Решение № 5482 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5482 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110130838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. М. срещу „С К“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1225567/10.01.2025 г. е нищожен и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 459,14 евро (898 лв.), представляваща недължимо платена по нищожния договор сума.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2025 г. между М. С. М. и „С К“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1225567, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1022,58 евро (2000 лв.) при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 49 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 63,98 %, като задължението за главница, заедно с възнаградителната лихва и неустойката за непредоставяне на обезпечение е следвало да бъде погасено на 14 бр. погасителни вноски. В чл. 6 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, както и че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 375,21 евро (733,84 лв.).

Към момента на подаване на исковата молба ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора. Излага съображения, че Договор за потребителски кредит № 1225567 е нищожен като противоречащ на закона, тъй като ГПР по договора е в размер на 63,98 % и надвишава законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и поради това, че уговореният лихвен процент надвишава три пъти размера на законната лихва. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че не е посочена методиката на изчисляване на ГПР, а посочения ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, тъй като не включва неустойката за непредоставяне на обезпечение, а при включването й в ГПР по договора, същият 1 надхвърля законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна. Навежда доводи, че по нищожен договор за кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, и с получаването на сумата от 375,21 евро (733,84 лв.) неустойка и 83,93 евро (164,16 лв.) възнаградителна лихва ответникът неоснователно се е обогатил. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Излага съображения, че предявеният установителен иск е недопустим. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, както и че не е налице неравноправност на уговорените в договора клаузи по смисъла на ЗЗП. Навежда твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена, и не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава максималния размер на ГПР от 66,09 %. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, както и че не е налице неравноправност на уговорените в договора клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че за период от една година ищецът е сключил с ответното дружество общо шест договора за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което клаузите по договора следва да се считат за индивидуално уговорени. Моли за прекратяване на делото по установителния иск и за отхвърляне на осъдителния иск. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, респективно, че клаузите са индивидуално уговорени.

С окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 1225567/10.01.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1022,58 евро (2000 лв.), при ГПР в размер на 63,98 % и фиксиран ГЛП в размер на 49 %, като в чл. 6 от договора е било уговорено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 375,21 евро (733,84 лв.); че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение; че за погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил на ответника сумата 1481,72 евро (2898 лв.).

Горните обстоятелства освен, че са безспорни се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 1225567/10.01.2025 г., справка за движението и извършените плащания по кредите.

Видно от приложения договор за кредит общата сума за плащане по кредита е 1106,52 евро (2164,16 лв.), а крайният срок на договора е 18.04.2025 г.

2

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/ поръчителство на едно или две физически лица.

Условията, на които трябва да отговарят поръчителите са следните – при един поръчител – осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – в размер на не по-малко от 4 пъти за всеки от тях; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ; да представят служебна бележка от работодателя или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора, срокът за предоставяне на обезпечението е до три дни от сключването на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора, при непредоставяне на договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 375,21 евро (733,84 лв.), която се разсрочва съобразно погасителния план.

От погасителния план към договора за кредит се установява, че при заплащане на главница и възнаградителна лихва размерът на общото задължение по кредита възлиза на 1106,52 евро (2164,16 лв.), а с включена неустойка – 1481,72 евро (2898 лв.).

Неустойката се начислява и заплаща едновременно с погасителната вноска.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на 3 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.