Решение № 2912 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100514585 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. В. К., чрез упълномощената адв. М. П. от САК, срещу съдебно решение № 16249 от 28.08.2024г., постановено по гр. дело № 13527/2024г. по описа на СРС, 83 състав, с което е увеличена месечната издръжка за всяко от двете деца В. Й. К., родена на 26.07.2010г. и М. Й. К., родена на ********* от 150 лв. на 350 лв. Решението се обжалва в частта за разликите над 250 лева до 350 лева – за издръжката на всяко от двете деца.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради необоснованост. Иска да се отмени обжалваното решение, а месечната издръжка да се определи на 250 лв. за всяко от двете деца.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и поддържа доводите си по въззивната жалба. Представя нови доказателства за доходите си. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – непълнолетната В. Й. К., действаща със съгласието на своята майка Т. В. Т. и малолетната М. Й. К., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. Т., чрез упълномощения представител адв. З. З., оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Сочат нови доказателства. В 1 хода на устните състезания пледират за въззивно решение, с което да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - за доходите на родителите на децата В. Й. К. и М. Й. К..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 13527/2024г. на СРС, 83 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК, е изменил размера на дължимата съгласно утвърдено от съда споразумение по гр.д. № 16175/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, в полза на В. Й. К., действаща със съгласието на своята майка Т. В. Т., от 150 лева на 350 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката. Съдът е изменил и размера на дължимата съгласно утвърденото от съда споразумение по гр.д. № 16175/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, в полза на М. Й. К., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. Т., от 150 лева на 350 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е неоснователна.

Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението и неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените 2

(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за детето В. Й. К., родена на 26.07.2010г., в размер от 150 лева, по гр. дело № 16175/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, влязло в сила на 11.06.2016г., то е било на 5 години и 11 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило 14 години и 9 месеца. От определянето на месечната издръжка от 150 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период въззиваемата В. Й. К. е пораснала, посещава училище, вкл. и извънкласни занимания за усвояване и разширяване на знанията по приоритетните за нея учебни дисциплини, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 150 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (т.е. детето да се нуждае от по-малко средства за месечната си издръжка).

Аналагично изложените съображения са валидни и за малолетното дете М. Й.

К., родено на *********, което към 11.06.2016г. е било на 4 години и 5 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило 13 години и 3 месеца.

Пред въззивната инстанция от въззивникът са представени неоспорени доказателства от които се установява, че съгласно удостоверение с изх. № 100 от 03.04.2025г., издадено от „ФЬОНИКС Фарма“ ЕООД, Й. В. К. е получил за периода от м. 03.2024г. до м. 02.2025г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 32 137.99 лева. Съдът не обсъжда представеният договор за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето банкиране“ от 01.10.2024г., тъй като липсва подпис от Й. В. К. и не може да се установи дали е страна по същия.

Актуалният доход на майката на въззиваемите Т. В. Т., за който е събрано неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция, възлиза на 2909.93 лв. ежемесечно, съгласно удостовереното със служебна бележка с изх. № 1 от 22.04.2025г., издадена от „ФОХ-2013“ ООД.

Същите обстоятелства са декларирани от Т. В. Т. и с декларация за материално и гражданско състояние от 25.04.2025г., като са добавени и притежавани в собственост две МПС произведени през 2003г. и 2013г.

Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната инстанция.

Съдът съобрази, че въззивникът е здрав човек в работоспособна възраст (41годишен), който няма други алиментни задължения, освен към двете си деца – въззиваемите В. Й. К. и М. Й. К.. Същевременно се установи, че Й. В. К. получава ежемесечно доходи от трудово правоотношение, с които може да изпълнява задължението си към дъщерите си В. Й. К. и М. Й. К.. По делото да не са събрани доказателства за валидно сключен договор от Й. В. К., но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие 3 дете е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които родителят е избрал да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение за издръжка на децата си, въззивникът може недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа всяка от ненавършилите пълнолетие дъщери, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на децата В. Й. К. и М. Й. К..

Съдът съобрази, че майката е обременена и с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на В. Й. К. и М. Й. К., поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и е не само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на майката за издръжката на децата са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г. и продължили през 2023г. и 2024г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за децата В. Й. К. и М. Й.

К..

Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на всяко от децата В. Й. К. и М. Й. К. са необходими не по-малко от около 800 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях.

Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемите, бащатавъззивник следва да поеме сума в размер на поне 400 лв. месечно за всяко дете. Съдът приема, че въззивникът разполага с материални възможности да заплаща присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от 350 лв. за всяко дете, доколкото средното му месечно брутно трудово възнаграждение от 2678.17 лв. (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д.

№ 11/1973 г., ОСГК на ВС) се формира от полаган труд по трудово правоотношение, който е в по-висок размер от минималната работна заплата за страната. Т.е. съдът приема, че и след заплащането на месечната издръжка за двете си деца, въззивникът ще разполага с доходи за задоволяване на собствените си нужди.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка за въззиваемите В. Й. К. и М. Й. К..