Решение № 824 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4502/10.07.2025г., постановено по гр.д.№ 1345/2025г по описа на СГС, ГО, I-19 с-в, е осъдена Столична община да заплати на С. Г. Х. с ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 10 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от телесни и психически увреждания, в резултат от инцидент, настъпил на 30.09.2024г., ведно със законната лихва от 05.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 4 865.17 леваобезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 05.02.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 570,00лева, като е отхвърлена исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер от 10 000,00лева до 40 000,00лева като неоснователна. Осъдена е Столична община да заплати на адв. М. М., вписана в САК с личен № **********, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2085,57лева с ДДС. Осъден е С. Г. Х. с ЕГН********** да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.3 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение 180,00 лева.

Решението е обжалвано от Столична община, чрез юрисконсулт М.А., с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът е извършил необективна и едностранчива оценка на доказателствата, като е кредитирал показанията на свидетелката К. Х., съпруга на ищеца, без да отчете, че е заинтересована от изхода на делото, като същата е дала показания, че не е разбрала съпругът й как е паднал на земята, т.е. не е видяла как е стъпил в дупката и причината за самото падане. Излага, че не е доказана причинно-следствената връзка между инцидента и уврежданията, като съдът неправилно се е позовал на заключението по съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката Х., тъй като вещото лице 1 не е извършило личен преглед на ищеца, експертът е приел, че подобна травма „рязко завъртане на коляното“ може да се получи и при други обстоятелства-падане в банята, скок от височина и по делото не са представени доказателства, изключващи другите възможни причини. Сочи още, че ищецът не е потърсил лекарска помощ веднага след инцидента, а е пристъпил направо към консултация с лекар ортопед-травматолог с артроскопска насоченост на другия ден-1.10.2024г., ЯМР е направено на 2.10.2024г. и е приет въз основа на планов прием в болница на 6.10.2024г. Не са представени доказателства за направена консултация с лекар на 1.10.2024г., тъй като е представен само касов бон без издаден амбулаторен лист и ищецът не е било възможно да е запознат с увреждането си, че да прецени и потърси ортопед с артроскопска насоченост.

Позовава се, че в медицинската документация не е посочена като причина стъпването в дупка или място на падането, посочено е усукване, не са посочени други травми по тялото на ищеца /охлузвания, натъртвания/, които са типични за падане на асфалт. Установената травма –менискална увреда тип 2 no stoller обикновено се интерпретира като вътрешно дегенеративно изменение или начална фаза на разкъсване, което все още не е достигнал до повърхността на менискуса и може да е предизвикано от травма, но може и да е дегенеративна промяна без остра травматична генеза. Не е отчетено дали ищецът е бил на работа в деня на инцидента, за да се съобрази дали е възможно да е бил на мястото на инцидента. Излага, че не е установено конкретно виновно бездействие на служителите на Столична община за поддържане на процесния участък от пътя.

При евентуалност сочи, че ако се приеме, че отговорността на общината е доказана, определеният размер е прекомерно завишен и необоснован. Не е изследвано здравословното съС.ие на ищеца преди инцидента, не е съобразено, че периодът на възстановяване е в обичайния срок за този тип травми.

Претендира да се отмени решението или да се намали размера на обезщетението.

Ответната страна по жалбата-С. Г. Х., чрез адв.М.М. от САК, е оспорила въззивната жалба. Поддържа, че възражението срещу свидетелските показания е неоснователно, тъй като същите следва да се преценяват съгласно чл.172 ГПК. Сочи, че е установена причинноследствена връзка между инцидента и уврежданията, като са неверни твърденията, че ищецът не е потърсил своевременно лекарска помощ, тъй като обстоятелството е установено от писмените доказателства. За неоснователни счита доводите, че определеният размер на обезщетението е завишен, тъй като уврежданията са причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за период по-дълъг от 4 месеца, следвало е да бъде на щадящ режим за период от 30 дни, налице са усложнения и остатъчни последици в съС.ието му, има оперативен белег във видимата част на левия крак, ограничен обем на движенията в областта на колянната става.

Решението е обжалвано и с въззивна жалба от С. Г. Х., чрез адв.М.М. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 10 000лв. до 40 000лв. Възразява, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер, като не отговаря на критерия за „справедливост“. Не са съобразени получените две тежки увреждания-прекъсване на предна кръстна връзка на лява колянна става и прекъсване на медиалния /вътрешен менискус на лява колянна става, извършената рехабилитация, продължителността на лечението, непълното възстановяване, дългият период на временна нетрудоспосоност, социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по сходни случаи.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски. В писмената защита на процесуалния представител се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна по въззивната жалба-Столична община, представлявана от юрисконсулт-М.А., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че 2 определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е занижен, като оспорва доводите, че болките и страданията продължават да се търпят 10 месеца след получаване на увреждането, както и че има съществени остатъчни явления. Поддържа, че ищецът не е доказал, че увреждането е настъпило по описания механизъм, че е получил две тежки увреждания, тъй като вещото лице е посочило, че при това увреждане лекарската помощ е по желание на пациента.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество неправилно.

