Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2471 от 05.04.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12535/2015
Вид
Решение № 2471
Подписан
05.04.2019
В сила
18.03.2021
Състав
РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за държавната собственост
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1,предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.41 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 05.04.2019 год.

В И М Е Т О

Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 13 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Д. при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 12535 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .

Ищецът М.НА В.Р.е предявил против “У.” ООД *** главен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 190 лв. - обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца без основание за времето от 01.02.2012 до 01.05.2014 г. и на същото основание за сумата 50 490 лв. - обогатяване за времето от м. май 2014 г. до м. септември 2015г./общо 130 680 лв./ и иск на основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва върху горните суми както следва: върху сумата от 80 190 лв. за времето от 19.07.2014 год. до 30.09.2015 год. в размер на 9 797.95 лв. и върху сумата от 50 490 лв. за времето от 19.07.2014 г. до 05.10.2015 год. в размер на 3365.22 лв./общо 13 163.17 лв./ Ищецът твърди, че му е предоставен за управление имот - публична държавна собственост с административен адрес гр. София, район „Подуяне“, ж.к.

„Суха река“, ул. „*******представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) VI кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река“ с площ от 20 293 кв.м, заедно с построените в имота сгради.

Твърди,че през периода от 01.02.2012 г. до 01.10.2015 г. и от м.май 2014 год. до м.септември 2015 год. ответното дружество “У.” ООД е ползвало без основание част от посочения по-горе имот - 3300 кв.м. находящи се в северозападната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) VI кв. 148 по плана на гр. София,като паркинг и автокъща поради което се е обогатило за негова сметка със сумата от 130 680 лв.

Претендира и лихва за забава върху тази сума в размер на 13 163.17 лв. за периода от 19.07.2014 до 05.10.2015 год.

Ето защо ищецът претендира заплащане на горните суми ведно със законните последици-законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ответникът “У.” ООД ***, оспорва исковете, тъй като на първо място са предявени от лице без представителна власт ,а и няма правата на собственик,нито да го ползва и да го стопанисва,тъй като имотите са за спортни дейности. По силата на договора със Сдружение „К.Б., С.И К." при СК „Левски", е ползвал само паркинг от около 1300 кв.м. Прави възражение за погасителна давност за вземанията за главница и изтекла лихва, които ищеца претендира за периода от 01.02.2012 г. до 29.09.2012 г. с аргумент,че тези вземания имат периодичен характер, поради което е приложим чл. 111, б. „в" от ЗЗД-кратката погасителна давност.

Поддържа предявения срещу помагача обратен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД за сумата от 1200 лв.,частичен от 143 843.17 лв. и моли съда да отхвърли исковете,но ако ги уважи в коквато и да е степен да се произнесе и по обратния иск и да го уважи.

Третото лице-помагач на ответника Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София оспорва исковете на МВР с аргумент,че ответникът е ползвал имотите на законно основание.Оспорва материалната легитимация на ищеца.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения АПДС № 07688/10.02.2011 г. съставен на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) се установява,че държавата е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) VI в кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река с площ от 20 293 кв.м, заедно с построени в имота сгради с административен адрес: гр.

София, ж.к. „Суха река“, ул. „*******и при граници: изток УПИ V,югоизток УПИ V и улица,запад улица,северозапад бул.“ Владимир Вазов“.

Имотът е предоставен за управление на МВР.

На 18.04.1994 г. между МВР и Спортен клуб “Левски” е сключен договор за съвместна експлоатация , управление и издръжката на спортни обекти, измежду които спортен център „Левски” кв.Герена. Срокът на договорът е за 5 години, удължен е за още 3 години и е изтекъл на 18.04.2002 г. на 01.09.2007 г. Спортен клуб “Левски” е сключил договор за предоставяне право на ползване със Сдружение „К.Б.,

С.И К." гр.София за срок от три години, като е предоставил обекти изброени в приложения към договора,които не са представени по делото. на 01.09.2010 г. Спортен клуб “Левски” е сключил нов договор за предоставяне право на ползване със Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София за срок от 10 години, с който спортният клуб е дал правото на сдружението да осъществява оперативното управление върху конкретни обекти,сред който неустановена площ до западната страна на залата за бойно приложни спортове без фиксирана площ и автомивка на входа на стадиона до бариерата.

В т.14 е фиксирана забрана на ползвателя да прехвърля правата и задълженията си по договора на трети лица.

На 01.02.2012 год. Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София е отдало наем на “У.” ООД паркинг без уточнена площ намиращ се в град София, стадион „Герена", ул. „********за цена от 100 лв. на месец. Срока на договора е 2 години с възможност за автоматичното му удължаване с още 2 години.

Ищецът е отправил нотариална покана до “У.”

ООД за освобождаване на имота и покана за изплащане на сумата от 80 190 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 01.02.2012 до 01.05.2014 г. , като след тази дата дружеството е уведомено, че дължи месечно обезщетение в размер на 2970 лв. до датата на предаване на имота.

Нотариалната покана е получена на 19.06.2014 год. по реда на чл.50,ал.4 ГПК-чрез залепване на адреса и изтичане на двуседмичния срок.

По делото са изслушани и приети две отделни съдебно технически-оценъчни експертизи.

И двете вещи лица са категорични, че с оглед свободните площи и разположението на терена площта, която е била заета от авто-къщата и паркинга в северозападната част на урегулирания поземлен имот е в диапазона от 3312 кв.м. до 3393 кв.м.,авто-къщата е била върху 1319 до 1400 кв.м.,а паркинга върху 1912 до 2074 кв.м.

