Решение № 675 от 30.10.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Силистра, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100809 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът “Ю. Б.” АД твърди, че на основание сключен между БНП П. П. Ф. С.А., клон България в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ......... от 30.10.2019 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 4000 лв., който последният усвоил и се задължил да ползва и възстанови съобразно условията на договора при лихва от 25,44 % годишно. Договорът за кредит обективирал в тежест на кредитополучателя задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо при закъснение в плащането на погасителни вноски по кредита. Ищецът придобил търговското предприятие на БНП П. П. Ф. С.А., клон България, считано от 01.06.2023 г.; тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по обслужване на кредита, ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи главница по договора за кредит в размер на 3424,28 лв., договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г. в размер на 574,36 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г. в размер на 274,21 лв. и законна лихва върху главницата от 08.12.2023 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2146 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът К. Д. К. признава предявените срещу него искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

1

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 15 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 27.06.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1014 от 15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2146 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 30.10.2019 г. БНП П. П. Ф. С.А., клон България в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател сключили договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ......, чрез който кредиторът предоставил на клиента си револвиращ кредит в размер от 1000 лв., подлежащ на усвояване чрез кредитна карта Мастъркард, а кредитополучателят на свой ред се задължил да внася минимални погасителни вноски по кредита, както и да заплаща възнаградителна лихва за времето на ползването му в размер на 35 % на годишна база. Според чл. 13 от договора погасяването на усвоената част от кредита следвало да се извършва чрез заплащане на месечни погасителни вноски в срок до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Съгласно чл. 17 от договора за кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение.

Ищецът твърди, че след няколкократно увеличаване на кредитния лимит същият достигнал сумата от 4000 лв., което се потвърждава и от представените по делото уведомления, чрез които увеличенията са съобщавани на кредитополучателя. Ответникът преустановил заплащането на минималните си погасителни вноски, считано от м. ноември 2022 г., което дало основание на кредитора да се възползва от правото си да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по договора чрез изпращане на уведомление, връчено на съконтрахента му на 17.05.2023 г. Тези обстоятелства се признават от ответника, което сочи, че между него и БНП П. П. Ф. С.А., клон България са възникнали договорни отношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които на клиента бил предоставен кредитен лимит от 4000 лв.; от него била усвоена и останала непогасена сума в размер на 3424,28 лв., като признанието на ответника дава на съда основание да приеме, че и акцесорните вземания по договора съответстват на размерите, посочени в исковата молба.

Междувременно търговското предприятие на БНП П. П. Ф. С.А., клон България било придобито от банката – ищец, считано от 01.06.2023 г., видно от данните в търговския регистър, поради което на основание чл. 15 ТЗ същата станала титуляр на активите, включени в предприятието, всред които и вземанията срещу ответника по договора за 2 револвиращ кредит, предмет на настоящото производство.

В конкретния случай ищецът претендира мораторна лихва върху главницата по кредита за част от същия период, за който е начислена и възнаградителна такава, което съдът намира за недопустимо поради следните причини: При договорите за револвиращ кредит усвоената част от кредитния лимит не се погасява на вноски съобразно погасителен план с отделни падежни дати, поради което възнаградителната лихва се начислява за целия срок на ползване на усвоените суми, а не до предварително уговорена падежна дата на всяка отделна вноска. В тази ситуация дори при допусната от длъжника забава при плащането на минималните погасителни вноски, не би следвало възнаградителната лихва върху ползваната сума да се кумулира с мораторна такава, начислена върху същата сума и за същия период на ползване, тъй като ако кредиторът получава възнаграждение за ползването на сумата, не му се полага обезщетение за това, че същата не му е възстановена.

Обезщетение за забава се дължи именно поради невъзможността на собственика на паричния ресурс да се ползва от него и да реализира приходи от предоставянето му на последващи кредитополучатели, поради което то не би могло да се съвмести с получаването на възнаграждение за ползването на ресурса от същия кредитополучател, спрямо който е насочена и претенцията за заплащане на обезщетение. Последното на свой ред е предназначено да възмезди вредите от неизпълнението на паричното задължение, които се съизмеряват именно с възнаграждението за ползването на сумата, каквото обаче при револвиращия кредит кредитополучателят дължи на договорно основание под формата на възнаградителна лихва за периода до връщането на сумата (а не до конкретен падеж), съответно до обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение. Казаното сочи, че клаузата за начисляване на наказателна лихва върху невъзстановената главница по кредита, паралелно с дължимата по договора за кредит възнаградителна лихва, се явява нищожна поради противоречието с добрите нрави (този принцип по мнението на съда е застъпен и в мотивите на т. 2 от ТР 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3 от 2017 г. на ВКС, ОСГТК), поради което не следва да бъде зачетена, а вземането за мораторна лихва следва да се признае единствено за периода от 17.05.2023 г. до 22.11.2023 г. и за сумата до 229,83 лв., а за горницата искът за установяването му следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК поради частичното уважаването на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по съразмерност в размер на 84,56 лв. за държавна такса и 947 лв. за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното производство в размер на 694,39 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.

3

„Н. ж.“ №.....дължи на “Ю. Б.” АД с ЕИК....... и адрес на управление гр. С., ул. „О. п.“ ......, представлявано от М. В. и Д. Ш., главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ......... от 30.10.2019 г., сключен с БНП П. П. Ф. С.А., клон България, чието търговски предприятие е придобито от ищеца, в размер на 3424,28 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и четири лв. и 28 ст.), договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г. в размер на 574,36 лв.

(петстотин седемдесет и четири лв. и 36 ст.), обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.05.2023 г. до 22.11.2023 г. в размер на 229,83 лв. (двеста двадесет и девет лв. и 83 ст.) и законна лихва върху главницата от 08.12.2023 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, чрез който ищецът моли съда да признае за установено че ответникът му дължи обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.04.2023 г. до 17.05.2023 г. е за сумата над 229,83 лв.

За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2146 по описа на СРС за 2023 г.

ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Н. ж.“ №.... да заплати на “Ю. Б.” АД с ЕИК........ и адрес на управление гр. С., ул. „О. п.“ ......., представлявано от М.

В. и Д. Ш., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 84,56 лв. (осемдесет и четири лв. и 56 ст.) за държавна такса и 947 лв.

(деветстотин четиридесет и седем лв.) за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното производство в размер на 694,39 лв. (шестстотин деветдесет и четири лв. и 39 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4