Решение № 175 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20221000600290 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адв.В. И., упълномощен защитник на осъдения К. Б. И. за възобновяване на НОХД № 1198/18г. на Кюстендилски районен съд.

Предмет на искането е присъда № 260016 от 23.03.2021г. по НОХД № 1198/18г. на Кюстендилски районен съд, потвърдена с решение № 46 от 15.11.2021г. по ВНОХД № 383/21г. на Кюстендилски окръжен съд. В искането се поддържа, че присъдата на Кюстендилски районен съд, потвърдена от Кюстендилски окръжен съд, е постановена при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на приобщените по делото доказателства и незаконосъобразност на изводите относно доказателствената годност на тези, въз основа на които е прието за установено авторството и вината на осъдения К.И.. Съдът не бил дал вяра на показанията на св.Б. от съдебното следствие, които са в противоречие с тези от досъдебното производство, тъй като лицето е осъдено за престъпление по чл.290 от НК и изобщо не е следвало да се кредитират никакви негови твърдения, както и извършеното от същия разпознаване. Счита, че от доказателствата по делото не е установена самоличността на извършителя, фактическата обстановка не е изяснена, налице са противоречия в показанията. Въззивният съд не бил дал отговор на възраженията за неправилната интерпретация на показанията на част от свидетелите, не бил извършен доказателствен анализ. В мотивите си е възприел фактическите 1 констатации на първоинстанционния съд относно деянието и неговото авторство, и ги е изменил единствено в частта относно неговия механизъм.

Сочи, че производството по делото е с неразумна продължителност, което не се дължи на фактическа и правна сложност или на действия на подсъдимия и неговата защита. Оспорва приетата от инстанционните съдилища правна квалификация на деянието, да е извършено по хулигански подбуди. Счита, че доказателствата не могат да обосноват извод в тази насока. Сочи като основание за възобновяване и нарушение на принципа за справедливостта по чл.52 от ЗЗД във връзка с присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Моли да бъдат отменени присъдата на РС-Кюстендил и решението на ОС-Кюстендил, като осъденият К.И. бъде оправдан, или да му бъде наложено административно наказание на основание чл.133 от НК.

Алтернативно, моли да бъде възобновено производството и делото върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения - адв.И., поддържа направеното искане за възобновяване на основанията, посочени в него.

Осъденият К.И. в лична защита поддържа заявеното от защитник а си.

В съдебно заседание пред САС п рокурорът представляващ САП взема становище, че искането е неоснователно. Счита, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и въззивния акт. Установено е авторството, правилна е квалификацията и наложеното наказание е справедливо.

В последната си дума осъденият И. моли да се преразгледа делото по-стриктно да се уважи искането за възобновяване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на сочените основания за възобновяване, намери следното:

Искането на адв.И. - защитник на осъдения И., за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С присъда № 260016 от 25.03.2021г. по НОХД № 1198/2018г.

Кюстендилски районен съд, НК, 7 състав е признал подсъдимия К. Б. И. за виновен в това, че на 13.09.2017г., в гр.Кюстендил, на ул.„Георги Бенковски”, в района на кръстовището с ул.„Македония”, е причинил по хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф. К. Р. от гр.Кюстендил, изразяваща се в 2 постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /черептномозъчна травма, съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка/, като му е нанесъл удар с ръка /юмрук/ в областта на главата - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от пет години.

С присъдата съдът е осъдил К. Б. И. да заплати на Ф. К. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесената му тежка телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 (сто хиляди) лева, е отхвърлил иска като неоснователен С присъдата си съдът е осъдил К.И. да заплати направените по делото разноски.

С решение № 46 от 15.11.2021г. по ВНОХД № 383/21г.

Кюстендилски окръжен съд е изменил присъдата на Кюстендилски районен съд в наказателната част относно механизма на причиненото увреждане и е увеличил размера на присъденото обезщетение на Ф. К. Р. до 40 000 лева, като я е потвърдил в останалата й част.

При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира сочените от осъденото лице и защитника му нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че К.И. е извършител на престъпното деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с. ал.1 от НК. Първостепенният съд е направил изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства. Относно механизма на причиняване на телесната повреда, инстанционните съдилища са подложили на внимателна проверка гласните доказателствени източници за тяхната достоверност. Това е било необходимо, тъй като относно механизма на причиняване на тежката телесна повреда се очертават две групи от очевидци, всеки от които излага твърдения, че е възприел поведението на пострадалия, респ. действията на подсъдимия.

Така, свидетелите Н. и К. К. и В. Д. поддържат, че пострадалият Р. не е предприемал физически агресивни действия по отношение на И., докато последният му е нанесъл няколко силни удари с юмрук в главата, от който той паднал и загубил съзнание. Според другата група свидетели – К., М., Д. и 3

Д.а, подсъдимият е бутнал пострадалия в областта на гърдите и шията, за да се предпази от замахването му с цел да го удари, при което той паднал на земята.

