Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4272 от 17.11.2016, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1722/2016
Вид
Решение № 4272
Подписан
17.11.2016
В сила
13.06.2019
Състав
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.183 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4272 гр. Варна, 17.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1722 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В.С. - Л., родена на *** г. гражданка на Руската федерация и адрес Руска федерация, ***, чрез пълномощника си адв. С.Р.– АК Варна с адрес гр. *** срещу „М.“ ООД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ********* представлявано от управителя си М.Н.Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от *** лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за покупка на модел кухня на фирма Stosa, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сумата от *** лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената сума за периода от ***г. до ***г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на ***г. е посетила магазин на „М.“ ООД находящ се в гр. Благоевград с намерение да поръча кухненско обзавеждане за апартамента и намиращ се в гр. Разлог. След направения от нея избор на модел кухня на италианската фирма Stosa , и за да гарантира сериозните си намерения е трябвало да внесе 50 % от стойността кухнята, като преди това уточнила с консултантите на магазина, че поръчката няма да бъде изпълнявана преди подписване на договор между страните и потвърждение от нейна страна. С това си намерение С. В.С. – Л. превела сума в размер на *** евро с левова равностойност от *** лева по банкова смета на ответното дружество. Превода на сумата бил извършен в български лева. Ищцата водила кореспонденция със служители на компанията, за да се уточни точния предмет и цена на договора, който предстои да сключат, но съгласие не било постигнато. В последствие магазина на дружеството намиращ се в гр.

Благоевград бил закрит. Въпреки желанието на ищцата да се прекрати поръчката на кухня, която за нея била неизвестен модел, търговско дружество „Мартинели“ ЕООД я е известила, че кухнята е произведена и тя трябва да я приеме и да доплати остатъка от цената. През месец ***г. С.В.С. – Л. след пристигането и в България била пренасочена към магазин Design Corner намиращ се в търговски център Paradise в гр. София, където да заплати остатъка от цената на произведената кухня, в противен случай щяла да загуби първоначалната си вноска. Тя отказала да извърши плащане в размер на ***лв. представляващи остатъка от стойността на кухнята, тъй като не е получила необходимите документи, сертификати и спецификация за продукта. На ***г. ищцата изпратила нотариална покана до ответното дружество с което заявила желание да се откаже от услугите на компанията и преведената от нея сума в размер на *** лв. да и бъде възстановена. На ***г. ищцата е получила уведомление от „М.“ ООД в което се твърди, че между нея и дружеството има сключен договор за продажба по смисъла на чл.183 и сл. ЗЗД за кухненско обзавеждане от производител STOSA (Италия) на стойност ***лв. и аспиратор островен модел Elica на стойност ***лв. – обща стойност на поръчаното обзавеждане ***лв. Също така са и съобщили, че преведената от нея на ***г. сума служи като задатък и ако в 7 дневен срок от получаване на уведомлението не заплати остатъка от стойността на стоките – ***лв., договора сключен между тях ще се счита за развален и те като изправна страна по него ще задържат сумата преведена като капаро. Ищцата твърди, че такива договори между нея и „М.“ООД не са сключвани и парите преведени от нейна страна в размер на ***лв са дадени на неосъществено основание, а именно сключване на договор за покупка на кухня модел Stosa (Италия). Моли за осъждане на ответника да и върне процесните суми, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът поддържа становище за неоснователността на предявените. Не оспорва, че ищцата лично е избрала модела кухня по каталог, както и че на ***г. е наредила по банков път по сметките на дружеството сума в размер на ***лв. Оспорва, че процесната сума представлява дадено на неосъществено основание, а именно подписване на договор за покупка на кухня модел Stosa (Италия). Твърди, че на ***г. между тях били сключени договори за покупко – продажба на аспиратор, модел „Elica” и кухня, модел Bring. Също така твърдят, че в изпълнение на сключените договори ищцата е платила задатък в размер на ***лв. за избрания аспиратор и задатък в размер на ***лв за избраната кухня, която сума е общия сбор от преведените от г-жа Л. сума.

Същата не е изпълнила задълженията си по договорите като не е доплатила остатъка от цената – ***лв и не е получила и приела товара. С уведомление на ***г. са отправили предизвестие срещу ищцата за разваляне на сключените между тях договори, ако не изпълни задълженията си по тях в 7 дневен срок и поради виновно неизпълнение от нейна страна ще задържат платения задатък.

Ответната страна твърди, че не дължи и сумата от ***лв представляваща мораторна лихва, тъй като не дължат връщане на главницата.

Оспорват твърдението на ищеца, че не е постигнато съгласие за предмета на договора, като заявяват, че същата е посочила по каталог избраните продукти, като е посочила и материалите от които да бъде изработена кухнята. Уточнен бил и срока на доставката – ***г. Ищцата поискала по-късно да и бъде предоставен документ от производителя на кухнята – „Stosa”, който и бил предоставен заедно с други документи поискани от нея. Изготвен бил и технически проект-схема Ел и ВиК инсталации, който и е предоставен, и също така се твърди, че монтажен екип е посетил дома на С.Л. през месец ***г. за разяснение схемата. На ***г. писмено била уведомена, че желаните от нея стоки са доставени и са на склад в дружеството, и трябвало да посочи удобна дата за доставка, както и да заплати остатъка от стойността на продуктите в 5 дневен срок, съгласно договорените условия. След отказ от нейна страна да изпълни задълженията си по договора, последвали опити от страна на служители на компанията да се свържат с нея , но същата не била открита.

