Решение № 323 от 08.12.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 720/2025
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 08.12.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Габрово, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500720 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК и е образувано по подадена жалба от Т. Х.
Б. срещу постановление на ДСИ за определяне по изп.дело №164/2012 г. на общ размер на дължими такси и разноски - сумата от 831,48лв.
В жалбата се излагат твърдения, че последното изпълнително действие е извършено през 2016г., поради което през 2018г. е настъпила перемпция и неправилно са възложени разноските върху жалбоподателя след неговото прекратяване. Излага се каква е същността на перемпцията. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК , с което се обосновава, че при перемпция разноските са за сметка на взискателя, тъй като по негова вина е прекратено производството.
Претендира се да бъде отменено обжалваното постановление за разноски.
Постъпило е писмено становище от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че прекратяване на делото е по молба на взискателя, на основание чл.433,ал.1, т.2 ГПК поради изплащане на задължението.
В мотивите на ДСИ се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД от 08.06.2016 г. е наложена възбрана върху имоти на длъжника. С последваща молба от 13.12.2017г. взискателят е представил сключено споразумение с длъжника , съгласно което последният се задължава да изплаща разсрочено дължимите суми. На 12.08.2025 г. взискателят е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК поради изплатената от 1 длъжника сума. С обжалваното постановление са определени дължимите държавни такси.
Сочи се ,че при извършваните редовни плащания от длъжника , не обосновава настъпването на перемпция.
Съдът ,като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима. Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство по изп.дело №164/2012г. по описа на ДСИ при РС-Севлиево и е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Твърдението на жалбоподателя, че производството по изп.дело№164/2021г. е прекратено през 2018г. по силата на закона поради перемпция , на основание чл.433, ал., т.8 ГПК, не се подкрепя от данните по изпълнителното дело и е неоснователно.
С постановление от 21.03.2016г. , на основание чл.429, ал.1 ГПК ДСИ е конституирал като взискател по изп.д.№164/2012г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като по молба на взискателя на 15.06.2016г. е постановено от ДСИ налагане на възбрана върху имоти на длъжника.
Между взискателя и длъжника е сключено споразумение на 03.02.2017г. за вземането , предмет на изп.дело №164/2012г., съгласно което се разсрочва общия размер на задължението на месечни вноски по погасителен план , Приложение №1 към споразумението, които длъжникът се задължава да внася ежемесечно . С молба от 13.12.2017г. впискателят е уведомил ДСИ за сключеното споразумение, препис от което е приложил към молбата, както и че същото се изпълнява редовно. С последваща молба от 12.08.2025г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК , тъй като задължението към „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е погасено. От взискателят е представена подробна справка за извършените от длъжника плащания , последното от които на 04.08.2025г.
С обжалваното постановление от 23.09.2025г., на основание чл.79 ГПК ДСИ е определил като общ размер на дължимата такса за изпълнение на паричното вземане сумата от 831,48лв., които разноски са възложени в тежест на длъжника.
Относно началния момент на двугодишния срок за перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), както се е произнесъл ВКС с реш. № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1474/2020г, ІV г.о. Ако от длъжника са извършвани редовни плащания на взискателя за погасяване на задължението му , е налице активност, която изключва правните последици на перемпцията, като в този случай, докато е налице редовно изплащане, не съществува нужда от друг изпълнителен способ, което да обосновава бездействие на взискателя с последиците по чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
В случая от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не е проявено бездействие , което да обосновава настъпването на перемпция по изп.д.№164/2012г. по описа на ДСИ през 2018г., 2 като наличието на извършвани от длъжника плащания ежемесечно за периода на действие на споразумението, сключено на 03.02.2017г. до 04.08.2025г. , видно от приложената по изп.дело справка , не предпоставя настъпването на перемпция през този период, за който не е имало основание взискателят да изисква друг изпълнителен способ.
Също така от клаузите на сключеното между страните по изп.дело „ЕОС МАТРИКС“ЕООД и Т. Х. Б. споразумение на 03.02.2017г се установява, че е уговорено в чл.4, ал.1 изпълнителното производство по изп.д.№164/2012 г. по описа на ЧСИ при РССевлиево да бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума по споразумението и че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички такси и разноски, дължими по Тарифата.
