Присъда № 7 от 29.01.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 7/29.01.2025 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 822/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против П. Г. С. от гр. Ямбол за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и против В. Г. С. от с. гр. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебна фаза по искане на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по предявените им обвинения и предлага да им се определят съответно, наказание от девет месеца лишаване от свобода за подс. П. С. и наказание от една година лишаване от свобода за подс. В. С., чийто размери да се редуцират с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58, ал.1 от НК. Счита, че по отношение на подс. П. С. липсват пречки за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и пледира за отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изптателен срок от три години. С оглед съдебната биография на подс. В. С., прокурорът пледира да се постанови наложеното му наказание да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.

Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. и със служебни защитници адвокати. Признават вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяват съжаление за стореното и молят да им се наложат минимални наказания.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитниците на подсъдимите споделят становището на прокурора.

Позовавайки се на младата възраст и чистото съдебно минало на подс. П.

С. и оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната истина по делото, служебният защитник намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и пледира да му се наложи наказание пробация при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. б от НК.

Защитникът на подс. В. С. претендира за справедлива присъда.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

На 23.01.2024г., в часовия интервал от около 00:30 ч. до около 09:00 ч., 1 двамата братя - подсъдимите П. и В. С., се разхождали в гр. Ямбол.

Минавайки покрай дом № ... на ул. „Балкан“ забелязали, че в къщата има няколко чифта маратонки и други обувки, и решили да ги откраднат. Подс. В.н С. влязъл в къщата, а подс. П. С. застанал до входната врата, за да поема вещите. От дома подс. В. С.взел от къщата 2 чифта дамски чехли по 17 лева чифта; 1 чифт маратонки марка „Булдозер“ за 54 лева; 2 чифта маратонки марка „Адидас“ по 40 лева чифта; 1 чифт маратонки марка „Рънърс“ за 63 лева и 1 чифт дамски маратонки в розово, бяло и зелено за 47 лева, които били собственост на св. Л. А. С. от гр. Ямбол. Вещите подал на брат си - подс. П. С., след което взел и 1 бр. ел. фритюрник марка „Sapir“ с вместимост 1 литър, на стойност 32 лева, също собственост на св. Л. С., и с него излязъл от дома.

Горепосочените вещи подсъдимите отнесли в дома си в гр.Ямбол.

На следващия ден подсъдимите продали маратонките и чехлите на св. Д.

Т. за 15 лева. Парите поделили помежду си и ги похарчили за лични нужди.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият П. С., роден на ****г., бил на 18 години и с чисто съдебно минало. Навършил пълнолетие месец преди извършване на деянието и видно от приложената на л.54 от ДП характеристична справка, срещу него са образувани общо 13 бр.

ЗМ и ДП по описа на РУ – Ямбол и РУ 02 – Стара Загора за престъпления по чл.194 и чл.346б от НК

Подсъдимият Ве. С*, роден на 13.05.2004г., бил 19-годишен, и бил осъждан осем пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД № ****/2020г. на ЯРС, по НОХД № ****/2020г. на ЯРС, по НОХД № ****/2021г. на ЯРС, по НОХД № ****/2022г. на ЯРС, по НОХД № ****/2022г. на ЯРС, по НОХД № ***/2022г. на ЯРС, по НОХД № ***/2022г. на ЯРС и по НОХД № ***/2023г на ЯРС.

Присъдите по първите седем от изброените НОХД са за престъпления, извършени от подсъдимия като непълнолетен. С присъдата по последното от изброените дела – тази по НОХД ****/2023г. на ЯРС, влязла в сила на 26.04.2023г., В*** С*** бил осъден ефективно на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. В. С. изтърпял наложеното му по НОХД № ..../2023г. на ЯРС ефективно наказание на 28.09.2023г., или четири месеца преди извършване на деянието, предмет на настоящото производство.

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите Л. С. и Д.Т., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави 2 следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият П. С. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият В.н С. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 НК, тъй като за времето от около 00:30 часа до около 09:00 часа на 23.01.2024 г. в гр. Ямбол, от къща, находяща се на ул. „Балкан“ № ..., действайки в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – различни марки маратонки и фритюрник марка „Sapir“ с вместимост 1 литър, на обща стойност 310 лева, от владението на собственика им Л. А. С.от гр.

Ямбол, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият В. С. е действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля Д. Т., които, като хармонизиращи помежду си, кореспондиращи с останалите гласни доказателства, се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от дома и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

От обективна страна, е налице и задружно участие от страна на подсъдимите в извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – подсъдимият В. С. в отнемането на вещите и двамата в установяване на своя фактическа власт върху тях. Т.е., действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.

От обективна страна подсъдимият В. С. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ..../2023г. на ЯРС, влязла в сила на 26.04.2023г., е осъден за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му наказание. Наред с това, извършеното от не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Неговата завишена степен на обществена опасност се обуславя както от завишената динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, така и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършването му – нощем, от две лица и след разпределение на ролите. При това положение, и след като по гореизложените съображения деянието, предмет на настоящото производство се явява 3 извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, извършеното от подс. Веселин Стоянов осъществява и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл.

Съзнавали са, че вземайки вещите от дома на св. С. и отнасяйки ги със себе си извършват действия по прекратяване фактическата власт на техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерението противозаконно да ги присвоят, тъй като са се разпоредили с тях като със свои, продавайки част от тях на св. Д. Т.. Разбирали са противоправния характер на извършеното и са целели противоправното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Действали са с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието на другия и обстоятелството, че не действа сам, а подс. В. С. е знаел, че върши деянието след като вече е осъждан за други такива престъпления.

Предвид изложеното, съдът намери, че всеки от подсъдимите е осъществил на престъплението, за което е предаден на съд, поради което ги призна за виновни по предявеното им обвинение.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ

За извършеното от подсъдимия В. С.престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, а за извършеното от подсъдимия П. С. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.

При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието на подсъдимия П. С. беше определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. б НК, чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, при конкретни пролбационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. За да определи наказанието на подс. П. С. при условията на чл.55 от НК, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – дадените по време на ДП подробни обяснения, с които е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че признава и осъзнава вината си и проявяват критичност към извършеното, невисоката стойност на отнетите вещи, и найвече чистото му съдебно минало и изключително младата му възраст (навършил е пълнолетие месец преди извършване на деянието), при което намери, че спрямо него от тях и най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко.

В очертаните от закона рамки на наказанието от една до десет години лишаване от свобода, съдът определи на подс. Ве. С.наказание от по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.54 от НК, в 4 минимума на предвиденото в закона и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - сравнително невисоката стойност на отнетите вещи, дадените в досъдебна фаза обяснения, с които е допринесъл за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност и изразеното съжаление за стореното. От друга страна, като взе предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, а и завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който към момента на извършването му е бил осъждан осем пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления, съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, нито дават основание за определяне на полеко наказание, както и че така определено по размер, наложеното му наказание е необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие и върху личността му, и върху останалите членове на обществото.