Решение № 5 от 10.02.2026, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Решение № 5 от 10.02.2026 г. по АНД № 176/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево.

Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево е внесла мотивирано постановление с предложение обвиняемият С. Ф. М., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на 30.03.2024 г. в гр. Раднево, причинил на К. В. К. от гр. Раднево, като представител на обществеността съдия по футбол в Български футболен съюз, по повод изпълнение на функцията му по ръководене на футболна среща, проведена на същата дата между ФК „Миньор 2022“ гр. Раднево и ФК „Розова долина – 1“ гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба, над минималния размер предвиден в чл.78а от НК.

Защитникът на обвиняемия, адв. Ч. пледира за оправдаване на обвиняемия, поради недоказване по несъмнен начин настъпването на физическо съприкосновение, годно да доведе до твърдяната лека телесна повреда. Недоказан приема и механизма на причиняване на телесна повреда.

Анализира доказателствата по делото.

Обвиняемият С. Ф. М. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемия С. Ф. М., роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи ***, с постоянен адрес с. ****, общ. ***, *** женен, осъждан-реабилитиран, ЕГН **********.

На 30.03.2024 г. обвиняемият С. Ф. М. пристигнал в гр. Раднево, за да присъства на футболна среща за първенството на ОГ „Стара Загора U15", в която участвал синът му И. С. М.. Срещата се провеждала в 10:00 часа на стадион „Миньор" в гр. Раднево между отборите на ФК „Миньор 2022" гр.

Раднево и ФК „Розова долина" гр. ***.

За главен съдия на футболната среща с назначително писмо на ОС на БФС - Ст. Загора бил назначен пострадалият К. В. К.. /л.56/ Към 79-та минута от мача, К. отсъдил нарушение за футболистите на 1

ФК „Розова долина“, при което състезател на отбора - домакин започнал да се саморазправя с един от състезателите на „гостите“. След като К. и помощниците му прекратили конфликта между играчите, К. предприел действия по налагане на наказания на четирима от играчите, двама от които били отстранени от игра. Един от отстранените бил синът на обвиняемия.

Действията на К. разгневили обвиняемия М., който след края на срещата, която приключила две - три минути след отстраняването на сина му, тръгнал към прибиращият се към съблекалните К., с намерението да се саморазправи с него.

Забелязвайки агресивното поведение на обвиняемия М., който слизайки по стълбите от трибуните, псувал и обиждал пострадалия К., св. М.

Г. П., който изпълнявал длъжността „охрана" на мача, застанал до пострадалия К., с гръб към него и лице към приближаващия обвиняем М..

След като хвърлил към пострадалия К. найлоновата торбичка с обелки от семки, която държал в ръката си, обвиняемия М. се приближил до него и въпреки застаналият между двамата свидетелят П., нанесъл удар с крак, в областта на слабините на пострадалия К.. След това понечил да удари пострадалия К. с юмрук в лицето, но не успял. Тогава, заплашвайки пострадалия, че ще го изчака отвън и ще го пребие, обвиняемият М. се оттеглил.

В резултат от удара с крак нанесен от обвиняемият М., на пострадалия К. в областта на слабините е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в претърпяване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

След преустановяването на конфликта, пострадалият К. подал сигнал на тел. 112, като пристигналите на място полицаи от РУ-Раднево, установили самоличността на обвиняемия М. и му съставили протокол за предупреждение.

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че описаните и установени травматични увреждания получени от пострадалия К., добре отговарят да са от действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин и време, както се твърди в материалите по досъдебното производство, а именно при нанасяне на удар с крак в областта на слабините, като са причинени болка и страдание.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и приобщените по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: постановление за провеждане на досъдебно производство, справка относно извършена проверка по сигнал от 2

ДПБолница гр. Раднево, заявление от К. В. К., сведение от К. В. К., сведение от д. И. С., сведение от Д. Д. В., сведение от М. Г. П., сведение от С. Ф. М., докладна записка относно предложение за удължаване на срока на проверка по преписка с вх. №327000-2558 / 2024г., съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 105/2024г., доклад за установен факт и предприето действие, протокол за предупреждение, сведение от С. Ф. М., сведение от Ж. М. Б., сведение от А. Д. Г., сведение от а.р.ш., сведение от Н. И. И., сведение от ЖЖ.Г.А., постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол от разпит на обвиняем, справка за съдимост на С. Ф.

М., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за разпит на свидетел К. В. К., формуляр от Български футболен съюз, протокол за разпит на свидетел Ж. М. Б., протокол от разпит на свидетел А. Д. Г., протокол за разпит на свидетел М. Г. П., протокол за разпит на свидетел Д. Д. В., протокол за разпит на свидетел И. П. Д., протокол за разпит на свидетел Н. Ж. Ж., съдебно медицинска експертиза по писмени данни, протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления, назначително писмо, характеристична справка на С. Ф. М., протокол за предявяване на разследване както и справка за съдимост № 260209005000059873/09.02.2026г. на РС гр.Раднево.

При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, на основание на разпоредбата на чл.

