Решение № 1114 от 01.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330114325 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. З. Д. срещу М. В. И., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за установено, че сумата от 3000 лв.

(три хиляди лева) – главница, дължима по договор за заем от ****** г., с падеж – ***** г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – лихва за забава за периода 19.02.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ******** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******, по ч.гр.д. № *******, по описа на РС- П., ***** с-в.

Твърди се, че вземането произтича от договор за заем от ****** г. , при който Н. З. Д. предал в заем на М. В. И. сума в размер на 3 000 лева. Посочва, че сумата е получена от заемателя изцяло и в брой в деня на сключване на договора за заем, като получаването й е удостоверено с изявление на заемателя в чл.3 от договора. В чл.1 от договора страните са уговорили срок за връщане на заемната сума до ****** г. Към датата на падежа ******, а и 1 към настоящия момент заемателят не е изпълнил задължението си да върне заетата сума. Заемателят е изпаднал в забава, като дължи обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Към момента на подаване на заявлението Заемателят дължи следните суми: 3 000 лева главница, представляваща дадена в заем сума и 1 000 лева обезщетение за забавено плащане за периода от датата на падежа 19.02.2018 г. до 02.06.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В представен списък за разноски се претендират разноски за 2 заплатена държавна такса в размер на 80 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, които следва да се присъдят на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

В. И., ЕГН ********** дължи на Н. З. Д., ЕГН **********, следните суми:

3000 лв. (три хиляди лева) – главница, дължима по договор за заем от ******* г., с падеж – ******г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – лихва за забава за периода 19.02.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ***** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******., по ч.гр.д. № *******г., по описа на РС- Пловдив, ****** с-в.

ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН ********** да заплати на Н. З. Д., ЕГН ********** сумата от общо 450 лева, предствляваща сбор от 80 лева съдебноделоводни разноски за ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________ 3