Решение № 3359 от 29.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3359 гр. Варна, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110100865 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. В. Д. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумите, както следва: сумата 5116.68 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата /сумата 3986.97 лв. – лихва за забава за периода 14.04.2011 г. – 10.12.2024 г./, както и сумата 498.01 лв. – съдебно-делововни разноски, които суми са предмет на заповед за изпълнение № ******2011 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № ******2011 г. по описа на ВРС, Х състав, и за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г., въз основа на който е образувано изп. дело № ******2018 г. по описа на ЧСИ Х.Г., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищцата А. В. Д. излага, че на 14.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист за посочените в листа суми по ч. гр. д. № ******2011 г. по описа на ВРС в полза на „Ю. и Е.Д.Б.“ ЕАД срещу длъжника М.М.А-Д и срещу нея в качеството й на поръчител. На 18.07.2021 г. по молба на взискателя „Ю. и Е.Д.Б.“ ЕАД е образувано изп. д.

№ ******2011 г. по описа на СИС при ВРС. Твърди, че по това дело покана за доброволно изпълнение не й е връчвана. На 14.08.2013 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя "Н." гр. В.. На 29.06.2015 г. от страна на посочения взискател е подадена молба до ДСИ, с която се иска информация за наложения запор, но не са поискани справки или предприемане на изпълнителни способи. На 05.07.2016 г. по делото е подадена молба от ответника „Е.М.“ ЕООД за конституирането му като взискател по 1 делото, на основание сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. с „Ю. и Е.Д.Б.“ ЕАД. След конституирането по изпълнителното дело новият взискател е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал извършването на справки за недвижими имоти, МПС, трудови договори и банкови сметки, като ако се установи нещо от справките, да се предприемат съответните изпълнителни действия. На 12.10.2016 г. е наложен запор на трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя "Н." гр. В.. По изрично искане на ответника изпълнителното дело е изпратено на 30.11.2018 г. от СИС при ВРС на ЧСИ Х.Г.. Пред него е образувано изпълнително дело № ******2018 г.

На 10.03.2023 г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „П. БГ“ ЕООД. Посочва, че част от вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени в рамките на изпълнителното производство с плащания, извършвани от солидарните длъжници. Твърди, че доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, то изпълнителното дело е перемирано на 12.10.2018 г. Поддържа, че в настоящия случай последното валидно изпълнително действие срещу нея е наложеният на 12.10.2016 г. запор на трудовото й възнаграждение. Считано от тази дата е започнала да тече погасителна давност, като същата е изтекла на 12.10.2021 г., поради което счита, че вземането на взискателя е погасено по давност. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. М.М.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в случая, предвид и задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, следва да се вземат предвид извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия срещу длъжника-ищец в настоящото производство. Посочва, че на 12.10.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, като от този момент е започнала да тече нова давност. На 30.11.2018 г. делото е прехвърлено за продължаване на производствените действия от ЧСИ Х.Г.. Поддържа, че в хода на изпълнителното дело са извършени редица изпълнителни действия, с които погасителната давност е прекъсвана многократно: на 18.09.2020 г. е входирана молба за насрочване на опис на движими вещи; на 04.05.2022 г. е депозирана молба за извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличието на такива да се наложат запори с цел обезпечаване на вземането; на 02.08.2022 г. е депозирана молба за запор на банкова сметка в банка Т.Д.З.Б.; на 18.09.2023 г. отново е поискана справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове; на 10.10.2023 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Излага, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора. Посочва, че за правилното изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и ЗМДВИП, съгласно който за периода от 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. този срок е спрял да тече. По изложените подробни съображения в отговора моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Р., представя нарочна молба по хода на 2 делото, с която моли предявеният иск да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника давност.

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 14.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист за посочените в листа суми въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № ******2011 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № ******2011 г. по описа на ВРС, Х състав, в полза на „Ю. и Е.Д.Б.“ ЕАД срещу солидарните длъжници М.М.АД и А. В. Д.; че въз основа на така издадения изпълнителен лист първоначално е образувано изп. д. № ******2011 г. по описа на СИС при ВРС, по което през 2016 г. ответникът „Е.М.“ ЕООД е бил конституиран като взискател, предвид сключения между него и „Ю. и Е.Д.Б.“ ЕАД договор за цесия от 18.01.2016 г. относно процесните вземания; че по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД изпълнителното дело е изпратено на 30.11.2018 г. на ЧСИ Х.Г., пред когото е образувано изп. д. № ******2018 г.

С оглед задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съгласно които погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът приема, че в случая следва да се вземат предвид извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия срещу длъжника-ищец в настоящото производство.

От материалите по първоначално образуваното изпълнително дело № ******2011 г. по описа на СИС при ВРС се установява, че със запорно съобщение от 08.11.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. В. Д. в „Н.К.“ ЕООД, като същото запорно съобщение е връчено на представител на последното дружество на 14.11.2016 г., видно от разписката за получаването му. С писмо, изпратено по имейл на 21.11.2016 г., „Н.К.“ ЕООД е уведомило държавния съдебен изпълнител, че лицето А. В. Д. е с прекратени трудови правоотношения, считано от 10.11.2016 г.

Постъпила е молба от 17.10.2018 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД, с искане изпълнителното производство да бъде предадено на ЧСИ Х.В.Г., с рег. № *** при КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия, на основание чл.

427, ал. 5 ГПК.

3

Видно от материалите по изп. д. № ******2018 г. по описа на ЧСИ Х.Г., същото е образувано с разпореждане от 23.11.2018 г. на ЧСИ, на основание чл.

426 ГПК.

С оглед изложеното съдът приема, че не е налице т. нар. перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От една страна, молбата от 17.10.2018 г. е подадена преди изтичането на две години от налагането на запора със запорното съобщение от 08.11.2016 г., а от друга страна се иска продължаването на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, което обуславя именно образуването на ново изпълнително производство пред него.

Следва да се отбележи, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване на задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.

Дори обаче да се приеме, че са налице основания за перемиране на изпълнителното производство, които в случая не се установяват, то с прекратяване на изпълнителното производство материалното право на взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не изключва принудителното изпълнение, в случай че изпълняемото право е непогасено. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Дори при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.