378, ал. 2 НПК, отчитайки спецификата на наказателното производство по Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен състав намира, че обвинението е безспорно доказано. Събраните гласни и писмени доказателства, както и експертно заключение, по безспорен начин установяват възприетата от съда фактическа обстановка, която кореспондира с изложената такава в постановлението по чл. 375 НПК.

В показанията на свидетелите К. В. К., Ж. М. Б., А. Д. Г., М. Г. П., Д.

Д. В., И. П. Д., Н. Ж. Ж., Н. И. И., А. И. М. и И. С. М. както и в обясненията на обвиняемия се установяват по несъмнен начин следните обстоятелства: относно мястото на възникване на събитията, хронологията на действията и причината за конфликта, повишаване на напрежението, слизането от трибуната на обвиняемия, в последствие оттеглянето му и поведението на пострадалия. В тези части показанията на свидетелите са еднопосочни, съответни едни на други, допълващи се, хронологични и без съществени вътрешни противоречия и помежду си.

Спорният момент по делото е нанесен ли е удар с крак в слабините на пострадалия К. от обвиняемия М.. По отношение на този факт основен доказателствен източник се явяват показанията на пострадалото лице – св. К.

В. К.. Същият е категоричен в показанията си, че нанесеният му удар е от обвиняемия М.. Свидетелят К. е категоричен, че между него и обвиняемият са били охраната на футболният мач /св. П./ и делегата на мача /св. Ж./, за да 3 предотвратят действията на обвиняемия спрямо него. В хода на съдебното следствие се установи категорично, че само П. е бил между обвиняем и пострадал, а делегата Ж. е бил отстрани.

За установяване на фактическата обстановката съдът разпита посочените от обвинението и защитата свидетели. Оформиха се две групи свидетели- първата група са семейството на обвиняемия – съпругата И., синът му И. М., както и треньора на футболния отбор „Розова долина”-А. Д. Г..

Всички те се стремяха да потвърдят защитната теза на М.: че станало спречкване на терена между две деца от двата отбора - А., приятел на И. М., в края на второто полувреме и И. се намесил да ги разтърве и тогава се включил и съдията К.. Всички тези свидетели в разпита си пред съда твърдят, че К. К. си е позволил да има физическо съприкосновение с играчите на футболния терен, както и че К. е хванал И. М. за врата, и го е душил, след което го е съборил на игрището. Показанията на А. Г. са в пълна противоположност на тези дадени от него в хода на досъдебното производство, по отношение на факта, хванал ли е К. И. М. за врата по време на играта, поради което съдът прочете тези от досъдебното производство в съдебната зала, въпреки липсата на съгласие от страните, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1 НПК. Тогава Г. призна, че прочетеното е вярно. Сами по себе си неговите показания са вътрешно противоречиви, нелогични, неубедителни и непоследователни. Той твърди, че не бил сигурен кое от двете момчета – И. и А. съдията е съборил на земята и в същото време се стреми да обслужи защитната теза на М.. Показанията му освен, че са непоследователни и нелогични, противоречат и на показанията на другия участник в конфликта на терена - А. М.. А. М. е пряк участник в конфликта, приятел е на И. и пресъздава ситуацията напълно правдиво, безстрастно и непостредствено, без да се стреми да обслужва тезата на обвиняемия. А. М. твърди:

„*****.“

„****.“

Самият К. също признава, че правилника не позволява физически контакт с играчите, но той си е позволил такъв, защото е станало стълпотворение на играчи от двата отбора, нагнетяване на напрежение, агресия и от двата отбора. За да се предотврати евентуално масово сбИ.не се е намесил той. Признаването на неизгодни за него факти, които съвпадат с показанията на другия участник в конфликта на терена създава правдИ. картина на случилото се, която съдът приема за достоверна. Показанията на членовете на семейството на М. съдът не кредитира в тази им част, тъй като те са вътрешно противоречиви, заинтересовани и нелогични. Ако към К. е полетяла само една торбичка, пълна с обелки от семки, която дори не го е докоснала тогава се губи смисълът К. да вика полиция и да се оплаква от болки в горната част на лявото бедро. Няма как да се обясни и зачервяването на горната част на бедрото му, за което се твърди от свидетеля Н. Ж. Ж.. Няма логика и всички останали свидетели да лъжат, за да обвинят М., когото не 4 познават до момента на възникналият конфликт.

Защитната теза на М. изхожда от твърдението, че пострадалият К. е причинил лека телесна повреда на сина му И. С. М., при опита на К. да предотврати възникналия конфликт между играчите на двата отбора. М. и И., родители на И. М. твърдят, че К. е хванал техния син за врата и го е хвърлил на земята, след което му е показал червен картон. Това действие на К. предизвикало гнева на М. и това била причината след края на футболния мач да отиде при съдията К. да му поиска обяснение защо е ударил детето му и защо му е показал червен картон.

Второто спорно обстоятелство се свежда до отричането на обвиняемия да е имал каквото и да е съприкосновение с К., камо ли да го ритне. М. признава това, че е хвърлил торбичка с обелки от семки към съдията К., но не го бил улучил. Същите са показанията и на свидетелката И., съпруга на М., които съдът също не кредитира, относно обстоятелството дали съпругът й е причинил лека телесна повреда на К., като непоследователни, нелогични и противоречащи си с целият доказателствен материал по делото.