Решение № 6526 от 01.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6526 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Е.“ АД срещу Решение № 2730 от 23.02.2023г., постановено по гр.д. №27246/2022г. на Софийски районен съд, 29-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният против ЗК „Л.и.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за заплащане на сумата от 430,70 лв., представляваща незаплатен остатък по обезщетение за имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил с рег. № СВ **** ВХ от настъпило ПТП на 31.07.2021г. в гр. Варна по вина на водач, чиято гражданската отговорност е обезпечена от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 20,90 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 337, 81 лв., представляващи разноски за производството пред СРС.

Решението в частта, с която е уважен предявеният от Застрахователно дружество „Е.“ АД срещу ЗК „Л.и.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за заплащане на сумата от 15,00 лв., представляваща обечайни разноски за определяне на застрахователно обезщетение по щета № 0500860509 от 02.08.2021 г. за определяне на щетите по лек автомобил Дачия Логан с рег. № СВ **** ВХ от настъпило ПТП на 1

31.07.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, не е обжалвано от ответното дружество и е влязло в законна сила.

Във въззивна жалба на ищеца Застрахователно дружество „Е.“ АД, подаде чрез процесуалния си представител – юрк. В.К., с надлежно учредена по делото представителна власт, са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че СРС е постановил обжалваното решение като не е съобразил наличието на пряка причинна-връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек автомобил и необходимостта застрахования при ищеца собственик с оглед на причинените на автомобила му вреди за срока на възстановяването му да наеме чужд автомобил. При условията на евентуалност сочи още, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ обезщетението за вреди покрива и пропуснати ползи, каквото в конкретния случай представлявало лишаването на застрахования при него собственик да упражнява правото си на собственост върху процесния автомобил. Поради което счита, че разходите за наема на заместващ автомобил се включва в дължимото се от ответника застрахователно обезщетение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявения иск уважен. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник ЗК „Л.и.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл.

263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави жалбата без уважение. Претендира разноски в производство пред СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна и напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните 2 съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Тъй като решението в частта, с която е уважен предявеният от Застрахователно дружество „Е.“ АД срещу ЗК „Л.и.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за заплащане на сумата от 15,00 лв., представляваща обечайни разноски за определяне на застрахователно обезщетение по щета № 0500860509 от 02.08.2021 г. за определяне на щетите по лек автомобил Дачия Логан с рег. № СВ **** ВХ от настъпило ПТП на 31.07.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, то със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност ЗК „Л.и.“ АД във връзка с настъпилото на 31.07.2021 г. в гр. Варна ПТП.

По отношение на процесната сума от 415,72 лева, която ищецът твърди, че е заплатил на Булвария ЕООД за предоставен на застрахования по имуществената застраховка заместващ автомобил, следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са действали към момента на сключване на застраховката Каско, обективирана в застрахователна полица № 00500100392793 от 14.02.2020 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза „А“ от раздел III на общите условия – пълно каско. Към застрахователната полица е представен и добавък № 1 от 14.12.2020 г, като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от посочените по-горе Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 от 14.12.2020 г. спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, която е част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от „Клауза Е+“, същата се прилага съвместно с „Клауза А“ от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. „Клауза Е+“ е одобрена с решение на УС на „ЗД Е.“ АД от 9.01.2017 г. и представлява неразделна част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Същата е в сила от 9.01.2017 г. и съгласно същата застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия, посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: 1. застрахователното събитие е покрито от общите условия на застрахователя; 2. собственик е физическо или юридическо лице; 3. застрахованото МПС има право на доверен сервиз; 4. документи, които доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие, са протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП; 5. отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта; 6. не представлява тотална щета по смисъла на общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя; 7. всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от застрахования в пълен размер.

3

Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, се извършва след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите „рент-а-кар“, и заплащане в негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между дружеството наемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.

Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил от 16.08.202 г. до Булвария Варна, като въз основа на същото е сключен договор за наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо услугата наем на автомобил. Поради което и обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по силата на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето на заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице са доказани в хода на производството.

Отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ, постановяващ, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай.

По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е страна по този договор – срв. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената застраховка, произтича от закона.

Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка "ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице – причинител на вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях договор за застраховка "ГО", и в отношенията между тези лица действат уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения като деликвента – пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния 4 водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В този ред на мисли настоящият въззивен състав приема, че ответникът – застраховател по застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. Нещо повече, съгласно посочения добавък № 1 от от 27.06.2019г., касаещ „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би е отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта, като тази договорка няма как да обвърже застрахователя по ГО, доколкото същият не е страна по това правоотношение, поради което и причинно-следствената връзка на разходите за заместващ автомобил и процесното ПТП не е пряка и непосредствена последица от обективното естеството на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в сервиза, извършил ремонта.