Решение № 490 от 13.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ

ЗДРАВКОВ

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Евгения Луканова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 784 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 313 от 13.09.2019 г по гр. дело № 402/2019 г по описа на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ

ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.15 от Закона за закрила срещу домашното насилие, както следва: ЗАДЪЛЖИЛ Е на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: *** и детето А. А. Д. с EГН **********, като оставя без уважение молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН по отношение на П. А. Д. с ЕГН **********.

ЗАБРАНИЛ Е на основание вр.чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие на А.К.Д. с

ЕГН **********, адрес: *** да се доближава на по-малко от 200 / двеста/ метра от пострадалото лице П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, жилището, в което живее в гр.Червен бряг, ул.“*******“ №9, работното й място в ***гр.Червен бряг, ул.“ *****“ №6 и местата за социален отдих и контакти, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

ОТХВЪРЛИЛ е молбата на П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. *** за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН срещу А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** , а именно ответника да не доближава на по-малко от 200 метра детето А. А. Д. с EГН **********, както и учебното заведение, в което учи детето А. А. Д. с EГН **********- Детска градина „*****“ , находящо се в гр.Червен бряг, ул.“*****“ №48, както и за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН срещу П. А. Д. с ЕГН **********, а именно ответника да не доближава на по-малко от 200 метра детето П. А. Д., учебното заведение, в което учи СОУ „ *****“- Червен бряг, находящо се в гр.Червен бряг, ул.“*****“ №25 – първа учебна база, за срок от 18 месеца.

ОТХВЪРЛИЛ е молбата на П.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. *** за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН срещу А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, а именно да бъде определено местоживеенето на децата П. А. Д. с ЕГН ********** и А. А. Д. с EГН ********** по нейното местоживеене.

ОСЪДИЛ Е на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** заплати в полза на държавата по сметка на

Районен съд – гр. Червен бряг „Глоба” в размер на 200 / двеста/ лв., както и да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25 / двадесет и пет/ лв., 5 / пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист или общо сумата от 230/ двеста и тридесет/ лв.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е постъпила от А.К.Д. като се възразява ,че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че няма извършен акт на насилие като не се споделят изводите на съда, че еднократен акт на обида в състояние на емоционална раздразнителност е акт на домашно насилие. Претендира се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на молбата на другата страна.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на акт на домашно насилие съобразно чл. 2 от ЗЗДН и адекватните мерки в този смисъл Районен съд – Ч.Бряг е приел, че се установява от представеното от молителката заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак серия ЧБАР №100044/30.10.2010г., че А.К.Д. с ЕГН ********** и П.В. П. с ЕГН ********** сключили граждански брак на 30.10.2010г. в гр.Червен бряг, като съпругата приела фамилното име Д.. В тази насока е и изисканата от съда служебна справка ГРАО.

Видно е било от заверено копие на удостоверение за раждане №**********/ 12.10.2015г., заверено копие на удостоверение за раждане серия ПЛАР №110609/08.04.2011г., родители на децата А. А. Д. с EГН ********** и П. А. Д. с ЕГН ********** са страните по делото.

Установява се от справка с рег.№ 374000-2250/03.05.2019г., издадена от РУ – Червен бряг, че срещу лицето А.К.Д. не са подавани жалби и сигнали.

Видно е било от справка с изх.№

00358/13.05.2019г. на РП-Червен бряг, срещу ответника няма подавани сигнали и жалби , както и образувани досъдебни производства.

Видно е било от справка с вх.№ 2863/06.06.2019г., издадена от Дирекция «Национална система 112» Районен център 112 – Монтана, в регистъра на спешните повиквания е било регистирано на 23.04.2019г. повикване към ЕЕНСП 112 за възникнал инцидент на ул.» *******» №9 в град Червен бряг, с подател П.Д..

Установява се, според РС, от справка с вх.№

2828/05.06.2019г., че лицето А.К.Д. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ –Плевен и няма данни да е лекуван, настаняван по принудителен ред в психиатричните клиники на «***» - Плевен от 2000г. до настоящия момент.

Видно е било от справка с вх.№ 2856/06.06.2019г., издадена от Районна прокуратура Червен бряг, няма подавани сигнали и жалби от П.В.Д..

Установява се, според РС, от справка с вх.№

2724/03.06.2019г., издадена от РУ на МВР Червен бряг, че в регистрите не е бил завеждан сигнал от П.В.Д. ***.

Видно е било от справка с рег.№ 374000-2775/03.06.2019г.

, издадена от РУ Червен бряг , дежурен на процесната дата от 08.00 часа до 20.00 часа в ОДЧ - Червен бряг е бил Б.М.Е..

Установява се от справка с вх.№ 2981, че към

13.06.2019г., между страните няма висящо дело за родителски права и издръжка.

Видно от съдебно медицинско удостоверение

№225/2019г., издадено от Катедра по съдебна медицина и деонтология на МУ-Плевен, при преглед на 27.04.2019г. на А. К.д. били установени кръвонасядане и охлузване в областта на корема, охлузване в областта на дясната предмишница, като уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи предметии по давност могат да бъдат получени както е съобщено от лицето, а именно при дърпане с ръка в областта на корема при опит да напусне къщата на тъща си.

Установява се, според РС, от приобщения по делото социален доклад с вх.№ 2309/09.05.2019г. и вх.№4389/29.08.2019г., че страните имат от брака си две деца – П. Д. на 8 г. и А. Д. – на 3 г. , както и същите се разделили на 20.12.2018г. След раздялата децата се отглеждат от майката, като не са прекъснати контактите с бащата.

