Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34599 от 24.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23905/2025
Вид
Определение № 34599
Подписан
24.09.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34599 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА. ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА. ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110123905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 162404 от 20.05.2026г., уточнена с молба с вх. № 283669/15.09.2026г., подадена от ищеца Фондация „Арт Мост“, за изменение на определението от 12.05.2026г. по гр.д. № 23905/2025г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му за разноските.

С цитираното определение от 12.05.2026г. съдът е приел, че следва да се присъди в полза на ответника „Театро Арт” ЕООД сумата от общо 960 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на осн чл. 78, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Театро Арт” ЕООД не е взел становище по молбата на ответника за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

ДепозирА.та молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, разгледА. по същество е неоснователна по следните съображения.

В мотивите на постановеното по гр.д. № 23905/2025г. определение № 17715/12.05.2026г. съдът се е произнесъл по въпроса за претендираните от стрА. на ответника в производството разноски за адвокатски хонорар, като е съобразил, че делото е прекратено по реда на чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска, след постъпване на отговор на исковата молба и насрочването му за открито съдебно заседание. Предвид горното, съдът е формирал мотиви, че в полза на ответника по делото - „Театро Арт” ЕООД се следват разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В тази насока е приел, че ищецът дължи заплащане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 960 лева с ДДС.

Съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“), не са обвързващи за съда. Те могат да служат само за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът се ръководи от цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и 1 обосновА.), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в такъв смисъл е определение № 3539 от 9.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2420/2024 г., II г. о., ГК, определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК. В случая е проявена процесуална активност на адвоката на ответника – подаден е пространен отговор на исковата молба, с който са развити доводи за неоснователност на иска и е релевирано доказателствено искане. Ответникът е представил Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2025г. с договорено възнаграждение в размер на 800 лв. (960 лв. с ДДС), действително заплатени, видно от Фактура № **********/11.06.2025г.

При разпределяне на отговорността за разноски съдът е съобразил размера, определен съгласно редакцията, действала към момента на сключване на договора (в този смисъл например Определение № 473 от 28.06.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2466/2022г.). В случая съобразно предявения размер на иска от 5000 лв. размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакция изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 2022г.), като същото възлиза на сумата от 800 лв., съответстващо на договореното между страните, към която сума съдът е добавил и дължимото се ДДС. Така присъденото възнаграждение в размер на 960 лв. е определено именно съобразно минимума по Наредбата, противно на доводите на ищцовата стрА..

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основания за изменение на определението от 12.05.2026г. по гр.д. № 23905/2025г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му относно разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Фондация „Арт Мост“, ЕИК 177202478, за изменение на определение от 12.05.2026г. по гр.д. № 23905/2025г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2