Определение № 384 от 19.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Стара Загора, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500196 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Б.Д.“ АД гр.С., чрез юриск. Д. Б. против разпореждане № 1191 от 19.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 746/2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 746/2025 г. по описа на РС Стара Загора със заявител „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника С. М. А. в частта за 76,48 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и 120 лева разходи при изискуем.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане в частта, в която съдът е отхвърлил заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 746/2025 г. по описа на РС Стара Загора със заявител „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника С. М. А. в частта за 76,48 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава, поради което го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения, цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната му част, като постанови друго, с което да уважи заявлението за сумата от 76.48 лв. – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава за посочения в извлечението период и да разпореди заповедния съд да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК за отказаната сума.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу 1 длъжника С. М. А. в частта за 76,48 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и 120 лева разходи при изискуем кредит.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че относно сумата от 76.48 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника за наказателна лихва за забава, противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК тъй като договора по характер е такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната договорна наказателна лихва за забава, която е в по-висок от законната лихва. Посочил е, че от приложеното извлечение от счетоводните книги се установява, че в т. 9 от същото е посочена сумата от 76,48 лева, представляваща обезщетението за забава /до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ за периода 15.07.2023 г. до 27.06.2024 г. Съгласно чл. 16.1 от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, но и като цяло противоречи на правилото, че просрочените главници следва да се олихвяват със законната лихва за забава. Това е в несъответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва, т.е. това директно противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Освен това не може да се приеме, че олихвяването от банката е в размера на законната лихва, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл.

417 ГПК, а следва да се води от неговото съдържание, което следва да е ясно и недвусмислено. Посочил е, че от съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на предсрочната изискуемост, а в приложения договор за кредит за текущо потребление и общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по висока от определената в закона.

С оглед на това е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за посочената сума, представляваща обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/. Настоящия въззивен съд споделя изцяло мотивите на обжалваното разпореждане, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от 2 банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за кредит и общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1191 от 19.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 746/2025г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част, а именно в частта, в която се отхвърля заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 746/2025 г. по описа на РС Стара Загора със заявител „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника С. М. А. в частта за 76,48 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3