Решение № 164 от 22.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Добрич, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МариА. Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230201151 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД, ЕИК Д., представлявано от З. А. М. ЕГН ********** срещу НП № НП 383/19.09.2023г., издадено от Заместник - министър на земеделието и храните, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14 ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи на основание чл. 44 ал. 2 и чл. 41 ал.

3 във вр. с ал. 1 т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана. в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателно постановление № НП - 383/19.09.2023г. е издадено за това, че на 23.06.2023г. от страна на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД е унищожен хумусния пласт, като е извършено следното: насипан с трошенокаменна настилка с обособен път в северната му част; на различни места в имота има струпани строителни материали, техника, цистерна и преместваема барака.

Сочи се, че нарушението е извършено в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Д., община Д., област Д., населено място от първа категория по Закона за административно – териториалното устройство на Република България с площ 25 478 кв. м земеделска земя от трета категория и 75 бонитетен бал, неполивна. Имотът е собственост на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД.

Представено е заявление вх. № ПО – 11 – 19/21.06.2023г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич, подадено от „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД за издаване на акт за категоризиране на земеделски земи, за поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Д..

Съобразно Констативен протокол от 23.06.2023г. от извършен оглед на терен, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д. е насипан с трошенокаменна настилка с обособен път в северната му част. На различни места в имота има струпани строителни материали, техника, цистерна и преместваема барака.

Съобразно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том VI, рег. № 8972, дело № 954 от 2019г. „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД, представлявано от управителя З. А. М., придобива правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Д., а именно: проектен имот с идентификатор ***, с площ от 248 кв.м.

Съобразно Договор за покупко – продажба на общински недвижим имот от 19.07.2011г., сключен между Община Добрич като продавач и „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД като купувач, според т. 1 от същия, продавачът продава на купувача недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.

2

Съобразно Договор за покупко – продажба на общински недвижим имот от 19.07.2011г., сключен между Община Добрич като продавач и „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД като купувач, според т. 1 от същия, продавачът продава на купувача недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.

Съобразно Договор за покупко – продажба на общински недвижим имот от 19.07.2011г., сключен между Община Добрич като продавач и „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД като купувач, според т. 1 от същия, продавачът продава на купувача недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.

След справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията по партидата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д. е установено, че горепосоченият имот е собственост на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД.

В скица № 15 – 389243 – 14.05.2020г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Добрич на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д. е направено следното отбелязване: площ 25 478 кв.м, трайно предназначение на територията“ земеделска, начин на трайно ползване: нива, предишен идентификатор: *** и ***, номер по предходен план: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Поземлен имот с идентификатор *** /с предишни идентификатор: *** и ***/ по ККР на гр. Д. е собственост на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД.

Съдът намира, че в рамките на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, имащи характера на съществени, които са опорочили изцяло процедурата по налагане на административно наказание на субекта на отговорност.

Откроява се неправилен подход при идентифицирането датата на извършване на процесното нарушение. Касае се за реквизит от задължителното съдържание на НП, който е възведен като такъв с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Обсъжданото изискване гарантира възможността за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на съставянето на АУАН и издаването на НП, най-вече с оглед проследяване спазването на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай административнонаказващият орган не е посочил изрично нито конкретна дата, нито дори времеви период, в който е приел да е извършено неправомерното деяние. Административнонаказващият орган се е задоволил 3 единствено с посочването на дата, на която е установено нарушението, без обаче да предприеме обстойно изследване на обстоятелствата по случая, въз основа на което да идентифицира точната дата, на която е реализиран фактическият състав на нарушението. В този смисъл е налице единствено констатацията, че към 23.06.2023г. хумусният пласт в поземления имот е бил унищожен, което буди неяснота относно предприемането на посегателството върху почвената покривка с посипване на трошенокаменна настилка и поставяне на преместваеми обекти. Отсъствието на този императивно изискуем реквизит в съдържанието на НП предполага неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Освен това, налице е и друго формално нарушение, довело до съществено накърняване правата на санкционираното лице. То се изразява в наличието на смислово разминаване между даденото описание на нарушението, намерило словесно изражение в израза „унищожен хумусния пласт – насипан с трошенокаменна настилка с обособен път, на различни места в имота има струпани строителни материали, техника, цистерна и преместваема барака“, и дадената спрямо тези действия правна квалификация - чл. 3 във връзка с чл. 14 ал. 1 от ЗОЗЗ. Посочените норми въвеждат рестрикции спрямо собствениците на земеделски земи и посочват реда за извършване на строителни дейности върху такъв тип имоти. Затова съдът приема, че в случая е налице несъответствие между описаните фактически измерения в действията на жалбоподателя и съдържанието на материалната норма, под която са подведени действията. Последното съставлява процесуално нарушение, рефлектиращо негативно върху правото на жалбоподателката да разбере срещу какви конкретни факти е следвало да се защитава.

Така в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42 ал. 1 т. 4 и чл.

57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Липсва и яснота досежно нарушените законови разпоредби. В АУАН и в НП е посочено, че е извършено нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл. 3 съдържа множество хипотези и конкретната, която се твърди че е осъществена, не е посочена, а разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от ЗОЗЗ се отнася за строителството върху 4 земеделска земя и е неясно какво отношение има към конкретното нарушение. По този начин при издаването на АУАН и на НП са нарушени нормите на чл. 42 ал. 1 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение, с което е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.

Поради това, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка следва да бъде разгледано по същество и възражението за прекомерност, направено от страна. на процесуалния представител на въззиваемата страна. С Решение от 25.02.2024г. на СЕС по дело С – 438/22г. по описа на съда е прието, че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. В тази връзка, макар и Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36 ЗА във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал.

2 т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000.00 до 10000.00 лв. е 400.00 лв. плюс 10 % за горницата над 1000.00 лв. или 900.00 лв. Същевременно съгласно § 2а от Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка а върху добавената стойност. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното между страните възнаграждение е именно 1300 лева, като върху същото, видно от представената по делото фактура е начислен и ДДС, който е бил и заплатен от жалбоподателя. Въпреки горецитираното решение, съдът намира, че няма основание адвокатското възнаграждение да се определи под минимума, доколкото същият се явява справедлив предвид на правната сложност на делото, факта, че са проведени две съдебни заседания, в което процесуалният представител на жалбоподателя се яви, а 5 също и с оглед аргументите по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № НП - 383/19.09.2023г., издадено от Заместник министър на земеделието и храните, с което на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД, ЕИК Д., представлявано от З. А. М. ЕГН ********** за нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14 ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи на основание чл. 44 ал. 2 и чл. 41 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на „ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011“ ЕООД, ЕИК Д., представлявано от З. А. М. ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 1560 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6