Решение № 7429 от 26.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7429 гр. София, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110140895 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу Е. Е. А., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 612,20 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***, с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 111,69 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.02.2021 г., сумата в размер на 11,24 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,36 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 25.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20303 от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. 21758/2022 г.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Оспорва обстоятелството, че през процесния период ответникът е потребител на топлинна енергия. Моли съда за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 27.03.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск, като ищецът претендира посочените в исковата молба суми от ответника, в качеството му на наемател на процесния топлоснабден имот за процесния период.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 21758/2022 г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 18.07.2022 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Е. Е. А. да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 612,20 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***, с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 64,34 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., сумата в размер на 11,24 лева, представляваща 2 незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер н а 1,31 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 15.03.2022 г., като заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е отхвърлено в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за ТЕ да сумата над 64,34 лева до 111,69 лева и в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за услуга ДР за сумата над 1,31 лева до 2,35 лева.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от 17.01.2024 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирало искова молба, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. А. дължи суми, предмет на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, като в петитума е посочена 111,69 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.02.2021 г., сумата в размер н а 11,24 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,36 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 25.11.2021 г. Съдът намира, че в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за ТЕ да сумата над 64,34 лева до 111,69 лева и в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за услуга ДР за сумата над 1,31 лева до 2,35 лева, производството следва да се прекрати като недопустимо поради липса на правен интерес. Производството по чл. 422 за установяване на вземания и е специално и е пряко обвързано със заповедното такова. За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е 3 образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение. В заповедното производство, в частта от вземанията, посочената по-горе, заповедта е отхвърлена, поради което ищецът има възможност да предяви на основание чл. 415, ал. 3 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск за вземанията, но доколкото за същите е предявен установителен иск, производството в тази част е недопустимо.

Предвид изложеното, съдът намира, че в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за ТЕ да сумата над 64,34 лева до 111,69 лева и в частта, с която се претендира мораторна лихва върху незаплатената цена за услуга ДР за сумата над 1,31 лева до 2,35 лева, производството следва да бъде прекратено, а в останалата част производството се явява допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени е ТР № 2/2017 на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично 4 известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото договор за наем от 21.11.2018 г. се установява, че в процесния период ответникът е бил наемател на процесния имот, като не се спори, че и от представеното по делото заявление-декларация, се установява, че по негово искане е открита партида при ищеца. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР/КЕВР/, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебнотехническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява, че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.

Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

Ответникът не спори, че в процесния имот е доставяна топлинна 5 енергия, който факт се установява и от представените изравнителни сметки, като от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на дължимите суми за ТЕ общо възлизат на 612,20 лева. Ответникът не доказа погасяване на задълженията, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице се установява, че за процесния топлоснабден имот услугата дялово разпределение е извършвана от „ТС“ ЕАД, а не от трето лице. Видно от представените изравнителни сметки, топлофикационното дружество е извършвало дяловото разпределение в процесния период, ето защо и потребителят дължи възнаграждение в размер на претендираната сума.