Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4028 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6789/2024
Вид
Решение № 4028
Подписан
15.10.2024
В сила
06.11.2024
Състав
Недялка Николова Вълчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4028 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20245330106789 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и 149 от СК.

Производството е образувано по искова молба на В. Д. К. ЕГН ********** –майка и законен представител на Д. С. А. ЕГН**********, ПРОТИВ С. А. А. ЕГН **********.

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. като майка и законен представител на Д. А. - малолетен против С. А.. Твърди се, че страните са живели на съпружески начала до месец януари 2018г. в жилището на ответника в с. Р. обл.П . През ****г. се родило детето им- Д. С. А.. В края на 2017г. ответникът се дезинтересирал от ищцата и от детето, преустановил ангажиментите си към тях, не полагал грижи , не осигурявал издръжка, не заплащал разходи на домакинството, като всички тези финансови ангажименти били поети от ищцата и нейните родители, а отглеждането и възпитанието на детето изцяло било в тежест на неговата майка.

През месец януари 2018г. ищцата с детето се преместила да живее при родителите си в гр. К. обл.П. и от тогава страните не живеят заедно , а детето се отглежда от своята майка . Към момента ищцата не работи и разчита 1 единствено на подкрепата на своите родители. Детето е ученик във **** клас на СОУ „*****“ гр. К., като ежедневно има разходи за джобни, за храна, за ученически пособия, за облекло. Бащата до момента не е проявил заинтересованост или загриженост,не е участвал в поемането на разходите на детето .

От съда се иска да осъди ответника да заплаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 350лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да осъди ответникът да заплати на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, издръжка за изминал период от време, също в размер на 350лв. месечно, за периода от 17.04.2023г. до 17.04.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху дължимата сума.

Претендират се разноски по делото. Прилагат се писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът ,като се запозна с материалите по делото установи следното :

От приобщеното удостоверение за раждане се установява ,че на ********г. е родено детето Д. С. А. ЕГН********** с родители В. Д. К. ЕГН ********** и С. А. А. ЕГН **********.

Видно от приетия по делото социален доклад понастоящем детето се отглежда от майката при много добри условия .Детето получава необходимите грижи ,съществува емоционална връзка с майката .Липсва изградена емоционална привързаност между детето и бащата ,връзката им е прекъсната .Бащата не предоставя средства за издръжка на детето .В интерес на детето е да поддържа връзка и с двамата си родители ,както и да му бъде определена издръжка ,която отговаря на възрастта и потребностите му. .

От приобщената по делото справка от НАП-ТД-П. се установява ,че майката на детето няма към момента сключен трудов договор .Трудовият договор на бащата е прекратен на 02.05.2024г.,бащата е собственик на 1бр.

МПС.

От разпита на св. К. / с родство – **** на ищцата / се установява ,че страните живели на съпружески начала около 4 години . По време на 2 съвместното им съжителство се родило детето им Д. ,което ответникът припознал .Към момента детето е на ***г. ,ученик във **** клас . От 5-6 години години ищцата не живее с ответника ,като заедно с детето се е установила при родителите си в гр. К .Детето не е често боледуващо ,редовно посещава учебни занятия . Детето расте бързо и често му закупуват дрехи и обувки ,защото наличните са му станали малки .

От раздялата през 2018г. бащата не е виждал детето изобщо ,не го е търсил ,не е изпращал средства за издръжката му .Практически детето не познава баща си . Бащата е здрав и млад човек ,не страда от заболявания,които му пречат да работи и да реализира приходи . Не знаят в коя държава се е установил . След раздялата с ищцата ответникът е заживял с друга жена и има родено още едно дете . Изцяло грижите за малолетния Д. се поемат от майката и нейните родители .Майката няма други деца.

Съдът кредитира изцяло приетите писмени доказателства ,като неоспорени от страните .

В пълен обем се кредитира и приетия социален доклад ,който съдът намира за обективно изготвен и отговарящ в пълнота на поставените въпроси Показанията на св.К. ,макар и ценени при условията на чл.172 ГПК ,съдът намира за обективни ,логични ,последователни и безпротиворечиви.

Същите кредитира в пълен обем ,тъй като не са събрани доказателства ,които да ги оборят ,напротив ,събраните доказателства съответстват изцяло на изложеното от свидетеля .

