Решение № 163 от 21.10.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Свищов, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100831 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

203670940 твърди, че на 26.11.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 26.11.2020 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит № 182543/08.08.2017 г. със страни „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и С. В. С., като кредитополучател е изцяло прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с изх. № УПЦ – П- АТФ/182543 от 02.12.2020 г., с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“.

1

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 08.08.2017 г.

Договор за потребителски кредит № 182543, сключен между ответника С. В.

С., в качеството му на кредитополучател и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството му на кредитодател, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който последният се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати и уговорената лихва за ползване на кредита. Заявява, че с подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит е сключен на основание предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от кредитополучателя към кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от кредитодателя на кредитополучателя, в който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Твърди, че кредиторът е предоставил кредита на кредитополучателя чрез системата на ePay.bg. Заявява, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е било инициирано от страна на кредитополучателя, който е попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където е предоставил пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване кредитополучателят е посочил, че е съгласен с приложимите общи условия. Твърди, че като приемането на общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване кредитополучателят е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение /смс/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят е потвърдил заявката си като е активирал линка, при което се зарежда част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - www.smilecredit.bg, където кредитополучателят е въвел ПИН кода на заявката, след което е натиснал бутона „Потвърди“. Заявява, че това действията, които са необходимо 2 условие за разглеждане на заявката за кандидатстване. След това кредиторът е уведомил кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му поща и/или със смс. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредитора изпраща на електронната поща на кредитополучателя договора за кредит, ведно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Заявява, че договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на договора за кредит и общите условия, като отговорът на кредитополучателят потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез системата ePay.bg. Твърди, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит, кредитополучателя дължи на кредитодателя годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41,00% върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на кредитополучателя е посочена в погасителен план към договора, който е неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди, че според уговореното между страните погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. В настоящия случай с подписването на договора кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 517,08 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 17,08 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 07.09.2017 г. посредством заплащането на една месечна погасителна вноска, която е в размер на 517,08 лева. Твърди ,че страните в т. 3.2 от договора за потребителски кредит, договорили при забава на което и да е 3 парично задължение, кредитополучателят да дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание и на осн. чл. 86 от ЗЗД, на длъжникът била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 186,18 лева, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Заявява, че договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, процесиите суми са предявени на краен падеж. Твърди, че ответникът не е изплатил дължимите от него суми, поради което за дружеството ищец възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. В. С. по договора за потребителски кредит № 182543/08.08.2017 г. Съдът по образуваното ч. гр. д. № 584 по описа му за 2021 г. издал такава заповед за изпълнение на парично задължение за сумите:

500,00 лв. /петстотин лева/ непогасената главница; 17,08 лв. /седемнадесет лева и 08 стотинки/ - договорни /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 08.08.2017 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 07.09.2017 г.;

186,18 лв. /сто осемдесет и шест лева и 18 стотинки/ - законна лихва за периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, която е връчена на длъжника.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника С. В. С. в размер на сумата от 500,00 лв.

/ петстотин лева / - непогасена главница; - 17,08 лв. / седемнадесет лева и 08 стотинки / - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.08.2017 г. до 07.09.2017 г.; - 186,18 лв. / сто осемдесет и шест лева и 18 стотинки / обезщетение за забава за периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; - законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че предявеният иск е допустим за разглеждане от PC - Свищов, но 4 неоснователен по същество. По материалния спор заявява, че оспорва предявеният иск по основание и размер. Заявява, че не е сключвала договор за кредит с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК 202255877 и не е получавала парични суми от това дружество по какъвто и да е начин. Счита, че договорът и общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК 202255877, приложими към договори за потребителски кредит „Кредит до заплата“, на който ищецът основава исковата си претенция са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави. Същите съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и годишният процент на разходите. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в конкретния случай се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, което е довело до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Заявява, че доколкото възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване заетата , при необезпечени заеми тя не следва да надхвърля повече от четири пъти от законната лихва. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, заявява, че трябва да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, кат с уговорката да се заплаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение се нарушава изискването на ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена на ПМС № 426/14г. Заявява, че реално не е налице уговорена неустойка, а чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване ищецът е калкулирал допълнителна печалба към договорената възнаградителната лихва. Твърди, че нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от Закона за потребителските кредити са и клаузите относно определения ГПР. Заявява, че не е посочен и механизмът, по който е и изчислен този процент и по – конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Заявява, че процесния договор за потребителски кредит има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата 5 валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва да се съобразят и изискванията на специалния закон - ЗПК. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен.

Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. В процесния случай, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Аргумент за недействителност на договора на това основание се съдържа и в ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.