Поради погасяване чрез плащанията от длъжника на задължението към взискателя по изп.дело №164/2012г., това е основанието, на което се е позовал взискателя в молбата си от 12.08.2025г. до ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433,ал.1,т.2 ГПК. Плащането е след започване на изпълнителното дело и на основание чл.79,ал.1,т.1, пр. последно ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
По изложените съображения жалбата срещу постановлението на ДСИ от 23.09.2025г. по изп.дело №164/2012 г., с което са определени разноските по изпълнението в тежест на длъжника ,се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, предвид на което въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Х. Б., ЕГН**********, от гр.*** , ул.“***“№*, ет.*, ап.* , срещу постановление от 23.09.2025г. на ДСИ при РС-Севлиево по изп.дело №164/2012 г., с което са определени разноските по изпълнението в тежест на длъжника - сумата от 831,48лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Габрово, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500720 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК и е образувано по подадена жалба от Т. Х.
Б. срещу постановление на ДСИ за определяне по изп.дело №164/2012 г. на общ размер на дължими такси и разноски - сумата от 831,48лв.
В жалбата се излагат твърдения, че последното изпълнително действие е извършено през 2016г., поради което през 2018г. е настъпила перемпция и неправилно са възложени разноските върху жалбоподателя след неговото прекратяване. Излага се каква е същността на перемпцията. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК , с което се обосновава, че при перемпция разноските са за сметка на взискателя, тъй като по негова вина е прекратено производството.
Претендира се да бъде отменено обжалваното постановление за разноски.
Постъпило е писмено становище от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че прекратяване на делото е по молба на взискателя, на основание чл.433,ал.1, т.2 ГПК поради изплащане на задължението.
В мотивите на ДСИ се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД от 08.06.2016 г. е наложена възбрана върху имоти на длъжника. С последваща молба от 13.12.2017г. взискателят е представил сключено споразумение с длъжника , съгласно което последният се задължава да изплаща разсрочено дължимите суми. На 12.08.2025 г. взискателят е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК поради изплатената от 1 длъжника сума. С обжалваното постановление са определени дължимите държавни такси.
Сочи се ,че при извършваните редовни плащания от длъжника , не обосновава настъпването на перемпция.
Съдът ,като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима. Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство по изп.дело №164/2012г. по описа на ДСИ при РС-Севлиево и е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Твърдението на жалбоподателя, че производството по изп.дело№164/2021г. е прекратено през 2018г. по силата на закона поради перемпция , на основание чл.433, ал., т.8 ГПК, не се подкрепя от данните по изпълнителното дело и е неоснователно.
С постановление от 21.03.2016г. , на основание чл.429, ал.1 ГПК ДСИ е конституирал като взискател по изп.д.№164/2012г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като по молба на взискателя на 15.06.2016г. е постановено от ДСИ налагане на възбрана върху имоти на длъжника.
Между взискателя и длъжника е сключено споразумение на 03.02.2017г. за вземането , предмет на изп.дело №164/2012г., съгласно което се разсрочва общия размер на задължението на месечни вноски по погасителен план , Приложение №1 към споразумението, които длъжникът се задължава да внася ежемесечно . С молба от 13.12.2017г. впискателят е уведомил ДСИ за сключеното споразумение, препис от което е приложил към молбата, както и че същото се изпълнява редовно. С последваща молба от 12.08.2025г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК , тъй като задължението към „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е погасено. От взискателят е представена подробна справка за извършените от длъжника плащания , последното от които на 04.08.2025г.
С обжалваното постановление от 23.09.2025г., на основание чл.79 ГПК ДСИ е определил като общ размер на дължимата такса за изпълнение на паричното вземане сумата от 831,48лв., които разноски са възложени в тежест на длъжника.
Относно началния момент на двугодишния срок за перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), както се е произнесъл ВКС с реш. № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1474/2020г, ІV г.о. Ако от длъжника са извършвани редовни плащания на взискателя за погасяване на задължението му , е налице активност, която изключва правните последици на перемпцията, като в този случай, докато е налице редовно изплащане, не съществува нужда от друг изпълнителен способ, което да обосновава бездействие на взискателя с последиците по чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
В случая от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не е проявено бездействие , което да обосновава настъпването на перемпция по изп.д.№164/2012г. по описа на ДСИ през 2018г., 2 като наличието на извършвани от длъжника плащания ежемесечно за периода на действие на споразумението, сключено на 03.02.2017г. до 04.08.2025г. , видно от приложената по изп.дело справка , не предпоставя настъпването на перемпция през този период, за който не е имало основание взискателят да изисква друг изпълнителен способ.