Инстанционните съдилища са подложили на внимателна оценка всяка от групите доказателствени източници и с основание не са кредитирали тази на К., М., Д. и Д.а. Правилно е прието, че липсва кореспонденция и потвърждение на описания от тези свидетели механизъм и генезата на конкретната телесна повреда, установена посредством съдебномедицинската експертиза. Така, в заключението е посочено, че при пострадалия са констатирани мекотъканни контузии в областта на лицето , които добре отговарят да са причинени от удари с юмрук. Освен това, първият съд е отчел редица обстоятелства, които предполагат възможна заинтересованост на посочените лица от благоприятен изход от делото за И. – същите са приятели или познати на подсъдимия.

Специално внимание инстанционните съдилища са отделили на показанията на св.Б. – очевидец на случилото се, в чиито разпити от двете фази на процеса са констатирани съществени противоречия. Правилно като правдиви са възприети показанията, които същият е давал на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. Следва да се отбележи, че съдържащата се в този му разпит информация относно бързо развилия се конфликт, ескалирал до нанасянето на удари от подсъдимия и резултирал в тежкото нараняване на пострадалия, в пълна степен кореспондира на показанията на посочените погоре свидетели от първата група - Н. и К. К. и В. Д., както и на установения по медицински път възможен механизъм на причиняване на телесното увреждане. Разказът на Б. от досъдебното производство е последователен и в подробности дава описание не само на всеки от участниците в конфликта, но и се ангажира с възможност да извърши разпознаване. Такова процесуалноследствено действие е извършено с негово участие, при което той по категоричен начин е посочил К.И. като лицето, за което говори в показанията си.

В отговор на релевираните в искането за възобновяване доводи за допуснати от решаващите инстанция нарушения в доказателствената дейност, САС намери, че доказателствената съвкупност е интерпретирана адекватно, при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на подробен и внимателен анализ. Във връзка с оспорвания механизъм на причиняване на телесната повреда противоречията в доказателствените източници са отстранени чрез внимателната им съпоставка. Инстанционните съдилища правилно са кредитирали тази група гласни доказателствени източници, която сочи, че подсъдимият е нанесъл силни удари в областта на лицето, от които именно пострадалият е паднал на земята. Установено е, че пострадалият не е имал агресивно поведение по отношение на извършителя. Правилно и законосъобразно съдилищата са обосновали фактологията си в оспорваната от защитата част въз основа на 4 тази група свидетели и на тези, депозирани от св.Б. на досъдебното производство.

В заключение може да се посочи, че в доказателствената дейност на първостепенния съд не се констатират каквито и да е пропуски. Внимателно и задълбочено са обсъдени доказателствата, като е взета предвид и отчетена природата на техния източник. Въззивният съд като цяло е възприел доказателствената интерпретация на първия съд с решението си /след като е подложил на собствена преценка годните доказателства и доказателствени средства, относими към установяване на правно релевантните факти/ и е изложил съображенията си за пълно споделяне на фактологията на събитията, както е възприета от първата инстанция. Изводът на въззивната инстанция, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на гласните доказателства и на обективната и логичната им интерпретация. В този смисъл следва да бъдат отхвърлени възраженията на защитата за превратност на доказателствения анализ от инстанционните съдилища.

Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на приобщените доказателствени източници. В съответствие с установените по делото факти законосъобразно е прието, че К.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с. ал.1 от НК. Основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца е установеното по делото причиняване на тежка телесна повреда на Ф. Р. по хулигански подбуди. Правната аргументация на присъдата е задълбочена и почива на константната практика на съдилищата по приложението на посочената норма. По делото несъмнено са установени всички елементи от обективната и субективната страна на деянието, вкл. оспорваното от защитата обстоятелство, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Това е така, тъй като подсъдимият не е имал никакъв личен мотив да нанесе удари, при това с особена сила, по отношение на пострадалия. Значимо обстоятелство за тази квалификация е, че конфликтът и нанасянето на ударите се развива на публично място, в присъствието на множество хора. Хулиганският мотив се явява специален субективен признак на инкриминираното престъпление. Той е намерил изражение в проявеното от подсъдимия явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното от него. Нанасяйки няколко силни удари с юмрук по лицето на пострадалия Р. , К.И., наред с причиняването на леки и тежка телесни повреди, е нарушил по особено драстичен начин и обществения ред. Поведението му се отличава с характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен телесната неприкосновеност и интегритет на пострадалия, е довело до съществено нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал. С констатираните действия подсъдим ият е изразил, както пренебрежението си към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение. Следва да 5 се посочи, че възникналия непосредствено преди това спор във връзка с евентуално отнето предимство, не отговаря на критерия за личен мотив, тъй като лицата не са се познавали, а и начинът за разрешаване на подобен род конфликти не е чрез саморазправа, за което инициатор е бил именно подсъдимия. Обстоятелството, че пострадалият е слязъл от автомобила и е опитал да заяви своята позиция във връзка с възникналата пътна ситуация по естеството си не представлява провокация или поведение, което да доведе до пораждане на такава агресия и лична неприязън у подсъди мия. За обосноваване на хулиганските подбуди следва да се отчете с особена значимост обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл ударите в лицето на пострадалия на публично място, пред множество лица, които са изпитали съответните чувства на притеснение и възмущение.