Решение № 3038 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3038 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20263110104541 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Молителката П. П. С., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *, чрез процесуалния си представител: адв. Д. П., АК - В., със съдебен адрес : * (тел. за връзка: * ) е сезирала на 24.06.2026 год. съда с Молба за защита по Закона за защита от домашно насилие против ответника : Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *.

Молбата си за защита молителката основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

П. С. сочи, че с Д. Т. М., ЕГН **********, живели на семейни начала повече от 14 г.

След проявите му на насилие и агресия срещу нея , тя не желаела повече съвместното съжителство да продължава, но се налагало да делят един покрив, защото тя нямала друго жилище, освен това , в което живеели и от което притежавала една втора идеална част.

Молителката и ответника живеели в съсобствен апартамент находящ се в *. Към настоящия момент съвместното ползване/обитаване на този апартамент продължавало т.к. молителката нямало къде да отиде и това жилище се явявало единственото й. Молителката сочи, че в случаите, в които агресира срещу нея се налагало да напуска жилището временно, като преспивала при приятелки, роднини, синове. В моментите, когато молителката не била в жилището, ответникът вадел от гардеробите и шкафовете нейни лични вещи, събирал ги в чували и ги изхвърлял. Така , твърди молителката, че ответникът изхвърлил нейни обувки, дрехи и дори личната й карта. Към настоящия момент, сочи молителката, че това отново се случвало, като ответникът дори й пратил снимки как разхвърлял дома йм, извадил дрехи и обувки с намерение да ги изхвърли. Атаките от негова страна твърди молителката, че не спират и вече П.С. не знаела какво да прави и как да се защити, т.к. същите се подновявали периодично въпреки и издадената против ответника Заповед за защита, рег. №59/28.04.2025г. по гр.д. № 373/25г. по описа на ВРС, 18 състав, на осн. Решение №1471/28.04.25г. подлежащо на изпълнение. Срока на Заповедта бил до 14.07.2026г. Тази Заповед била издадена в полза и за защита на молителката С. и следва да възпира ответника да проявява актове на агресия към молителката, но това не се случвало .

1

Сочи се още в молбата за защита по ЗЗДН от молителката, че към момента ответникът продължава да живее на посочения адрес, а молителката - отново живеела извън жилището, преспивала при приятелка т.к. било невъзможно да живее с отв.М. под един покрив предвид агресивното му поведение. Това не можело да продължава по този начин, молителката не можела да живее по този начин, имала жилище и иска да живее спокойно в него, а не под напрежение и в страх. В тази връзка молителката е уточнила, че е подала и жалба с вх. номер 9610/22.06.2026г. в Районна Прокуратура Варна за това, че гореописаната Заповед бива нарушена.

Конкретния акт на домашно насилие, молителката описва по следния начин : На 13.06.2026г., от сутринта в 06:48 ч. започнали смс съобщенията от отв.М., отправени към П.С. и това продължило цял ден до към 21:08 ч. в които ответникът я обиждал с думи като „курва“, „боклук“, „мърша“, заплашвал, че ще и „резне шишарката“, че ще „повръща кръв", че „има желание да я убие“, че ще стори ужасни неща на сина й, като физическо и сексуално насилие, както и, че ще го убие след като го измъчва и тези заплахи и обиди не спирали. От смс-и заплахите и обидите преминали в съобщения по вайбър, съобщенията там датирали от 16.06.2026г. и продължили почти целия ден, в тях отново молителката била заплашвана и обиждана от отв.М., който твърдял, че иска да я убие, отправял до нея заплахи за убийство и сексуално насилие спрямо единия й син. Молителката вярвала на тези заплахи , защото ответникът предприемал и преди срещу нея реални действия изразяващи се в нанесен побой, за един такъв побой имало образувано наказателно производство срещу него за нанесена средна телесна повреда и делото било насрочено за 13.07.2026г. - НОХД №2057/2026г., по описа на ВРС, 6 наказателен състав

Извън изложеното по-горе молителката твърди, че отв. Д. М. по принцип е агресивен и много нервен основно като пие алкохол, а той пиел всекидневно. В началото на историята с проявите на домашно насилие той упражняваше най вече психически тормоз спрямо молителката, но от доста време този тормоз преминал и във физическа саморазправа.

Ответникът тормозел молителката постоянно психически, вече и физически, поради което и тя се тревожела и струвала от заплахите и заканите му за убийство, а и ответникът имал и газов пистолет и въздушна пушка, което било силна индикация, че този човек е много възможно да реализира заплахите си. Молителката сочи, че ответникът не се страхувал от нищо и се смятал за недосегаем, а това много я плашело, защото внушавайки си, че нямало да му бъде потърсена отговорност, той бил напълно свободен да извърши това, което твърди, именно - да я убие.

Предвид изнесените в молбата конкретни факти и обстоятелства, намира молителката, че е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 2 и сл. от 33ДН, а именно: упражнено психическо насилие посредством грозни обиди унижаващи достойнството й и закани за саморазправа и убийство, поради което, моли ,срещу Ответника Д. Т. М., да бъдат наложени следните мерки за защита :

-да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката -мярка по 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;.

-отстраняване на извършителя/ответника от съвместно обитаваното жилище находящо се в *, за максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца - мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН;

- забрана на извършителя/ответника да приближава жилището в което живее молителката към настоящия момент и на което е собственик на една втора идеална частнаходящо се в * ; местоработата на молителката : Преместваеми търговски обекти/Павилиони с административен адрес: * и Търговски обект с адрес *, магазин за плодове и зеленчуци, молителката на разстояние по малко от 100м., за максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца- мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН;

-забрана на извършителя/ответника да осъществява контакт с молителката като пострадало лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за 2 максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца- мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.

