Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 566/2025
Вид
Решение № 105
Подписан
06.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 5, т. 46 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Х. С. с ЕГН ********** и С. Б. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. К.

Д., за осъждане на „ВИНИЦА СТС“ ЕООД, ЕИК 207032885, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, да заплати сумите, както следва:

1/ На А. С. – 39367.02 лева, представляваща заплатена сума по предварителен договор от 09.01.2023 г.; 18775.96 лева – двоен размер на заплатен задатък по сключен предварителен договор от 09.01.2023 г.; 10715.03 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г. върху главницата от 30000.00 лева, съгласно чл. 6.5. от предварителния договор от 09.01.2023 г.; 5449.81 лева – законна лихва върху главницата от 18775 лева за периода от 03.08.2023 г. до 11.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

2/ На С. Б. М. – 39368.02 лева – заплатена сума по предварителен договор от 09.01.2023 г.; 18775.96 лева – двоен размер на заплатен задатък по развален предварителен договор от 09.01.2023 г.; 10724.54 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г. върху главницата от 30000.00 лева; 6032.58 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г.

1 върху главница от 16890.00 лева; 542.22 лева – законна лихва за периода от 03.08.2023 г. до 11.09.2025 г. върху сумата от 1866.00 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ищците в качеството им на купувачи и ответника като продавач бил сключен предварителен договор за продажба и строителство от 09.01.2023 г. на недвижим имот, представляващ апартамент 9 в бъдеща сграда със застроена площ от 98.32 кв. м., която сграда следвало да се изгради в ПИ с идентификатор *** в ******, както и паркомясто № 9 с площ от 12.00 кв. м. Продажната цена се равнявала на 62333.00 евро или в левовата им равностойност 121912.75 лева.

В изпълнение на договорните си задължения А. С. заплатила на ответника общо 48755.00 лева, от която сума: 15000.00 лева на 10.01.2023 г. от А. С., в която сума бил включен задатък в размер на 9387.98 лева; 15000.00 лева, заплатена на 12.01.2023 г. от А. С. по сключения предварителен договор;

18755.00 лева, заплатена сума на 03.08.2023 г. от А. С. съгласно сключен Предварителен договор от 09.01.2023 г. за продажба и строителство на недвижим имот /вноска след акт 14/.

Другият ищец С. М. заплатил на ответника общо 48756.00 лева, от която: 30000.00 лева, заплатени на 09.01.2023 г. по сключения предварителен договор, в която сума е включен задатък от 9387.98 лева; 16890.00 лева, заплатена на 09.01.2023 г. от С. Б. М. сума съгласно сключен Предварителен договор от 09.01.2023 г. за продажба и строителство на недвижим имот, 1866.00 лева заплатена на 3.8.2023г. от С. Б. М. сума съгласно сключен Предварителен договор от 9.1.2023г. за продажба и строителство на недвижим имот /вноска след акт 14/.

Ищците твърдят, че сградата била построена до етап „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и повече от 12 месеца не се извършвали строителни дейности по обекта. В тази връзка, на 25.10.2024 г. била изпратена на ответника нотариална покана с рег. № 6097, том 2, № 169 чрез Нотариус Б.В. за сключване на анекс за удължаване на сроковете за строителство, които към този момент били изтекли по вина на ответника, както и да се прехвърли собствеността на ищците. Поканата била връчена на законния представител на ответника на 28.11.2024 г., като последвало бездействие от последния. Ищците установили впоследствие, че управителят Н.Г. и свързаните с него дружество имали значителни финансови задължения, от които възникнали съмнения, че лицето не може да изпълни поетите от него договорни задължения. На 04.08.2025 г. ответникът прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот на трето за спора лице за сумата от 100000.00 евро, обстоятелство, обективирано в Нотариален акт № 148 том LXI, дело 14934/2025 г. с вх. per. 24838 от 04.08.2025 г. по описа на Агенция по вписванията.

На следващо място, на 25.08.2025 г. до ответника била изпратена 2 покана чрез ЧСИ З. Д., за което обстоятелство бил съставен констативен протокол от връчителя, с която е отправено изявление от ищците за разваляне на сключения договор с твърдения за неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора задължения. Поддържат липсата на интерес за предоставяне на допълнителен срок на ответника, с оглед дезинтересиране от договора, след като имотът бил прехвърлен на трето лице. Сочат разпоредбата на т. 1.6 и т. 1.7 от предварителния договор, съгласно които в случай на разваляне по вина на продавача – настоящ ответник последният дължи връщане на всички получени суми, както и двоен размер на внесения задатък поравно за всеки от двамата ищци. На основание чл. 6.5. от договора се дължи и законна лихва.

На изложените в исковата молба основания се претендира осъждане на ответника да върне на ищците заплатените по предварителния договор суми, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище по съществото на спора.

В съдебно заседание се явява ищецът С. Б. М. лично и с процесуалния си представител адв. К. Д., който се явява и вместо ищцата А. Х. С., като поддържат така предявените искове и молят за тяхното уважаване.

