Определение № 3448 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 29.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С разпореждане от 15.09.2025 г. по гр.д.№ 10897/2020 г. на Софийски градски съд, ГО I-16 състав съдът е върнал депозираната от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ въззивна жалба срещу постановеното по делото решение като е приел, че същата е нередовна във връзка с незаплатена предварително държавна такса от страна на Комисията.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на администрирането на подадената въззивна жалба. Счита на първо място, че не дължи заплащане на държавна такса, а в случай, че съдът приеме, че такава е дължима, то същата не следва да се внася предварително.

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рлезвидения в закона срок.

Въззивният съд намира по съществото й следното:

С приемането на ЗОНПИ през 2018 г. е отменен ЗОПДНПИ (отм.), като в допълнителните му разпоредби - § 5, ал. 2 е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. И в двата закона обаче съществуват идентични разпоредби относно дължимостта на държавна такса от Комисията – чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, според които при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса. В чл. 78, ал. 2 от първия закон и в чл. 157, ал. 2 от втория също има идентични разпоредби, според които с решението съдът присъжда 1 държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Следователно, и двата закона предвиждат едно изключение от правилото, че при подаване на исковата молба се дължи заплащане на държавна такса, но не изключват изобщо нейната дължимост - при приключване на делото същата се дължи от страната, загубила делото по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена при действието на посочените закони, която е цитирал и СГС – Определение № 2366/03.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на ВКС, Определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 191/15.02.2021 г. по гр.д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г.о.,, Определение № 50225/08.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2152/2021 г. на ВКС, III г.о., определение № 50247/31.05.2023 г. по гр.д. № 3302/2022 г. на ВКС, IV г.о. Ето защо и предвид направения частичен отказ от исковете, правилно СГС е осъдил Комисията да заплати дължимата се съответна част от държавната такса по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Единствено в отменения ЗОПДИППД липсва правна норма относно дължимостта на държавна такса по исковата молба и ако при неговото действие е имало място за тълкуване по въпроса дали е приложим чл. 84, ал. 1 ГПК, то в последващите закони за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид включването на специални правни норми уреждащи дължимост на държавна такса, макар и при приключване на делото (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ и в чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ), място за такова тълкуване няма. Тези специални норми изключват общото правило на чл. 84, ал. 1 ГПК, дори да се приеме, че предмет на исковете са публични държавни вземания, (по който въпрос има противоречива практика), като уреждат дължимост на държавна такса и от двете страни, в зависимост за коя изходът от спора е неуспешен.

От друга страна, по изричното правило на закона КОНПИ дължи държавни такси след окончателно приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Следователно не е налице нередовност на въззивната жалба по гр.д.№ 10897/2020 г. по описа на СГС, тъй като в чл.154, ал.3 от ЗОНПИ вр. чл.243, ал.2 от ГПК, изрично е посочено, че Комисията не дължи предварително внасяне на държавна такса преди влизане в сила на съдебно решение освободена е от процесуалното задължение за предварително заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване по арг. чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Следователно съдът незаконосъобразно е върнал въззивната жалба.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 15.09.2025 г. по гр.д.№ 10897/2020 г. на Софийски градски съд, ГО I-16 състав и връща делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 29.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С разпореждане от 15.09.2025 г. по гр.д.№ 10897/2020 г. на Софийски градски съд, ГО I-16 състав съдът е върнал депозираната от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ въззивна жалба срещу постановеното по делото решение като е приел, че същата е нередовна във връзка с незаплатена предварително държавна такса от страна на Комисията.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на администрирането на подадената въззивна жалба. Счита на първо място, че не дължи заплащане на държавна такса, а в случай, че съдът приеме, че такава е дължима, то същата не следва да се внася предварително.

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рлезвидения в закона срок.

Въззивният съд намира по съществото й следното:

С приемането на ЗОНПИ през 2018 г. е отменен ЗОПДНПИ (отм.), като в допълнителните му разпоредби - § 5, ал. 2 е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. И в двата закона обаче съществуват идентични разпоредби относно дължимостта на държавна такса от Комисията – чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, според които при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса. В чл. 78, ал. 2 от първия закон и в чл. 157, ал. 2 от втория също има идентични разпоредби, според които с решението съдът присъжда 1 държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Следователно, и двата закона предвиждат едно изключение от правилото, че при подаване на исковата молба се дължи заплащане на държавна такса, но не изключват изобщо нейната дължимост - при приключване на делото същата се дължи от страната, загубила делото по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена при действието на посочените закони, която е цитирал и СГС – Определение № 2366/03.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на ВКС, Определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 191/15.02.2021 г. по гр.д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г.о.,, Определение № 50225/08.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2152/2021 г. на ВКС, III г.о., определение № 50247/31.05.2023 г. по гр.д. № 3302/2022 г. на ВКС, IV г.о. Ето защо и предвид направения частичен отказ от исковете, правилно СГС е осъдил Комисията да заплати дължимата се съответна част от държавната такса по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Единствено в отменения ЗОПДИППД липсва правна норма относно дължимостта на държавна такса по исковата молба и ако при неговото действие е имало място за тълкуване по въпроса дали е приложим чл. 84, ал. 1 ГПК, то в последващите закони за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид включването на специални правни норми уреждащи дължимост на държавна такса, макар и при приключване на делото (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ и в чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ), място за такова тълкуване няма. Тези специални норми изключват общото правило на чл. 84, ал. 1 ГПК, дори да се приеме, че предмет на исковете са публични държавни вземания, (по който въпрос има противоречива практика), като уреждат дължимост на държавна такса и от двете страни, в зависимост за коя изходът от спора е неуспешен.

От друга страна, по изричното правило на закона КОНПИ дължи държавни такси след окончателно приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Следователно не е налице нередовност на въззивната жалба по гр.д.№ 10897/2020 г. по описа на СГС, тъй като в чл.154, ал.3 от ЗОНПИ вр. чл.243, ал.2 от ГПК, изрично е посочено, че Комисията не дължи предварително внасяне на държавна такса преди влизане в сила на съдебно решение освободена е от процесуалното задължение за предварително заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване по арг. чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Следователно съдът незаконосъобразно е върнал въззивната жалба.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 15.09.2025 г. по гр.д.№ 10897/2020 г. на Софийски градски съд, ГО I-16 състав и връща делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3