Определение № 89 от 14.01.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5114/2021
- Вид
- Определение № 89
- Подписан
- 14.01.2022
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89 гр. С., 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530105114 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Б.“ А., с която против ответницата Б. М. К. е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените м у със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3588 по описа за 2021 г. на С. районен съд вземания, като с разпореждане от 03.12.2021 г. съдът е оставил без движение исковата молба, а на ищеца е изпратено съобщение по чл. 129, ал. 2 ГПК з а отстраняване на нередовностите й, за което пълномощникът му е подал по делото на 22.12.2021 г. молба, след запознаване с която и изисканото заповедно производство, съдът намери, че предявеният иск е недопустим, а мотивите за този правен извод са следните:
В т. 5а и 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общи, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Сред тях са и връчената на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение и събиране на посочени в съобщението от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в сегашната й редакция от ДВ, бр. 100/2019 г., която обуславя допустимостта на този иск от наличието на тези две кумулативни процесуални представки (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК). Само при кумулативното им наличие поради това за заявителя възниква правен интерес от такъв иск срещу длъжника, поради което на общо основание исковият съд следва да прецени и тяхното наличие, без да е обвързан в тази насока от преценката на заповедния съд (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК).
В случая заповедта за изпълнение е връчена на ответницата-длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, защото не се е явила в съда да я получи в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК от залепеното на адреса й уведомление (чл. 47, ал. 5 ГПК). Връчителят обаче не е събрал и данни същата да не живее на този адрес, които да е посочил в съобщението. При това положение не би могла да се приеме за налична хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която да обуслови извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените му с тази заповед вземания (чл. 415, ал.
1
1, т. 2 ГПК и т. 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). Преценката за противното на заповедния съд, обусловила указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяването му, не обвърза разглеждащият го исков съд (така и т. 10а от ТР 4-2014ОСГТК на ВКС). При липса на подадено срещу тази заповед възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, същата е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде искания изпълнителен лист в заповедното производство (чл. 416 ГПК).
Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му, която в случая не е налице , а за наличието й съдът следи служебно. Поради това исковата молба следва да бъде върната на ищеца, поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК против ответницата, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК). По аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на който поради следва и да се съобщи.
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на ищеца Б. исковата му молба с вх. № 12477/10.11.2021 г. , поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, против ответницата Б. М. К., и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско дело № 5114 по описа за 2021 г. на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2