Решение № 2835 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330102273 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание член 439 ГПК от ищеца Р. С. Д., ЕГН

********** срещу ответника

ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК 123526430.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК 123526430 недължимостта на сумата от 1861,51 лева, представляваща главница и лихва, за което е издаден изп. лист от *********г. по ЧГД № ****/****г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ****/****г. по описа на *********, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищцата е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на *********, peг. № *****, с район на действие Окръжен Съд – Пловдив, на основание издадения на ********* г. изпълнителен лист за заплащане на парични задължения за доставена ел. енергия в обект на потребление в гр. П., ул. ********* № 1, ет.

7, ап. 42 за периода ********* г. – ********* г.; 58,09 лева обезщетение за забава плащането на главницата за периода *********г. – **.****г., законна лихва и разноски по делото. Излагат се твърдения за това, че процесното 1 вземане е погасено по давност.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска.

Сочи, че давностният срок е прекъсван многократно с молби и искания от взискателя и изп. действия на на съдебния изпълнител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД срещу П. Н. Х., ЕГН ********** изпълнителен лист от ********* г. за посочените суми, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ********* и че ищцата е ********* на починалия длъжник Г. М..

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Съгласно тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № ** от ********* г. по ч. т. д. № ***/****г. на ВКС, ТК, * ТО).

Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед изложеното следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК. Ето защо, спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът се позовава на изтичане на тригодишния давностен срок за вземането, евентуално на изтичане на петгодишния давностен срок.

Разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е 2 установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение на парично вземане замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражението не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл.

414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Съгласно т. 14 от ТР № **/********* г. по тълк. д. № **/*****г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяването на иск за съществуване на вземането, като съгласно чл. 422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Ако установителен иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Освен това неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на най-късно на *********г.

В рамките на образуваното изп. дело №

****/****г. на ********г. взискателят е възложил на *** на осн. член 18, ал. 1 3 от ЗЧСИ проучване на имуществено състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението. По време на висящността на изп. процес давност не тече според ППВС № **/*****г., а образуването на изпълнителното производство прекъсва давността. Понастоящем е прието ТР № **/*****. на ОСГТК, с което се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № **/******** г. по т. д. № **/*****г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността започва да тече от ******** г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № **/******г. След *******г. давността е била многократно и периодично прекъсвана с извършването на принудителни действия – налагане на възбрани върху недв. имоти и налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, като в хода на изп. производство е налице и признание на вземането от длъжника, с което също е била прекъсната течащата погасителна давност.

Според мотивите на ТР № */****г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като от всяко прекъсване на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност, като давностният срок за процесното вземане не е изтекъл.

По изложените съображения, съдът счита, че вземането, за което е образувано изпълнителното производство не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК подлежи на отхвърляне.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Д., ЕГН ********** срещу ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК 123526430 иск по член 439 ГПК за установяване недължимостта на парично вземане в размер на 1861,51 лева, представляваща главница, лихви и разноски, за което е издаден изп. лист от *********г. по ЧГД № ****/****г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ****/****г. по описа на *********, като погасено по давност, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН ********** да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК 123526430 разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П ловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5