяла. Съгласно действащата КК, лицето на процесния ПИ с ид. *** е с обща дължина 27.18 м. Или, ако лицето на имота към улицата бъде разделено на две, то всяка отделна част би била с дължина 13.59 м, което е по-малко от допустимата дължина от 18 м за лице с отклонението предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗУТ за минимално лице на имот във вилна зона. Съгласно ОУП на Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесният имот попада в 4 зона с отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания. За тази зона са приложими изискванията на чл. 19 от ЗУТ.
Изхождайки от застрояването в имота – находящата се жилищна сграда, заедно с пристройката към нея и това, че същата е съсобствена на четирима от съделителите, то процесния имот не е възможно да бъде разделен на три отделни дяла. Единственият възможен вариант е разделянето му на два дяла, като за ищцата се отреди отделен дял, а за останалите съделители – един общ дял.
В допълнителна задача към СТЕ вещото лице е изготвило проект за разделяне на имота на два дяла в два варианта, съобразно отразеното в приложените към същото скиципроекти за делба.
В писмо от 14.04.2022г. главният архитект на Община Варна изразил принципна възможност за извършване на делба на имот ПИ *** като се спазят изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и площ на отделните дялове и при условията на чл.
Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7091a09-0003-46db-964b-2080d69c7f4c