Определение № 2517 от 08.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1682/2024
- Вид
- Определение № 2517
- Подписан
- 08.10.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 248 · Граждански процесуален кодекс
- член 276,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 78 · Граждански процесуален кодекс
- член 59,ал.5 · Закон за банковата несъстоятелност
- член 647,ал.1, т.6 и т.2 · Търговски закон
- член 647,ал.1, т.6 и т.2 · Търговски закон
- член 649,ал.1 · Търговски закон
- член 649, ал.2 · Търговски закон
- член 649,ал.4,изр.2 · Търговски закон
- член 649,ал.6 · Търговски закон
- член 690,ал.1 · Търговски закон
- член 694,ал.1 · Търговски закон
- член 725 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2517 гр. София, 07.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501682 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№
269668/23.04.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на синдика на съответника „ СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД ( в несъстоятелност ) , град София срещу определение 260707 от 8.04.2024 г. на СГС, ТО –IV – 3 състав по т.д.№ 533/2019 г. , с което по реда на член 248 от ГПК е изменено решение № 260180 от 16.10.2020 г. в частта относно разноските, като дължимата държавна такса в размер от 1 020 812,40 лева е присъдена в тежест на масата на несъстоятелността на дружеството – частен жалбоподател, вместо в тежест на ищеца „ Корпоративна търговска банка“ АД , в несъстоятелност .
В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението по съображения, че ищецът не е кредитор на несъстоятелността – негово вземането, включено в списъка на приетите вземания , одобрен с определение № 4660 от 19.09.2018 г. по т.д.№ 897/2017 г. по описа на СГС , ТО, VI – 7 състав , след възражение от длъжника по член 690,ал.1 от ТЗ е оспорено от него с иск по реда на член 694,ал.1 от ТЗ и производството по него – т.д.№ 2000/2018 г. по описа на СГС , ТО, VI – 18 състав -не е приключило ; други две вземания на ищеца са включени в списъка на приетите вземания под условие съгласно член 725 от ТЗ – уважаване на исковете му по член 59,ал.5 от ЗБН – предмет на т.д.№ 771/ 2016 г. по описа на СГС и уважаване на иска му по член 59,ал.3 и 5 от ЗБН – 1 предмет на т.д.№ 760/2017 г. по описа на СГС – за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“, на извършени от длъжника прихващания, а двата спора са разрешени с влезли в сила съдебни актове за отхвърляне на исковете и следователно условието, под което са вземанията са включени в списъка по член 686,ал.1,т.1 от ТЗ , не се е сбъднало . Правилото на член 649,ал.6 от ТЗ за събиране на държавните такси от масата на несъстоятелността при отхвърляне на исковете е приложимо, ако те са предявени от синдика, а не от трето лице , в който случай е недопустимо таксата да е отново за сметката на масата на несъстоятелността на дружеството .
В срока по член 276,ал.1 от ГПК насрещната страна „ Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност отговаря чрез пълномощника – адвокат П. И. , че частната жалба е неоснователна .
Останалите страни – „ Торинекс“ ЕООД , град София, „ Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, град София и третото лице – помагач на ищеца „Хотел Президиум палас“ ЕООД ,град Ловеч – не са подали отговор .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на определението, с което по реда на член 248 от ГПК е изменено решението в частта относно страната, задължена за внасянето на държавната такса по член 649,ал.4,изр.2 от ТЗ страна, в определения от съда двуседмичен срок, по – дълъг от установения в закона, считан от 10.04.2024 г. и изтекъл на 24.04.2024 г.
Определението е правилно.
С влязлото в сила понастоящем решение № 260180 от 16.10.2020 г. по т.д.№ 553/2019 г. по описа на СГС, VI – 3 състав са отхвърлени предявените от „ Корпоративна търговска банка“ АД , в несъстоятелност , подпомагана от „Хотел Президиум палас“ ЕООД,град Ловеч , срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД ( в несъстоятелност ) , град София , „Торинекс“ ЕООД , град София , „ Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, град София евентуално съединени искове по член 647,ал.1, т.6 и т.2 от ТЗ с предмет извършена между първите двама ответника сделка от 10.07.2015 г. и кумулативно съединения с тях осъдителен иск по иск по член 649, ал.2 от ТЗ . За да измени решението в частта относно държавната такса , СГС е приел, че искането по член 248,ал.1 от ГПК е направено срочно във въззивната жалба по т. IV , подадена на 2
18.11.2020 г. от ищеца и при отхвърляне на отменителните искове по член 647,ал.1,т. 6 и т.2 от ТЗ и осъдителния иск по член 649,ал.2 от ТЗ, държавната такса се възлага в тежест на масата на несъстоятелността , а не на ищеца, срещу който е присъдена с решението .
Правилото на член 649,ал.6 от ТЗ ( в приложимата редакция преди доп.
Дв,бр.66 от 2023 г. ) е специално спрямо общите правила на член 78 от ГПК и ги дерогира . Според него във всички случаи на отхвърляне на иск сред посочените в член 649,ал.1 от ТЗ дължимата държавна такса се събира от масата на несъстоятелност на дружеството, срещу което исковете са били предявени. За възлагането на държавната такса в тежест на дружеството в несъстоятелност няма значение дали искът е предявен от синдика или от кредитор на несъстоятелността. Производството по член 248 от ГПК няма самостоятелен характер. В него не могат да се разглеждат и пререшават въпроси по съществото на спора, в т.ч. въпросът дали ищецът се легитимира като кредитор на несъстоятелността.
Щом производството пред първоинстанционния съд е приключило с отхвърляне на искове, попадащи в хипотезата на член 649,ал.1 от ТЗ , дължимата държавна такса следва да се възложи в тежест на масата на несъстоятелността. Първоначално даденото разрешение за осъждане на ищеца за държавната такса противоречи на член 649,ал.6,изр.2,предл.2 от ТЗ.
Правилно съдът е изменил решението относно разноските , като възложил а държавната такса в тежест на дружеството в несъстоятелност . Поради това определението следва да се потвърди .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 260707 от 8.04.2024 г. на СГС, ТО –IV- 3 състав по т.д.№ 533/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при предпоставките на член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4