Обективирано е и особено искане : молителката моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗД , като изрично завява, че желае спрямо Ответника да бъде приложена разпоредбата на чл. 18 ЗЗДН и в тази връзка посочва, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й. Нападенията на ответника не спирали и стават все по агресивни ; молителката заявява, че е сигурна, че ответникът ще я пребие до смърт и че е напълно възможно да посегне и на живота й, защото той не спирал да я заплашва, че ще я убие и тя вярвала , а последните му агресивни прояви напълно я убедили в това, затова и търси незабавна защита .

В подкрепа на исканията си молителката представя декларация по чл. 9, ал.ЗЗДН, заверени за вярност с оригинала копия на документи и моли да й бъдат допуснати до разпит 2 свидетели при режим на водене за доказване на актовене на агресия, закани и заплаха и фактите и обстоятелствата свързани с тях.

С протоколно определение № 8653/26.06.2026г. съдът е приел, че молбата на молителката е допустима , насрочил е производството за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, изготвил е доклад по делото и допуснал до събиране относимите и допустими доказателства . Със същото определение съдът е уважил искането на молителката по чл. 18 ЗЗДН като е разпоредено издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН в полза на молителката и против ответника с мерките по чл. 5 , ал. 1,т.1 , т. 2 , т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 20.07.2026 г. страните по делото надлежно призовани – не се явяват, не изпращат представители .

СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и след съвкупен и поотделен анализ на доказателствата приема за установено и доказано следното по делото от фактическа и правна страна :

В настоящото производство , образувано на 24.06.2026 г. молителката твърди, че на 13.06.2026г., от сутринта в 06:48 ч. започнали смс съобщенията от отв.М., отправени към нея и това продължило цял ден до към 21:08 ч. в които ответникът я обиждал с думи като :

„курва“, „боклук“, „мърша“, заплашвал, че ще и : „резне шишарката“, че ще „повръща кръв", че „има желание да я убие“, че ще стори ужасни неща на сина й, като физическо и сексуално насилие, както и, че ще го убие след като го измъчва и тези заплахи и обиди не спирали. От смс-и заплахите и обидите преминали в съобщения по вайбър, съобщенията там датирали от 16.06.2026г. и продължили почти целия ден, в тях отново молителката била заплашвана и обиждана от отв.М., който твърдял, че иска да я убие, отправял до нея заплахи за убийство и сексуално насилие спрямо единия й син. Молителката вярвала на тези заплахи , защото ответникът предприемал и преди срещу нея реални действия изразяващи се в нанесен побой, за един такъв побой имало образувано наказателно производство срещу него за нанесена средна телесна повреда и делото било насрочено за 13.07.2026г. - НОХД №2057/2026г., по описа на ВРС, 6 наказателен състав.

Твърденията на молителката за отправени заплахи и закани за убийство са напълно доказани от приобщения писмен доказателствен материал – приложените на листи от 11 до 21 включително разпечатки от текстови съобщения .

Ответникът по делото нито е оспорил твърденията на молителката, нито се е явил в открито съдебно заседание за да оспори същите .

Приложена по делото е на лист 4 - ти подписана лично от молителката, под страх от наказателна отговорност , Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която са описани актовете на домашно насилие от 16.06.2026 г. извършени от ответника – отправени многобройни закани и заплахи , цинични обръщения чрез съобщения .

С влязло в законна сила на Решение № 1471 / 28.04.2025 г. постановено от РС Варна , 3

18 -ти състав по гр.дело № 20253110100373 по описа за 2025 година, РС Варна е:задължил Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П. С., ЕГН **********, с адрес: *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;забранил на Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *, да приближава на по-малко от 100 метра П. П. С., ЕГН **********, с адрес: *, за срок до 14.07.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; забранил на Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *, да осъществява контакт с П. П. С., ЕГН **********, с адрес: *, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок до 14.07.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. Този факт се доказва от приобщената на лист 10 -ти по делото е издадена ЗАПОВЕД за защита № 59 /28.04.2026 г. , издадена от РС Варна, 18-ти състав по гр.д. № 20253110100373 по описа за 2025 г., както и справка в ел.папка на делото в ЕИСС, със срок на мерките до 17.06.2026г.

От справка в деловодната система ЕИСС е видно, че молителката е инициирала против ответника и предходни производства по ЗЗДН : гр.д. № 8808/2024 г. ; гр.д. № 821/2026 г. и гр.д. № 1358/2026 г. всички по описа на РС Варна, прекратени поради десезиране от молителката.

Приложено по делото е заверено копие от нотариален акт № * г. ведно със схема /л. 8 – 9/ от които се установява и доказва, че на 11.02.2025 г., в гр.В. , пред нот. О. С. молителката и ответника са сключили правна сделка покупко-продажба на недвижим имот, като ответникът е продал на молителката една втора идеална час от собствения си апартамент –ап. № *, находящ се в * , с ид. № * за сумата от 9900 лв., която продавачът заявил , че е поучил напълно и в брой , преди подписване на нотариалния акт. Т.е. считано от 11.02.2025 г. страните по делото са станали съсобственици на имота представляващ апартамент № * , находащ се в * , като всеки от тях има право на собственост с квота по една втора идеална част.