Решение № 228 от 05.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120103942 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от М. Д. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да бъде прогласена за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит № .../....г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит. Съединени за общо разглеждане са предявени от „Фератум България“ ЕООД срещу М. Д. М. искове по чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1034,46 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № .... г., изм. с Анекс № .... г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 107,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 12.08.2023 г.

Твърди се, че между страните от разстояние е сключен Договор за потребителски кредит № .... г., по силата на който на ищеца са предоставени 750 лева, за ползването на които е уговорено възнаградителна лихва в размер от 172,50 лева, които кредитополучателят следвало да върне на месечни вноски. Сочи се, че ГПР е в размер от 49,11 %, а възнаградителната лихва в размер на 23 %. Излага се, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, като в договора и общите условия към него е посочено, че потребителят е запознат с възможността си индивидуално да избере като поръчител физическо или юридическо лице, одобрени от кредитодателя и че всички те предлагат еднакви търговски условия. Поддържа се, че е фактически невъзможно да бъде сключен договор за кредит без да бъде дадено съгласие от потребителя за обезпечение чрез поръчителство. Твърди се, че дружеството-гарант „Multitude Bank” p. l. c. е свързано лице с кредитодателя и че кредита значително се оскъпява с възнаграждението на гаранта в размер от 712,50 лева. Сочи се, че договора за кредит е нищожен поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т.

1

10 от ЗПК, тъй като не е посочено кои разходи формират ГПР /т. е. компонентите му/, като се твърди, че в същия не е включено възнаграждението на гаранта, въпреки че предоставянето на поръчител е било условие за сключване на договора за кредит. Излага се се, че е нищожен и самият договор за поръчителство, тъй като доколкото същият е условие за сключване на договор за кредит чрез него се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Поддържа се, че договора за кредит е нищожен и поради противоречие с чл.

11 ал. 1 т. 20 от ЗПК, тъй като в него или в ОУ към него липсва посочване на размера на лихвата на ден.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че дружеството гарантиращо задълженията по процесния договор за кредит е било единствената възможност и задължителна опция за ищеца при сключването на договора. Не се оспорва твърдението на ищеца, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, като се сочи, че това не е било задължително, тъй като сключването на договор конкретно с „Multitude Bank” p. l. c. не е било условие за сключване на договора за кредит, а кредитополучателят е имал възможност да посочи избран от него поръчител-физическо лице, тоест при избора на гарант кредитополучателят е имал възможност за индивидуално договаряне. Твърди се, че на кредитодателя не е било известно какво е уговореното между ищеца и гаранта възнаграждение, поради което не би могъл да включи тази сума в ГПР. Оспорва се твърдението на ищеца за противоречие на договор за кредит с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като се изтъква, че в закона няма изискване за посочване на формулата за изчисляване на ГПР в договора за кредит и че същият включва само главницата, лихви, разходи по кредита и погасителни вноски. Съединени за общо разглеждане са осъдителни искове за главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че на 05.04.2023 г. страните за изменили договора като са сключили анекс, по силата на който непогасеният от кредитополучателя остатък от кредита е следвало да бъде погасен на шест вноски, които същият не е погасил. Предвид това, ищецът по насрещните искове твърди, че е обявена предсрочна изискумост за вземанията по договора за кредит с връчване препис от исковата молба, материализираща насрещните искове на ответника, тоест на 28.09.2023 г.

Направено е искане за отхвърляне на предявените и уважаване на насрещните искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № ..... г. /л. 18/, се установява, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 750 лева, впоследствие увеличена с Анекс № .... г. /л. 42/ с още 400 лева при възнаградителна лихва в размер на 172,50 лева, за срок от 12 месеца, при уговорен ГПЛ – 23 %. В чл. 4 е посочено, че „общият разход по кредита е 172,50 лева и включва възнаградителната лихва от 23%, че ГПР е в размер на 49.11%, изчислен по реда на чл. 8. 4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Според чл. 8. 4. от представените по делото, на л. 44 от делото, ОУ 2

„годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора (т.е.информацията по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК), се посочва в договора“. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” p. l. c. в полза на дружеството, като кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

По делото като писмени доказателства са представени и преддоговорна информация и погасителните планове към договора за кредит и анекса към него и сключен между ищеца и „Multitude Bank” p. l. c. договор за гаранция (поръчителство) от 30.12.2022 г. /л. 20 – л. 24 вкл. гръб, л. 41 и л. 43/.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно – техническа експертиза /л.

117/ се установява, че при кандидатстване за кредит потребителите имат възможност да изберат предложения от кредитодателя или личен гарант, като фактически има одобрени заявки на потребители, избрали лични гаранти. Установява се и че на 30.12.2022 г. на ищеца е била изпратена преддоговорна информация, Договор за потребителски кредит № ..... г., ведно с погасителен план и общи условия към него, а на 05.04.2023 г. - Анекс № ..... г.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза /л.

113/ се установява, че сумата от 750 лева по Договор за потребителски кредит № ..... г. е усвоена чрез ИзиПей с получател М. М., като към момента на изготвяне на заключението непогасена е останал главница в размер от 974,47 лева и възнаградителна лихва в размер от 85,92 лева. По данни на работник при ответника се установява, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, съединен с насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения. По насрещния иска ответника следва да установи наличието на валидно облигационно задължение по твърдяния в исковата молба договор и анекс към него, по силата на което ответникът е предоставил на ищеца кредитен ресурс в твърдяните размери и за същия е възникнало задължение да върне заетата сума, ведно със уговорената възнаградителна лихва.

Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

По главния иск.

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № ..... г. /л. 18/, се установява, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 750 лева, впоследствие увеличена с Анекс № ..... г. /л. 42/ с още 400 лева при възнаградителна лихва в размер на 172,50 лева, за срок от 12 месеца, при уговорен ГПЛ – 23 %. В чл. 4 е посочено, че „общият разход по кредита е 172,50 лева и включва възнаградителната лихва от 23%, че ГПР е в размер на 49.11%, изчислен по реда на чл. 8. 4.

3 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Според чл. 8. 4. от представените по делото, на л. 44 от делото, ОУ „годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора (т.е.информацията по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК), се посочва в договора“. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” p. l. c. в полза на дружеството, като кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

В изпълнение на поетото задължение кредитополучателят е сключил с „ Multitude Bank” p. l. c. договор за гаранция /поръчителство/, с който дружеството е поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 712,50 лева, впоследствие увеличено с Анекс 1 с 400 лева. Съдът намира за нужно да посочи, че липсва основание за механично добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство – първо поради липсата на идентичност на страните по двете правоотношения и второ доколкото вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на обезпечение, съдът намира за нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.