Решение № 962 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ка Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от А.ка Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330203754 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-100/16.05.2022г. на Министъра на земеделието, с което на А. М. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 549 лв. за нарушение на за нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от Закон за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ вр. чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/, на основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ.

Жалбоподателят Д. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез адв. В. с допълнителни доводи, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Министерство на земеделието, храните и горите, редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от юрк. Шекир, който пледира за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

В

Областна дирекция „Земеделие“ бил подаден сигнал срещу жалбоподателя Д. за навлизане в чужд имот и с молба да бъде извършена проверка по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Царимир, местност „Герен иса“, стопанисван от горепосоченото лице.

По повод сигнала и въз основа на Заповед № РД-07-230/ 08.10.2021г. била извършена проверка на терен на 11.10.2021г. от св. П. П. П., на длъжност гл. експерт и секретар към Комисията по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ – ОД „Земеделие“ Пловдив.

С писмо с изх. № РД-12-05-258-6/07.01.2022г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, изпратено едновременно до А. Д. и В. Д.а било посочено, че в областната дирекция е получена жалба относно използване на земеделска земя за неземеделски нужди за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Царимир, местност „Герен иса“. В писмото се твърдяло, че от извършена проверка на терен е установено, че в горепосочения имот е изграден рибарник, който се ползва за риболов. Сочило се, че в базата данни на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив няма информация за проведена процедура за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

От извършената проверка в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Царимир, за която се твърди в горепосоченото писмо, бил представен снимков материал, от който се установявало, че е изграден рибарник, който се ползвал за риболов и полумасивна постройка върху площ около 40 кв. м.

С оглед извършените контролни действия, установено било, че към 13.01.2022г. А. Д. е унищожил хумусния пласт, като е изградил рибарник, 2 който се ползва за риболов и полумасивна постройка върху площ около 40 кв.м. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Царимир, община Съединение, област Пловдив, населено място от шеста категория по Закона за административнотериториалното устройство на Република България, с площ 6 808 кв. м земеделска земя от четвърта категория и 65 бонитетен бал поливна.

Гореописаният имот бил съсобственост на А. М. Д. и В. М.а Д.а. На същата дата, с оглед направените констатации, св. П. съставила срещу Д. АУАН № 04/13.01.2022г. за нарушение по чл.3, вр. чл.14, ал.1 от ЗОЗЗ. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязването, че има възражения.

Съставен бил АУАН и срещу другия собственик.

Въз основа на процесния АУАН било издадено и процесното НП, в което по отношение на един и същ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри КККР и по отношение на същото деяние и обстоятелства без изменение, наказващият орган констатирал, че към 13.01.2022г. жалбоподателят Д. бил използвал конкретния ПИ земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като е изградил описаните в акта рибарник и полумасивна постройка с конкретните характеристики.

Приложена била справка, изготвена към 20.01.2022г., относно пълната история на имот 16.37 в землището на с. Царимир, община Съединение, област Пловдив, издадена от Общинска служба по земеделие - гр.

Съединение. В справката било посочено, че собственик на имот 16.37 в землището на с. Царимир – нива с площ 6.808 дка, в местност „Герен иса“, четвърта категория, вид на територията по предназначение - земеделска територия, е М.М. Д..

Във връзка с горното било представеното Решение №

09632/12.08.1996г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Царимир, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.М. Д. върху овощна градина от 6.808 дка, местност „Герен Иса“, имот № 016037 по плана за земеразделяне на с. Царимир.

От представеното Удостоверение за наследници с изх. № 05-013 42/16.11.2021г., издадено от община Съединение, било видно, че А. Д. и В.

Д.а са наследници по закон на Маври Д., който съгласно горното се явява собственик на имот № 016037 по плана за земеразделяне на с. Царимир и съответно, в качеството си на такива, наследяват правото на собственост върху имота, притежаван от техния наследодател. Следователно А. Д. е съсобственик на горния имот.

Направена била справка в

Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която показала, че старият номер на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Царимир е № 016037, същият имот, описан в Решение № 09632/12.08.1996г.

Наказващият орган приел още, че изграденото в имота и описано в АУАН № 04/13.01.2022г. представлява

„строеж“ според легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закон за устройството на територията, съгласно която строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепители, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закон за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Така наказващият орган в процесното НП посочил, че според даденото в акта описание нарушението следвало да бъде не по чл.3, вр. чл.14, ал.1 от ЗОЗЗ, а по чл.41, ал.1, т.4 от ЗОЗЗ.

На основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН и въз основа на констатираните обстоятелства, наказващият орган приел, че Д. е извършил нарушение по чл.2, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ и на основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 2 549 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства - констативният протокол от 11.10.2021г. и направените снимки на място, както и справката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ от Общинска служба по земеделие гр. Съединение, 4 както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя П. П.. Св.

П. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Обяснява, че трайното предназначение на проверявания поземлен имот е нива, а собствениците са изградили рибарник за риболов, т. е. не са я ползвали по предназначение. За да се ползва като рибарник е трябвало да предприемат стъпки по процедура за промяна на земеделска земя, но не са го сторили. Съставени са били актове и на двамата съсобственика на имота, сред които и жалбоподателят, тъй като са длъжни да опазват и ползват земята по предназначение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. Показанията й се допълват и подкрепят от останалите доказателства по делото, в това число констативният протокол от 11.10.2021г. и направените снимки на място, както и от справката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ от Общинска служба по земеделие гр. Съединение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да са опорочили производството, актовете и правата на нарушителя. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, тъй като св. П. е на длъжност „гл. експерт и секретар на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – ОД „Земеделие“ Пловдив, а наказващият орган – Зам. министър на Земеделието е упълномощен в правомощието си, видно от Заповед № РД09-574/13.05.2022г. на Министъра на земеделието. Кръгът от правомощията в същата е определен на отрицателен принцип – чрез посочване на дейностите, които заместващият няма право да извършва. По аргумент на противното, всички останали правомощия на министъра са били позволени, включително и издаване на наказателни постановления.

Напълно законосъобразно и основателно наказващият орган е приложил правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на 5 нарушителя и неговата вина. При това положение и съгласно трайната съдебна практика наказващият орган не само може, но и е длъжен да даде правилна правна квалификация на установеното деяние, така че да приложи правилно закона и да издаде законосъобразно постановление. В конкретния случай наказващият орган именно е преквалифицирал нарушението, като не са били допуснати изменение и разминаване от фактическа страна.

В описанието на нарушението са отразени съществените елементи от състава на нарушението като – време, място, авторство и обстоятелства, при които то е извършено. В този смисъл описанието е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан.

В случая дадената от наказващия орган правна квалификация е по чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ.

Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране.

Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени от ЗОЗЗ, тъй като земеделските земи са обявени за национално богатство и се използват само за земеделски цели, т. е. за производството на растителна продукция и паша на добитък – чл. 3, ал. 1, 2, и 3 от ЗОЗЗ. Санкционната норма по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ предвижда наказание за използването на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението.

С оглед цитираното съдържание на горните разпоредби, се формира извод,че за да съставлява деянието на наказаното лице нарушение, то следва безспорно да се установи използването на конкретна земеделска земя за неземеделски нужди, за което не е издадено предварително разрешение от компетентните органи за промяна на предназначението й.

Въпреки отсъствието на легална дефиниция за „използване на земеделска земя“, то същото може да се изведе от правото и основните принципи на ЗОЗЗ и да се определи като упражняване на фактическа власт върху имота в съответствие със земеделски цели и според предназначението 6 на земеделската земя за производството на растителна продукция и пашата на добитък.