Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2456 от 30.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10026/2018
Вид
Определение № 2456
Подписан
30.01.2020
В сила
11.02.2020
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КУЗМАНОВА

Цитирани разпоредби

П

Р О Т

О К О Л гр. София, 30-ти януари 2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І – 9

СЪСТАВ в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател:

МАРИЯ

КУЗМАНОВА

Секретар:

МАЯ

СИМЕОНОВА сложи за разглеждане докладваното от съдия

КУЗМАНОВА гр.д. № 10026 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 16,13 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Х.А.Ч. – редовно уведомена не се явява, вместо нея адв. Д., редовно упълномощена, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Н.Б.Б.А.З.– редовно уведомено, не се явява, представлява се от адв. Н. с пълномощно към отговора на исковата молба.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДАВА постъпилата молба от ищцата от 01.10.2019 г., с приложена към нея молба-искане, с обратна разписка за изплащане на обезщетение.

ДОКЛАДВА делото съобразно проектодоклада, обективиран в определението за насрочване от 10.09.2019 г.

АДВ. Д. - Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Възражения по доклада нямам. Имам доказателствени искания.

АДВ. Н. - Във връзка с докладваната от съда молба от 01.10.2019 г., с която ищцата изправя нередовност на представен документ с допълнителната искова молба мисля, че беше, това заявление до НББАЗ, което беше представено без данни за входирането му при доверителя ни и без подпис. Предвид представената обратна разписка, видно от която това заявление по извънсъдебната претенция за щета е връчено на 23.07.2018 г., която дата формално съвпада с датата на подаване на исковата молба, изразяваме съображение за недопустимост на иска, във връзка с което молим да се прекрати производството по делото на основание чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Съгласно действащия Кодекс за застраховане след 2016 г., рекламационното производство е въведено като положителна процесуална предпоставка за завеждане на иска, само и доколкото Бюрото или респективно определените в чл.511 други лица не са се произнесли по срока по чл.496, който е 3-месечен. Очевидно е, че към датата на предявяване на исковата молба това производство не се е случило, този срок не е изтекъл и формално към датата на предявяване на иска същият следва да се приеме за недопустим. В тази връзка, моля да постановите определение за прекратяване и да присъдите разноски на доверителя ми.

В аванс вземам становище по проектодоклада, изготвен от съда, че правната квалификация на иска не е чл. 515, а чл. 513 във вр. чл. 511, тъй като в конкретния случай НББАЗ действа като

Бюро, а не като компесационен орган. Основната отлика във функциите на едно и също юридическо лице, съобразно нормативната уредба, разписана в Кодекса, е мястото на настъпване на произшествието.

Това рекламационно производство е разписано, когато НББАЗ действа като Бюро, тоест произшествието се е случило в България, считам, че е налице нормативно основание, не е изпълнена императивна правна норма, за да може да се предяви този иск към датата на която е предявен. Евентуално ищцата има право да го предяви в последствие, но към датата на настоящата искова молба, която сезира настоящото производство, искът е недопустим и производството следва да се прекрати.

АДВ. Д. – Оспорвам твърдените на ответната страна. Считам, че със самото уведомяване сме изпълнили предпоставките за предявяване на настоящия иск.

АДВ. Н. – Практиката и на

ВКС е абсолютно непротиворечива и посочената норма се разглежда като императивна предпоставка за допустимост на иска, а не за основателност.

Моля, на доверителят ми да бъдат присъдени разноски. В отговора на исковата молба, на стр. 5-та сме представили фактура №4387 от 14.11.2018 г., документ за плащане и същото сме го описали в пасаж 5-ти на страница 5-та с точна сума и основание с изрично становище в тази част да се счита за списък по чл.80.

АДВ. Д. – Правя възражение за прекомерност на определения адвокатски хонорар, тъй като считам, че делото не представлява изключителна фактическа и правна сложност за една кантора, наета да представлява Националното бюро. На второ място оспорвам така извършеното плащане, с оглед на обстоятелството, че към нашия отговор на исковата молба не са представени нито фактурата, нито извлечението от банковата сметка, поради което не бихме могли да преценим дали реално е извършено. Поради прекомерност, моля адвокатския хонорар да бъде намален, тъй като считам, че така определеният хонорар е договорен за цялостно производство по делото, а не само за отговор на исковата молба.

СЪДЪТ по искането за прекратяване на делото установи: С молбата от 01.10.2019 г. за плащане извънсъдебна претенция видно от пощенското клеймо, същата е представена, входирана при ответника на 23.07.2018 г. или на същата дата на която е постъпила (входирана) в СГС исковата молба, по която е образувано настоящето дело. С оглед изискванията на чл.511, ал.3