Ответника твърди, че е на лице виновно неизпълнение от страна на купувача поради което на основание чл.87 ЗЗД е развалил договора и на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД има право да задържи платения задатък.

Моли за отхвърляне изцяло на исковите претенции като неоснователни и недоказани, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от представено с исковата молба надлежно заверено за вярност копие от платежно нареждане, че на ***г. ищцата С.С. – Л. е превела по сметка на ответното дружество сумата от *** лева. В платежното нареждане като основание за плащането е посочено „обзавеждане за кухня“ /л.9/.

За извършеното плащане ответното дружество съставило фактура № **********/***г. за сумата от *** лева с ДДС, с посочено наименование на извършената доставка „авансово плащане“ и получател ищцата С.С.Л. /л.31/.

С нотариална покана, получена от представител на ответника на ***г. ищцата е поканила ответника в 7-дневен срок от получаване на поканата да и възстанови получената сума от *** лева, както и да и заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на *** лева. В нотариалната покана ищцата е заявила, че сумата от *** лева е заплатена за да и бъде предоставена необходимата информация за модела кухня и подробна спецификация за нея, а след това представител на ответника щял да се свърже с ищцата за подробностите по сключването на договора – условия, права и задължения. Тъй като страните не постигнали съгласие относно цената ответното дружество следвало да и върне заплатената на ***г. сума, както и дължало обезщетение за загубените време и нерви /л.13-14/.

С писмено уведомление от 14.11.2014г. представляващия ответното дружество заявил, че между страните има сключен договор за продажба по смисъл на чл.183 от ЗЗД, дадената сума представлявала капаро /задатък/ по чл.93, ал.1 от ЗЗД и няма правно основание за връщане на сумата. В уведомлението ответника кани ищцата да направи дължимото плащане в размер на *** лева в 7-дневен срок, като при неизпълнение ответника ще има право да развили сключения договор за продажба и да задържи заплатения задатък /л.15-16/.

Като доказателство по делото е прието писмо с изх. № ***г. от Комисия за защита на потребителите, с което уведомяват ищцата за становището си по постъпила жалба с вх.№ ***г.

/л.59-61/.

По искане на ищцата и с оглед изложеното в становището на КЗП за представен пред тях договор между страните е изискана цялата административна преписка по жалбата на ищцата с вх.№ ***г., като същата съдържа и Договор за продажба, доставка и монтаж на стоки за обзавежадане на жилища, с посочена дата на сключване ***г., подписан само от представител на ответника /л.100-107/.

Ответника е представил и техническа документация, извадки от каталог на Стоса Италия, сертификати за качество и опаковъчен лист за транспортиране, с посочена дата на отпечатване ***г. и получател „М.“ ООД, като документите на италиански език са съпроводени с превод на същите на български /л.77-97/.

Ищцата е представила кореспонденция между страните, осъществявана чрез електронна поща и на английски и руски език, като не е спорно между страните, че кореспонденцията отговаря на действително разменената между страните. Съобразно изискването на чл.185 от ГПК документите са представени с превод на български език /л.62-75/.

За изясняване на фактическата страна на спора на ответника са допуснати гласни доказателства за доказване на твърденията му за сключен устен договор за продажба на аспиратор, доколкото стойността на договора е по-ниска от *** лева и наличието на същия може да се установява с гласни доказателства.

В показанията си св.А.Х. посочва, че е работила в офиса на ответното дружество в гр.Благоевград като дизайнер. Свидетелката си спомня, че ищцата била една от последните им клиенти. При първото си посещение ищцата казала, че има апартамент в Банско или в Разлог и искала да разгледа комплексно обзавеждане – баня, кухня.

Консултантите на ответника и предоставили каталози, които да разгледа у дома си. След около седмица ищцата се върнала, донесла каталозите върху които си отбелязала някои неща и задавала въпроси за кухнята. В каталога имало освен снимка и схема с точните размери на кухнята, като ищцата харесала и аспиратора на снимката. Служителите на ответника поискали от производителя да им изпрати точна спецификация на аспиратора. След това производителя изпратил проформа с цени и служителите на ответника поръчали кухнята и аспиратора. Към всяка поръчка се съставял документ, в който се отбелязвало артикула, сумата и размера на оставеното капаро. В един и същи ден бил направени поръчките и за кухнята и за аспиратора, като и за двете бил съставен един договор в два отделни екземпляра – един на български език и един на руски език. Свидетелката изчела на ищцата екземпляра от договора на руски език въпреки, че руският и не бил много добър, тъй като ищцата не си носела очилата. В договора били описани срока за производство, начина на монтажа, схемата на ел. и ВиК изводи, и другите условия по договора. След това ищцата подписала договора и отишла да направи превода за капарото за поръчаните кухня и аспиратор, тъй като не носела такава сума в брой със себе си. Договора бил за продажба на кухня и на аспиратор, като били направени отделни поръчки за двете.