Съдът , като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че малолетният Д. А. е син на ответника .

От събраните доказателства безспорно се установи ,че от около 5-6г. родителите на детето не живеят заедно , а детето се отглежда единствено от майката .Бащата не е виждал детето след раздялата ,не е изпращал средства за издръжката му .Майката полага всички грижи за детето ,подкрепяна е от своите родители .

3

Детето е ученик във **** клас . Майката често му закупува дрехи и обувки, защото детето расте бързо . Детето редовно посещава училище ,боледува в рамките на обичайното за възрастта му . Майката сама го отглежда , не може да разчита за помощ от страна на бащата и неговите близки .Подкрепа среща единствено от своите родители .

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения .Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение , като задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето

4

Същевременно от събраните доказателства се установява ,че бащата е млад ,здрав и работоспособен човек , работи в чужбина ,няма пречки от здравословен характер ,които да му пречат да работи и да реализира приходи .

Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката ,независимо дали същата има възможност за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат здрави ,да се образоват , да имат добра житейска реализация.

Съдът намира ,че искът за осъждане на ответника да заплаща ан малолетното си дете месечна издръжка в размер на 350лв занапред , от депозирането на исковата молба пред съда , е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в посочения размер ,начиная от подаването на исковата молба ,до навършване на пълнолетие от детето ,или настъпване на други причини за изменение или прекратяване на задължението за издръжка . При определяне на размера на дължимата издръжка ,съдът взе предвид следното :Безспорно детето има своите нужди ,които нарастват с възрастта му , а бащата е в състояние да му осигури адекватна издръжка. Съдът приема ,че за издръжката на дете на *** години са необходими поне 500 лв. месечно . Включват се разходите за храна , облекло , отопление,здравни нужди , образователни нужди , развлечения / в рамките на обикновените , обичайни такива/ за дете на тази възраст,дневни разходи ,дрехи и обувки , учебни помагала .По-голямата част от тази издръжка следва да се поеме от бащата – в размер на 350лв. ,като се взема предвид ,че майката поема непосредствените грижи за отглеждането ,възпитанието , образованието на детето, а бащата напълно се е дезинтересирал от детето и не участва по никакъв начин в грижите за него .

За дете на възраст *** години обичайно са необходими за обикновените му нужди ,свързани с отглеждане ,възпитание и образование, поне 500лв месечно . По –голямата част - а именно 350лв.от тази издръжка следва да се поеме от бащата , а останалата част- ведно с непосредствените грижи , ще продължи да се поема от майката.При определяне на издръжката съдът отчете ,че бащата е млад и работоспособен човек ,работи в чужбина ,няма пречки да реализира средна за страната работна заплата и посоченият размер на

5 издръжката съответства на обикновените разходи на детет на тази възраст .

Детето следва да получава всичко необходимо така ,както преди раздялата на родителите ,когато бащата е внасял средства в семейния бюджет и да живее по сходен начин . Съдът намира ,че претендираният размер на издръжката съответства на възможностите на родителя и на нуждите на детето .

Искът за присъждане на издръжка за минал период от време – от 17.04.2023-17.04.2024г.,в размер на по 350лв месечно е основателен ,тъй като се събраха доказателства ,че бащата не е изплатил никакви средства за издръжка на детето ,не е участвал в грижите за него , а същевременно детето е било ученик в **** клас и разходите му са били като настоящите .

С оглед уважаването на исковете , основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направени по делото разноски в размер на 700лв.

– заплатен адвокатски хонорар.

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** , да заплаща на сина си - Д. С. А.

ЕГН********** ,чрез неговата майка и законен представител -В. Д. К. ЕГН ********** ,издръжка в размер на 350лв./ триста и петдесет лева/ месечно, начиная от 17.04.2024г. занапред , до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане.

Издръжката следва да се заплаща до 10-то число на месеца ,за който се дължи.

ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** , да заплати на сина си - Д. С. А.

ЕГН**********,чрез неговата майка и законен представител В. Д. К. ЕГН ********** ,издръжка в размер на 350лв./ триста и петдесет лева /месечно, за изминал период от време- за периода от 17.04.2023-17.04.2024г. , ведно със законната лихва за забава на дължимата сума ,от падежа до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен 6 съд сумата от 672лв. ( шестстотин седемдесет и два лева лева) – държавна такса.