Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 573 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 365/2025
Вид
Определение № 573
Подписан
27.02.2025
В сила
14.03.2025
Състав
Диляна Николова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20252100100365 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Т. Д. от гр. Айтос против съдия Виолета Низамова от РС-Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответницата е дала ход на делото по АНД №6075 по описа на ПРС за 2024г., с което лишила ищецът от правото на защитник, така както направила РП Бургас, с цел бързо да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Поддържа се, че умишлено съдия Виолета Низамова коментирала, че ищецът има служебен защитник, но видно от делото защитникът бил отведен от РС-Ямбол, съответно ищецът не желаел този защитник да го представлява.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, като производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК по следните съображения:

Въпреки, че исковата молба е нередовна- не са посочени трите имена и адрес за призоваване на ответника, не е формулиран надлежен петитум, не е посочено в какво се състои искането и как е формирана цената на иска, не е внесена дължимата държавна такса за разглеждане на иска, е налице достатъчна конкретизация на основанието на предявения иск, даващ възможност на съда да извърши категорична преценка относно недопустимостта на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената разпоредба е въведен принципа за т.нар. функционален имунитет на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела. В настоящия случай се претендират вреди от ответника, в качеството му на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции, включително постановяване на протоколно определение по даване ход на делото.

Функционалният имунитет на магистратите е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на 1 граждански иск срещу тях за техни действия/бездействия в това им 1 качество. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, сами при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/ бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление.При липсата на влязла в сила присъда липсва основанието по чл.132 от Конституцията изключващо функционалния имунитет на магистрата. Личната гражданска отговорност на магистрата да действия и бездействия в кръга на неговите функции не може да бъде ангажирана по реда на чл.45 от ЗЗД от несъгласната с тези действия страна. В същия смисъл определение № 726/28.12.2009 г по ч.гр.дело № 343/09 на ВКС, Четвърто ГО, определение № 307 от 18.6.2010 г по ч.гр.дело № 324/2010 г на ВКС, Трето ГО, определение № 146 от 17.3.2011 г по ч.гр.дело № 40/2011 г на ВКС, Четвърто ГО, определение № 569//27.10 11 г по г.дело № 516/11 г на ВКС, Трето ГО, определение № 271/10.4.12 г по ч.гр.дело №176/12 г на ВКС, Трето ГО, определение № 348 от 6.6.11 г по ч.гр.дело № 433/10 г на ВКС, Четвърто ГО, както и определение №731 от 10.10.2014г. по ч.гр.д.№4623/2014г. на ВКС, Четвърто ГО.

По изложените по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№365 по описа на БОС за 2025г.

Определението подлежи на обжалавне с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

2