Решение № 40 от 26.03.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велики Преслав, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200036 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по подадена жалба от „АВТОМАГИСТРАЛИ - ЧЕРНО МОРЕ" АД , с ЕИК: 127001597 със седалище и адрес на управление: обл.

Шумен, общ. Шумен. гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов" № 8, ПК 9800, със законен представител Д.Х.Д, чрез юрк. Г.Г., против електронен фиш № 8507619851 на Агенция „ Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2,т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесният ел. фиш, като неправилно и незаконосъобразно издаден, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на посочване на дата на издаване на електронния фиш, невъзможност за проследяване спазване на срока по чл.34 от ЗАНН, ккато и за неспазване на Правото на ЕС при издаването на електронния фиш.

Претендира присъждане на направените разноски от жалбоподателя.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание, представени 1 са писмени бележки, чрез които се поддържат доводите, изложени в жалбата, претендират се разноски за процесуално представителество.

Ответната страна по жалбата, в лицето на издателя на ел. фиш А"ПИ"МРРБ, не изпраща представител, не са постъпили и писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел. фиш и в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП , във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е електронен фиш 8507619851 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , на На 11.12.2024. в 09:10 часа. е установено нарушение № 290D3636253C5909E063031F160AA69D.. с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен номер Н9845КВ, с технически допустима максимална маса 19500. брой оси 2. екологична категория ЕВРО VI. в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. в община Велики Преслав, за движение по път I-7 км 133+004, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство No. 40591. представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004.

За посоченото нарушение на жалбоподателя „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД, в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

2

В ел. фиш е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП , съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 116.06€ / 227.00 лв..

В ел. фиш е посочено, че АВТОМАГИСТРАЛИ - ЧЕРНО МОРЕ" АД , може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14дневен срок от получаване на настоящия ел. фиш, бъде заплатена компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 301.15 € / 589.00 лв, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компесаторната такса в срок, ел. фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел. фиш; известия за доставяне; статични изображения във вид на снимков материал на ППС – 2 броя; справка за собственост на МПС; ведно с приложени писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , според категорията на ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламент (ЕС) 2020/204): "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса, във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е 3 предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.

14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/204, в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика, или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство, относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент (ЕС) 2020/204. Към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш, разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, са били в сила от 01.01.2024 г., и доколкото, то доколкото разпоредбите на Регламент (ЕС) 2020/204 имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент (ЕС) 2020/204. Предвид горното, на ползвателя на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на ползвателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство.

Също така, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. В този смисъл са Решение на СЕС от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, С497/15 и С-498/15, Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело DooeI Uvoz, С-384/17, както и Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело С61/23. С последното, Съдът на ЕС е приел, че "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година 4 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". С Решение от 4 октомври 2018 г. по дело DooeI Uvoz, С-384/2017 г., т. 53, СЕС е приел, че т. к. разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62 изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект. Обратното тълкуване на практика би довело до елиминиране на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл. 9а от Директивата - т. 54 от решението. Според т. 55 и т. 57 от решението, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика, произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и в решения от 14 септември 2016 г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, C184/15 и C-197/15, EU: C: 2016: 680, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16.

EU: C: 2018: 32, т. 42). Според т. 58 и т. 59 от решението по делото Dooel Uvoz, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната 5 ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016 г., PppperL C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17, EU:

C: 2018: 511, т. 70). Задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016 г., PppperI C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 44). В точка 61 от решението по делото Dooel Uvoz е прието, че въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., PоpperI C-187/1, EU: C: 2016: 550, т. 45). Именно тази хипотеза е налице в случая. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т.