Ищецът по делото С. Г. Х. е посочил в исковата молба, че на 30.09.2024г, около 12.30часа в гр.София, е предприел пресичане на ул. „Дебър“, срещу Детска градина 93-„Чуден свят“, непосредствено до „легнал полицай“, маркиран в жълто, като е стъпил в дупка, образувана от силно разрушена асфалтова настилка, при което е паднал на пътното платно. При падането е усукал левия си крак, получил е тежки травматични увреждания.

Към момента на инцидента е бил със съпругата си, която незабавно му се е притекла на помощ. Поради силната болка в левия крак /коляно/ незабавно се е свързал със специалист по ортопедия и травматология-д-р А. Г., като е запазил час за преглед на другия ден. На 1.10.2024г му е бил извършен преглед от доктор Г., който е констатирал наличие на силна болка и подуване в областта на лявото коляно, извършен му е ядреномагнитен резонанс и е бил приет в Клиника по артроскопска травматология към УМБАЛ „Софиямед“ ООД, където е бил хоспитализиран за период от 6.10.2024г до 12.10.2024г. В медицинското заведение е постъпил с болезненост, оточност и нестабилност в областта на ляво коляно. След извършване на необходимите прегледи и изследвания са установени данни за вътреставен излив, палпаторна болка в медиална ставна цепка, клинични и МРТ данни за рупура на ПКВ и лезия на медиалния мениск, като е поставена диагноза руптура на ляв медиален менискус / изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка на коляното/.

Извършено е оперативно лечение, изразяващо се перцаиална резекция на медиалния мениск, поставена пластика с ПКВ с помощта на сухожилия, фиксирани с кортикална плака и интерферентен винт и е бил обездвижен с ортеза. След изписването му е бил хоспитализиран в Клиника по физикална рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Света Анна“ АД за периода 12.11.2024г до 19.11.2024г, където е постъпил за лечение, тъй като е имал болка, оток и нарушена походка и след лечението е бил изписан с по-добра координация на движението, подобрено самообслужване и подобрен обем на движение.

Продължил е лечение в домашни условия. Към момента на подаване на исковата молба имал ограничени и болезнени движения в областта на травмата, мускулна слабост и затруднена самостоятелна походка, което води до множество неудобства в ежедневието. Продължава да провежда рехабилитационни процедури, тъй като не е настъпило пълно възстановяване.

Имал е трайно затруднение на движенията на левия крайник за период по-дълъг от 4 месеца, щадящ режим от около 30 дни. Изпитвал е множество неудобства в ежедневието, дълъг период на нетрудоспособност, което го е възпрепятствало да се грижи за семейството си и осигурява средства за издръжка. Налице са усложнения и остатъчни последици, изразяващи се в оперативен белег във видимата част на левия крак, ограничен обем на движенията в областта на колянната става.

Преживял е стрес от настъпилото събитие, негативни емоции, безсъние, често изпитвал безпокойство, страх при придвижване от ново падане и увреждане.

Претърпял е и имуществени вреди, представляващи разходи за прегледи и лечение на обща стойност 4 865.17лв., за което е представил разходни документи.

Изложил е доводи, че на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД следва да се ангажира 3 отговорността на ответника, тъй като вредите са причинени от бездействие на негови служители, които не са изпълнили задължението си да поддържат общинските пътища.

Претендирал е за осъждане на ответника за сумата от 40 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, нанесени му в резултат от инцидент от 30.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на събитието 30.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 4 865.17 лева обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответната страна-Столична община е оспорила исковата претенция. Сочи, че няма реализирано от нейна страна противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са произтекли вреди в причинна връзка с вредата. Изложила е твърдения, че при извършена справка в google street view на процесния участък към август 2024г. на ул.

„Дебър“, след входа на детската градина, има „легнал полицай“ бетонен и до него / пред него/ дупчица, като в дясно на платното за движение има паркирани автомобили, разположени контейнери, които възпрепятстват нормалното преминаване от тротоар през платното за движение до другия точно в този участък. Ищецът е имал възможност да предприеме пресичане малко по-надолу в разрешения за пресичане на пешеходци участък без да стъпва в дупка. Не е посочил по кой тротоар се е движил, но и по който и от двата тротоара да е вървял ищецът, е имал добра видимост към платното за движение и е могъл да види дупката, която не е дълбока или широка, за да предизвика падане.

Посочено е, че е възможно настъпване на увреждането и по друг начин, при спортни травми, директен удар, неправилно приземяване от скок, резки движения.