Решение № 1353 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110202277 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. В.

А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.“Андрей Николов“ №21, депозирана чрез адв. Д. М. Ц.- А.а от САК срещу: Електронен фиш /ЕФ/ серия К№ 5406931, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се иска от съда да бъде отменен издаденият електронен фишкато незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изтъкват се пороците при издаването на ЕФ, които могат да се сведат до следните: Неясно местоположение на описаното нарушение ; Неправилно определяне на ограничение на скоростта и оттам липса на нарушение; ATC, c което е било регистрирано нарушението, не е вписано в Регистъра на одобрените типове средства за измерване; Липса на първоначална и последваща проверка на АТС от Българския институт по метрология ; Липса на компетентност на административнонаказващия орган.

Допълнително , в хода на съденото следствие, са постъпили писмени бележки от 1 процесуалния представител, в които също се излагат допълнителни съображения за отмяната на ЕФ: неяснота относно мястото на нарушението и противоречие между протокола от използването му и издадения ЕФ; оспорва се, че пътен знак В26 /60/ е поставен в съответствие с изискванията на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци; неясни снимки на нарушението.

С горепосочените жалба и писмени бележки се иска присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което се представят доказателства.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично в последното по делото заседание. Изразява становище по съществото на делото, че ЕФ следва да бъде отменен , тъй като с него е нарушено правото му на защита. Претендира за присъждане на разноски.

Наказващият орган- ОД на МВР-Варна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 5406931 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 30.10.2021г., в 12:04 часа, в обл.Варна, /извън населено място / , по път първи клас - 9 от гр. Бургас в посока гр. Варна, до кръстовището за парк „Хепи Ленд“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Опел Астра” с рег.№ ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № МD 1194 , като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 94 км./ч., като превишението е 34 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

На 06.11.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ППВарна било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.В.А.. Поради това още на 06.11.2021г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника А., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 17.05.2024г., като на 31.05.2024г. / съгласно предоставеното електронно изявление от „Еконт“ /, той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по делото справка за нарушител /водач относно възз.А., от която е видно, че същият е правоспособен водач за категории В, АМ от 2010г. През 2019г му е издаден талон за водач без наказания. В периода 2021г-2023г. спрямо него са издадени три ЕФ за нрушения на разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП- процесният и два ЕФ, които са влезли в сила, съответно ЕФ Серия К№ 6329495/11.09.22г., с който му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и ЕФ Серия К№ 6816980/03.01.23г., с който му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.183, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По делото са приобщени две справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ , Областно пътно управление -Варна, както и схема на знаковото схема на организацията на движение на път 1-9 „Варна - Бургас14, при разклона за с.Равна гора при км. 133+600. Видно от справките , към дата 30.10.2021 г., на път 1-9 „Варна Бургас44, в посока гр.Варна, е бил наличен пътен знак В26(60) при км. 134+281.

Същият се намира на 150 м. преди кръстовището за увеселителен парк „Хепи ленд“, по посока гр.Варна. Действието на пътния знак е съгласно чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Пътната връзка /кръстовището/ за увеселителен парк „Хепи ленд44 се намира на км.134+131, посока гр.Варна. Пътен знак В26(60) при км. 134+281 не ограничава скоростта на движение на МПС при разклона за с.Равна гора. В справката се уточнява, че схемата на пътните участъци, отразява проект за организация на движението към 2000 г. и 2012 г., поради което към посочените километрични положения следва да се прибавят 4,3км., за да отговарят на действителното фактическо състояние на пътната обстановка. Прибавянето на допълнителни километри се налагало поради извършено прекилометриране на пътя.

Съдът кредитира показанията на полицейският служител Й. Й., въвел в експлоатация АТСС на 30.10.2021г. Същите са логични и не противоречат на събраните по делото писмени и веществени доказателства.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С изменението на ЗДвП / (обн. ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр.

19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г../ и създаването на новите разпоредби на чл.189 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от автоматизирано техническо средство или система– чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно 4 третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делотосправка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 06.11.2021г. т.е. 7 дни след установяване на нарушението. Последният бил връчен на възз. на 17.05.24г., видно от отбелязването в същата система, както и от представените доказателства , той на 31.05.24г. е подала жалба срещу него. като давността е била прекъсвана с издаване на ЕФ на 06.11.21г.. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.