Претендират присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ВИНИЦА СТС“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото предварителен договор за продажба и строителство от 09.01.2023 г. на недвижим имот, ответникът „ВИНИЦА СТС“ ЕООД, в качеството му на продавач /изпълнител/, се задължил да построи и продаде на ищците А. Х. С. и С. Б. М., в качеството им на купувачи /възложители/, апартамент 9 в бъдеща сграда със застроена площ от 98.32 кв.м., която сграда следвало да се изгради в ПИ с идентификатор *** в *******, както и паркомясто 9 с площ от 12.00 кв.м. срещу задължението на възложителите да му заплатят сумата от 62 333 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ, която е 121 912.75 лева.

От приложените към исковата молба преводни нареждания се установява, че А. С. е заплатила общо сумата от 48755 лв. /15000.00 лева, заплатени на 10.01.2023 г.; 15000.00 лева - на 12.01.2023 г. и 18755.00 лева - на 03.08.2023 г./, а С. М. е заплатил общо сумата от 47756 лв. /30000.00 лева, 3 заплатени на 09.01.2023 г.; 16890.00 лева - на 09.01.2023 г. и 1866.00 лева - на 03.08.2023 г./.

От това следва, че ищците са изправна страна и са изпълнили задължението си за заплащане на вноските по т.2.1 от предварителния договор. Последната вноска се дължи при въвеждане на сградата в експлоатация, което в случая не е налице, предвид отбелязването в нотариален акт № 22, том II, рег. № 1748, дело № 198/2025 г. на Т.М. – нотариус с район на действие района на РС – Варна, вписан под № 237 в регистъра на НК, който акт е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 24838 от 04.08.2025 г., акт №148 том LXI, дело 14934/2025 г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в гореописания нотариален акт ответникът е прехвърлил собствеността върху апартамент № 9 и паркомясто № 9 на К. Д. Д.. Този факт обосновава неизправност на ответника и възникналото потестативно право на ищците да развалят предварителния договор. Това те са сторили с нарочна покана-уведомление с вх. № 12776/25.08.2025 г., която е връчена от ЧСИ З. Д., рег. № 808, район на действие – ОС – Варна, на ответното дружество „ВИНИЦА СТС“ ЕООД, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 26.08.2025 г. С развалянето на договора се дължи връщане на даденото по него по реда на чл.

55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради което предявените на това основание искове се явяват доказани по своето основание. Същите са доказани и по размер, доколкото ищците претендират връщане по този ред на по-малка сума от тази, която са заплатили на ответното дружество. Предвид на това, така предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.

Останалата част от внесената сума, която не е предмет на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е отнесена от ищците към сумата, която се претендира по реда на чл. 93 от ЗЗД. При сключването на договора всеки от ищците е предоставил на ответника задатък в размер на по 9387.98 лева. Тъй като ответното дружество е неизправна страна, при развалянето на договора то дължи връщането на дадения задатък в двоен размер, което правило е възпроизведено и в т. 6.3 от договор за продажба и строителство от 09.01.2023 г. С оглед размера на заплатения от ищците задатък, двойният размер, който се дължи от ответното дружество на всеки един от тях е в размер на по 18775.96 лева, в какъвто размер са и заявените от ищците претенции. С оглед на това, така предявените искове с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД също се явяват основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Наред с това, съгласно чл. 6.5 от договор за продажба и строителство от 09.01.2023 г. ответното дружество е поело задължението при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от негова страна да възстанови на купувачите заплатените от тях суми, ведно със законната лихва върху тях от деня на плащането. Изчислени служебно от съда чрез електронна система, 4 дължимите се лихви върху внесените от А. Х. С. суми са, както следва:

10715.03 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г. върху главницата от 30000.00 лева; 5449.81 лева – законна лихва върху главницата от 18775 лева за периода от 03.08.2023 г. до 11.09.2025 г.

Същевременно дължимите са лихви върху внесените от С. Б. М. суми са, както следва: 10724.54 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г. върху главницата от 30000.00 лева; 6032.58 лева – законна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2025 г. върху главница от 16890.00 лева;

542.22 лева – законна лихва за периода от 03.08.2023 г. до 11.09.2025 г. върху сумата от 1866.00 лева.

С оглед на изложеното, така предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени така, както са предявени.

Ищците са поискали всички суми да бъдат присъдени, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Съдът счита, че това искане следва да бъде уважено само по отношение на сумите, присъждани по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.

93, ал. 2 от ЗЗД. Върху останалите суми, присъждани по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД лихва не следва да се присъжда, тъй като би се получило присъждане на лихва върху лихва /анатоцизъм/, което е забранено от чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички суми следва да се присъдят в евро, изчислени по курса, посочен в чл. 5 от същия закон.

По отношение на разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите са представила списъци на разноските по чл. 80 от ГПК /л.85,87 от делото/ и доказателства за сторени такива /л.48,49,86-98 от делото/, както следва: за А.