Разпореждане № 7740 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7740 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело

№ 20251100102538 по описа за 2025 година

Депозиран е поредният, недобре формулиран, иск от г-н Г..

1. Според Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК, докладчик съдията М.П., Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; също така, съдът е органът, който носи отговорност за вредите, претърпени от граждани, ако в 6-месечен срок от настаняване в лечебното заведение не се произнесе за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение - чл. 91 НК и ако не е било необходимо продължаване на срока на принудителното лечение, а съдът не го е прекратил - чл. 92, ал. 5 НК - Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова.

Това се изчерпателно изброени хипотезите, в които съдът отговаря по реда на ЗОДОВ.

Искът, в случая, трябва да се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД, а не по ЗОДОВ, което означава и заплащане на обикновена държавна такса – 4 % от интересна, но не по-малко от 50 лева.

2. както самият ищец е установил, иск по отношение на самия магистрат е недопустим.

Когато делото бъде прекратено обаче, защита е инстанционна – т.е. обжалване на акта на съда (по гр.д. № 11972/24г. поописа на СГС) и заплащане на държавна такса, а не твърдене за настъпили неимуществени вреди, особено, ако и това е била първоначалната цел на претенцията.

Предявеният иск, подобно на десетки други, инициирани от този ищец, е почти лишен от мотивационно съдържание (всъщност тук поне се твърди, че прекратеното производство е довело до негативни емоции).

Искът се 10 000 лева, което означава, че подсъдността е на СРС (чл. 104, ал. 1, т. 2 от 1

ГПК), а не на СГС. Искът обаче е недопустим и не следва да се препраща, като съображенията за това са две:

2.1 Г-н Г. предявява множество подобни претенции, които по съдържание са огромен списък от правни норми, като обикновено няма адекватно съдържание.

Изготвена е справка от ЕИСС, от която е видна бройката на делата, инициирани от него за периода от 2021г. до момента (31 страници).

По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France (dec.), §§ 35-38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (Simitzi-Papachristou and Others v. Greece (dec.); Bock v. Germany (dec)/.

Гражданският процес е предназначен да решава реални спорове, а не да обслужва кверолантни изяви.

2.2 Делото е идентично с тези №№ 2539/25г., което е последващо, и гр.д. № 2537/25г., което е предходно по описа на СГС (чл. 126 от ГПК).

С оглед посоченото, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК исковата молба, като НЕДОПУСТИМА

Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му от страните

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2