Служебно известно е било на състава на съда е обстоятелството, че на 01.07.2019г. е образувано гр.д.№ 655/2019г. по описа на РС-Червен бряг с ищец А.К.Д. и ответник П.В.Д. с правно основание чл.49, ал.1 СК.

По делото са приобщени и гласни доказателства, в показанията на свидетелите М.Т.Ц., З.Л.М., И. Т. И., В.Г.В., Б.М.Е. и Ц.П.И.. От показанията на последния свидетел, се установява, според РС, че служителя на МВР няма връзка с предмета на делото.

Видно е било от показанията на свидетелката М.Т.Ц., на процесната дата ответникът обиждал съпругата си с думите «нищо не става от тебе, ти си боклук» , «боклуци, мама ви да е еба , боклуци такива », както и псувал присъстващите. Свидетелката потвърждава, че дъщеря и потърсила помощ от служители на МВР и на телефон 112, но и била отказана под предлог, че съпрузите имат равни права върху децата. По време на инцидента, свидетелката заявява, че е видяла как дъщеря й е била блъскана и бутана. Съдът е кредитирал изцяло с доверие показанията на свидетелката, тъй като въпреки наличието на роднинска връзка с молителката, св. Ц. подробно и в детайли излага възприетото от нея, което съвпада изцяло с декларираното в декларацията по чл.

9, ал.3 ЗЗДН. Внесените от свидетелката факти и обстоятелства относно търсената полицейска помощ се потвърждава и от св. В.В., пред който е споделено за спора между страните относно децата.

От показанията на св. З.М. се установява, според РС, че ответникът споделил за инцидента, при който опитал да вземе едно от децата и „ с другата ръка подпрял за рамото „ молителката, както и че при опита да излезе от дома на Ц., бил удрян от св. Т. и майка й. Свидетелката потвърждава, че 7-8 дни след деянието, ответника споделил за наличието на ограничителна заповед и едва тогава е показал наличието на синини по тялото, за които твърдял, че са причинени от съпругата му и тъщата му. Съдът е кредитирал частично с доверие показанията на свидетелката, но е отчел обстоятелството, че същата не е била очевидец на деянието, а лицето преповтаря думи, споделени от ответника. Ето защо съдът е приел, че изложеното от свидетелката, възприето от нея лично, следва да бъде възприето като правдиво, обективно и безпристрастно, но в останалата част от показанията й , в които възпроизвежда изложено от ответника, не следва да бъдат кредитирани с доверие. Нещо повече, видимите следи от удари по тялото на А.Д. са проявени след 7-8 дни, като няма доказателства, че същите са причинени през този период от съпругата му или нейната майка , а не и от трети лица.

Видно е било от показанията на св. И. Т. И., на процесната дата детето на страните – А. играело със сина на свидетеля пред блока. По молба на ответника свидетеля осъществявал наздор върху децата, както и че след излизането от дома на молителкат, А.д. не е споделял за случилото се вкл. за причинени му травматични увреждания, а едва след 4-5 дни признал, че му била издадена обезпечителна заповед, защото докато се мъчел да вземе детето П. са имали пререкания и са « сбутали» със съпругата си и майка й.

От показанията на свидетеля Б.М.Е. се установява, според РС, че на процесната дата в качеството на дежурен в РУ Червен бряг станал очевидец, че молителката посетила св.В.В., както и от телефон 112 получил обаждане за спор между страните относно родителски права по време на брака им.

От показанията на св. А. И. Й. съдът е установил, че с детето П. А. Д. не е работил училищния психилог, както и през периода от м.01.-м.07.2019г. свидетелката е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност.

Съдът е кредитирал изцяло с доверие показанията на свидетелите З.М., И. Т. И., Б.М.Е. и

. А. И. Й.. Същиите не се намират в каквито и да е взаимоотношения с някоя от страните по делото, логично и последователно разказва възприетото от тях. Свидетелите не са били очевидци на инцидента между страните , а възпроизвеждат заявеното от една или друга страна в процеса непосредствено след деянието или няколко дни по-късно.

За изясняване на спорните обстоятелства е била назначена и съдебна компютърно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, част от проведения разговор с дежурния на телефон 112 е отбелязване на подалата сигнала, че съпругът й вдигнал скандал, взел едното дете / по-малкото/ и опитал да « се измъкне с него». Подалата сигнала заявила, че на същия ден с детето били излезли от болницата, както и че съпругът й е посегнал на майка й. Съдът е кредитирал изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, компетентно изготвено. Заключението е изцяло в съответствие с изложеното в молбата за защита от домашно насилие , декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и показанията на свидетелката Ц..

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства съдът е направил извод, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие над П.В.Д. като на 23.04.2019г. я обиждал с думите „ти си боклук“ , „не ставаш за нищо“ и осъществил физическо насилие чрез блъскане на пострадалата, в резултат на което последната се ударила в стената, като домашното насилие е осъществено в присъствието на детето А. Д..

Гореизложеното обуславя правния извод, че са налице доказателства за извършено физическо и психическо насилие спрямо П.В.Д., както и насилие над детето А. А. Д. поради факта на осъществяване на деянието в негово присъствие от страна на А.К.Д.. По делото, според РС, не се доказа осъществено насилие над детето П. А. Д., поради което в тази си част молбата на Д. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.