Първото заключение /с корекцията в съдебно заседание на

26.10.2017 год./определя наема на процесните обекти от 3312 кв.м. в процесния имот за периода от 29.09.2012 год. до 29.09.2015 год. /три календарни години или 36 месеца/ в размер на 200 066 лв. по метода на пазарни аналози и 178 848 лв. по метода на нормативно определени минимални цени-чл.41 ППЗДС.

Повторната експертиза , която не е оспорена от страните, дава заключение, че пазарния наем за периода от 29.09.2012 г. - 29.09.2015 г. за паркинг от 2073.69 кв.м.е – 70920 лв. , а за автокъщата от 1318.80 кв.м. е

– 42707.52 лв. Наема съглано „ППЗДС“ за същия период е за паркинга е 111979.44 лв., а за автокъщата –

71215.20 лв.

При комбинирано ползване на две методики-пазарни аналози и нормативно определени минимални цени-чл.41 ППЗДС и след осредняване, наема за периода от 29.09.2012 г. - 29.09.2015 г. за паркинг от 2073.69 кв.м. е

67470.83 лв. /1847.18 лв. на месец/, а за автокъщата от 1318.80 кв.м. е 42910.19 лв./1191.94 лв. месечно/ или общо възлиза на сумата от 110381,02 лв.

За периода 29.09.2015 г. до 31.12.2015 г. лихвата върху горната обща сума е 2690 лв. /1617,52 лв.за паркинга ,а за автокъща - 1072,76 лв./ За периода 01.01.2016 г.

До

31.12.2016 г. лихвата е 10761 лв. / за паркинг -

6470,08 лв., за автокъща - 4291,02 лв./. За периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. 10761 лв./ за паркинг - 6470,08 лв. за автокъща - 4291,02 лв./.

От показанията на св. Д.Л.Т. се установява,че дружеството “У.” ООД, където е работил като охрана до 2015 год. е държало само автокъща с площ от около 700 кв.м.,находяща се на ъгъла между бул.“ Вл. Вазов“ и ул.“Река Велека“. Паркинга е бил до авто-къщата , но се е стопанисвал от ФК Левски- те събирали таксите.

Авто-къщата била застлана с чакъл,а паркингът си е бил на земя.

При тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявения с правно основание чл.59 ЗЗД иск за сума в общ размер на 130 680 лв. е частично основателен.

За да бъде уважен иск по чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице неоснователно увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице , да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия и да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти.

За процесния период от 01.02.2012 до 05.10.2015 г. урегулиран поземлен имот (УПИ) VI в кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река с площ от 20 293 кв.м. с административен адрес: гр. София, ж.к.

„Суха река“, ул. „*******и при граници: изток УПИ V,югоизток УПИ V и улица,запад улица, северозапад бул.“ Владимир Вазов“ с ОБЩА площ от 20 293 кв.м, заедно с построените в него сгради е бил държавна собственост, предоставен на МВР за управление. Това се установява от акта за публична държавна собственост №

07688/10.02.2011 г. и липсата на доказателства,че имота е отписан като държавен такъв.

По делото няма спор, че ответното дружество “У.”

ООД е ползвало част от имота през процесния период въз основа на договор за наем от 01.02.2012 г. сключен със Сдружение

„К.Б., С.И К." гр.София.

По делото е установено,че договора от 18.04.1994 г. между МВР и Спортен клуб “Левски” за съвместна експлоатация , управление и издръжката на спортни обекти, измежду които спортен център „Левски” кв.Герена,където се намира и процесния имот, се е прекратил с изтичането на срока му на 18.04.2002 год.

Ето защо от 18.04.2002 год. нататък Спортен клуб “Левски” не би могъл да отдава под каквато и да е форма за ползване/това не е било позволено и по време действието на въпросния договор/ държавно имущество управлявано от МВР, съответно Сдружение „К.Б., С.И К." гр.София не би могъл да получи правомерно от Спортен клуб “Левски” за ползване и да даде под наем на “У.”

ООД каквито и да е имоти в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI в кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река с площ от 20 293 кв.м.

При това положение и след като е установено е по делото, че за периода от 01.02.2012 до 05.10.2015 г. ответното дружество е ползвало самостоятелно площи от посочения по-горе УПИ без наличието на законово или валидно договорно основание следва да се приеме,че по този начин се е обогатило за сметка на ищеца с равностойността на средния пазарен наем за ползваните имоти, който последния би получил ако беше отдал имотите под наем.

Възражението на ответника,че е настъпила погасителна давност за вземанията на ищеца за времето от 01.02.2012 г. до 29.09.2012 г./8 месеца/,с оглед разпоредбата на чл.111,буква „в“ ЗЗД е основателно,тъй като съобразно цитирания текст вземания за наем и лихви се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. Доколкото претенцията за обезщетението е наемоподобно и е сбор от обезщетения за всеки месец за исковия период следва да се приеме,че въпросните наемоподобни обезщетения са периодични вземания и попадат в регулацията на цитирания текст,т.е. за периода от 01.02.2012 г. до 29.09.2012 г. /8 месеца/ искът за обезщетение е неоснователен като погасен по давност.

Спорен по делото е и въпросът каква площ от посоченото УПИ е ползвал ответника и също какъв би бил средния пазарен наем на тази площ,ако е била отдадена под наем от МВР.