Решение № 4850 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4850 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330101623 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от малолетната Е. Б. К., действаща чрез своята *** и законен представител М. А. Т. срещу П. Н. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер от 16 183,28 лева – обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва в периода 26.05.2017 г. – 11.12.2021 г. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65,12 кв., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, с адрес на имота в *** и който обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, както и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер от 358 лева – обезщетение за нанесени имуществени увреди по процесното жилище, от която: 50 лева, представляваща стойността на липсващи електрически предпазители /бушони/ и 308 лева, представляваща обезщетение за липсващ топло- студомер към водната и отоплителна инсталация на жилището, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 04.02.2022 г. / до окончателното им изплащане (исковите претенции са описани съобразно заявено от ищцовата страна и допуснато в открито съдебно заседание проведено на 12.05.2023 г., увеличение в размера на предявените искове ).

Ищцата поддържа, че с Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г., по описа на ***, влязло в законна сила на *** г., е признато за установено по отношение на ответника, че Е. К. е собственик, в качеството й на наследник на нейния *** Б.К.С. ( починал на *** г. ), на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент с площ от 65,12 кв.м. С горепосоченото съдебно 1 решение П. Б. бил осъден да предаде владението върху недвижимия имот на Е. К..

Твърди се, че ответникът е придобил процесния имот от несобственик с договор за покупко- продажба от *** г., поради което сделката не е породила транслативен ефект.

Сочи се, че на дата *** г., с нарочно съставен протокол, ответникът предал владението на имота. Поддържа се, че ответникът е ползвал неправомерно и без правно основание собствения на ищцата апартамент за периода от 26.05.2017 г. – 11.12.2021 г., поради което се претендира обезщетение за лишаването от възможността да се ползва процесният имот. Твърди се, че при предаване на владението на апартамента се установило, че са премахнати предпазителите/бушоните за токова защита от таблото и топло- студомера на отоплителната инсталация, поради което се претендира и обезщетение за репариране на посочените вреди. Предвид изложеното, моли се гореописаните искови претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. Н.

Б., в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че е нарушено правото на „притежание“ на ответника по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Поддържа се, че ответникът е придобил процесния имот по силата на договор за покупко- продажба от *** г., сключен в изискуемата от закона нотариална форма.

Имотът бил закупен от Н.К.С., която удостоверила, че е единствен наследник на починалия на *** г. неин *** Б.К.С. и след снабдяване с удостоверение за тежести от Служба по вписванията. Сочи се, че на *** г. М. Т. – *** и законен представител на ищцата, е предявила иск срещу Н.С. за установяване на обстоятелството, че Б.К.С. е биологичен *** на ищцата. С Решение от *** г., постановено от ***, потвърдено с Решение от *** г. по в. гр. д. № *** г., по описа на *** и с Определение от *** г. по гр.д. № *** г., по описа на ВКС, било установено, че Б.К.С. е биологичен *** на ищцата Е. К.. Ответникът поддържа, че е разбрал за претенцията към процесния имот през август 2019 г. – с връчване на съобщението за наложена възбрана като обезпечение на бъдещ иск по чл. 108 ЗС на Е. К. срещу него. Не се оспорва обстоятелството, че с Решение от *** г., постановено от Окръжен съд – ***, е уважен предявеният иск от Е. К., като е признато по отношение на ответника и Н.С., че ищцата е собственик на процесния апартамент. Сочи се, че с Решение от *** г. на Апелативен съд – *** е отменено първоинстанционното решение, като са отхвърлени предявените искове, а с Решение от *** г. по гр. д. № *** г., по описа на ВКС, ищцата била призната за собственик и ответникът бил осъден да предаде владението върху апартамента. Ответникът счита, че за периода от 26.05.2017 г. до *** г. ( датата на постановяване на решението на ВКС ) е осъществявал владението и е ползвал имота на валидно и законосъобразно правно основание. При условията на евентуалност, в случай че съдът установи, че се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване, е релевирано възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва се и предявеният иск за непозволено увреждане като неоснователен. Твърди се, че не е налице виновно причинено увреждане, доколкото след поканата да освободи имота, ответникът е демонтирал вещите, в които е инвестирал след датата на закупуване на имота – *** г. Предвид изложените твърдения, моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва в процесния период собствения си недвижим имот, ищцовата страна следва да установи правото си на собственост върху имота; че ответникът е ползвал имота в процесния период; че вследствие на ползването, ответникът се е обогатил ( спестил си е разходи ) за сметка на обедняване на ищцата, както и размера на обедняването. Ответникът следва да установи наличието на правно основание да ползва процесния имот.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити ( чл. 59, ал. 2 ЗЗД ). Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на собствения си имот, а друго лице го ползва без основание, е именно този по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Установеното в практиката на Върховния касационен съд разбиране за относимите факти по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е застъпено в Решение № 409/ 20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г., по описа на ВКС, IV- то г. о.; Решение № 55/ 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., по описа на ВКС, III- то г. о.; Решение № 55/ 03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г. на ВКС, III- то г. о. и др.

Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД, дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана, получени ли са от това приходи, усвоени ли са добивите – естествени или граждански плодове през исковия период.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, а не с получения от него по- нисък наем като граждански плод при преотдаването му на трето лице.

Ответникът се е обогатил, като си е спестил наем, а дължимото обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД е предвид установените за конкретния имот средни наемни пазарни цени. Ползването от несобственика на имота (вещта), препятства възможността за личното ползване или отдаване под наем (на правно основание) и реализирането на имуществена облага от страна на действителния му собственик. В този случай от едни и същи факти произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам или да отдава под наем на другиго имота (вещта) за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване за процесния период ( в този смисъл – Решение № 398/ 06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г., по описа на ВКС, ІV- то г.о.; Решение № 262/ 22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., по описа на ВКС, IIIто г.о.; Решение № 131/ 27.10.2009 г. по т. д. № 268/ 2009г., по описа на ВКС; Решение № 251/ 24.03.2010 г. по гр. д. № 366/ 2009 г., по описа на ВКС, ІІІ- то г.о.; Решение № 135/ 25.09.2017 г. по т.д. № 512/2016 г., по описа на ВКС, ІІ- ро т.о. ).

3

Предвид изложените по- горе принципни съображения и с оглед твърденията на страните и данните по делото, съдът счита следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че процесният апартамент с площ 65,12 кв.м, находящ се в ***, е прехвърлен от лицето Н.К.С. на ответника П. Н. Б., чрез покупко- продажба, обективирана в нотариален акт от *** г. ( л. 24- 25 ).

Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че правото на собственост на ищцата върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е установено с Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г., по описа на Окръжен съд – ***, обжалвано, влязло в законна сила на *** г. ( л.

7- 16 ). С посоченото съдебно решение ищцата Е. Б. К. е призната за собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство от Б.К.С., а ответникът П. Н. Б. е осъден да предаде на ищцата владението върху имота. Предвид изложеното, то ищцата е материално легитимирана да предяви настоящата искова претенция.

От представения протокол за предаване владението на недвижими имоти от *** г. ( л. 17 ) се установява, че на същата дата ответникът П. Б. е предал на М. Т., в качеството й на *** и законен представител на малолетната Е. К., владението на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

От представеното Удостоверение изх. № *** г., издадено от Община ***, Район „***“, се установява, че първоначално като единствен наследник на Б.С. се е легитимирала неговата *** Н.С. ( л. 89 ). Поради тази причина ищцата, действаща чрез своята *** и законен представител, е предявила срещу С. иск по чл. 69 СК. С Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г., по описа на Окръжен съд – ***, обжалвано, влязло в законна сила на *** г., е признато за установено, че биологичен *** на детето Е. М. А. е Б.К.С. и е допусната промяна в бащиното и фамилно име на детето – Е. Б. К.

( л. 112- 125 ).

От представеното по делото Удостоверение за раждане /дубликат/ на Е. Б. К., издадено въз основа на акт за раждане № *** от *** г., е видно, че като *** е вписана М. А. Т., а като *** е вписан Б.К.С. ( л. 19 ).

От представеното по делото Удостоверение изх. № *** г., издадено от Община ***, Район „***“, се установява, че Е. Б. К. е *** и единствен наследник на Б.К.С., починал на *** г. ( л. 23 ).

Съобразно разпоредбата на чл. 298, ал. 3 ГПК, решението, с което се установява произход, има действие по отношение на всички. В случая, със сила на пресъдено нещо е установено спрямо всички, включително и спрямо ответника, че ищцата е дете на Б.К.С. ( починал на ***г. ). Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и въз основа на решението, ищцата се явява единствен наследник на починалия към момента на откриване на наследството му. Без правно значение е обстоятелството, че за разпореждане с имотите на наследодателя, неговата *** се е легитимирала като наследник въз основа на издадено удостоверение за наследници. Установяването на произхода на ищцата е породило действие от момента на раждането й ( *** г. ), а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, постановено по иска за произход.