Решение № 3149 от 08.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20211110128373 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Ф. Г. К. , ЕГН **********, починала на 28.04.2021г., в хода на производството, като по делото са конституирани като ответници наследниците й по закон ЦВ. Б. КР. и Д. Б. КР.. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Г. К. за заплащане на главница в размер на 2154,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 9.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 352,56 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 9.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 6,21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 61773/2020г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Ф. Г. К. е подадено възражение , поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като наследници на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*, бл., вх. (буква), ет., ап. 112, аб.№ 299803 отговарят за потребената топлинна енергия за посочения период, която не е била заплатена от наследодателя им, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат разделно – по ½ част за всяка от ответниците посочените суми.

1

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответникът ЦВ. Б. КР. и Д. Б. КР., с които се оспорва ответниците да са наследници на Ф. Г. К. и да са собственици на имота.

От Д. Б. КР. се твърди, че е направила отказ от наследството на Ф. Г. К., но не са представени никакви доказателства в този смисъл. Считат, че общата фактура не представлява основание за плащане. В условията на евентуалност се правят възражения за изтекла погасителна давност.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците, като наследници на потребител, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, 2 различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира, наследодателя на ответниците Ф. Г. К. да е била собственик на имота, поради което се явява потребител на ТЕ. По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97, нот.дело №256/2002г. от 19.04.2002г., от който се установява, че Ф. Г. К. е закупила апартамент №112, находящ се в гр.София, ж.к.“*, бл., вх. (буква), ет., като на 19.09.2002г. е подала Молба-декларация за откриване на партида на нейно име за имота. От служебни справки, изготвени по делото се установява, че Ф. Г. К. е починала на 28.04.2021г., т.е. в хода на производството по ч.гр.дело № 61773/2020г. по описа на СРС, 25 състав. Следователно за исковия период от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. Ф. Г. К. е била собственик на топлоснабдения имот и като такава се е явявала потребител на ТЕ. Както собствеността по отношение на имота, така и всички задължения на Ф. Г. К., са част от наследствената маса и преминават в патримониумите на наследниците й, съобразно квотите им. Посредством служебни справки е установено, че ЦВ. Б. КР. и Д. Б. КР. са единствени наследници по закон на починалия ответник, поради което и следва да отговарят за задълженията й. По делото обаче е представено Съдебно удостоверение, издадено по гр.д.№52771/2021г. по описа на СРС, 139 с-в, от което се установява, че Д. Б. КР. е подала молба с вх.№52938 от 10.09.2021г., с която се отказва от наследството на починали си наследодател Ф. Г. К., като отказа е вписан в особената книга на съда под №1718/15.09.2021г. С упражнения отказ от наследство Д. Б. КР. губи качеството си на наследник на Ф. Г. К. и не отговаря за задълженията. Нейния дял увеличава дела на другия ответник, който наследява задължението в пълен размер. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения ЦВ. Б. КР. да е упражнила отказ от наследство, поради което тя като собственик на имота по наследство, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между нея и ищеца е възниква облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, а като наследник на предишния собственик и потребител, отговаря за задълженията, произтичащи от правоотношението на наследодателя с “ф-ма” ЕАД за процесния период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато 3 топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 и е бил отчитан ежемесечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

От заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период се е извършвало от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ единствено за битово горещо водоснабдяване по данни от отчети на 2 броя водомери.

Установено е, че дяловото разпределение за имота е извършвано съобразно действащата нормативна уредба. Според заключението на СТЕ за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. общо фактурираната ТЕ за БГВ за имота е в размер на 1949,25лв., като от изравнителни сметки към тази сума следва да се прибави сума в размер на 207,10лв. или задължението за стойност на реално потребена ТЕ е в размер на 2156,35лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

Не се твърди наличие на извършени плащания от ответника.

По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.

Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.

Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.

Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.

415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен 4

(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 09.12.2020г., така че към момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода м.11.2017г. – м.04. 2019г. не са били погасени по давност.