Решение № 209 от 22.08.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Девня, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200041 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. А. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********* против Наказателно постановление №24-0253-000289/10.09.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Варна, РУ Девня, с което за нарушение по чл.

140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗдвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при неяснота на административното обвинение, което накърнявало правото му на защита.

Сочи, че при определяне размера на наложените наказания АНО не е взел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, като не е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелствата, касаещи неговото извършване. На тези основания претендира отмяна на обжалваното НП.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Чрез редовно упълномощен проц. представител – адвокат представя писмено становище, в което поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП, прави доказателствени искания и доразвива аргументите си за незаконосъобразността на обжалвания акт твърдейки в допълнение, че не е извършил нарушението.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Варна, РУ Девня, редовно призован не изпраща представител за участие в процеса и също представя писмено становище, в което чрез проц. си представител счита 1 описаното нарушение за доказано, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно, правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

РП – Варна, редовно уведомена, не изпраща представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 12.05.2024 г. в местност „Г. кл.“ край гр. С., обл. В., която местните жители наричали „Орм. п.“, се провеждал ежегодния фолклорен събор, на който се събирали много хора от всички краища на страната.

Свидетелите Ц. О. Й. и Н. И. Н. – полицейски служители при РУ – Девня били изпратени да патрулират на жп прелеза, през който следвало да се премине, за да се стигне до местността, където се провеждал събора. В 15:45 часа свид.

Цв. Й. спрял със „стоп – палка“ мотоциклет ******* с номер на рама *********, управляван от въззивника Ж., като зад него стояла свид. Г. С. П..

Мотоциклета, управляван от въззивника се движел по общински път, водещ към м-т „Г.кл. в посока от местността към гр. С.. Свид. Цв. Й. забелязал въззивника още излизайки от местността и го спрял за проверка непосредствено преди жп прелеза. При извършената проверка се установило, вкл. и от обясненията на водача, че мотоциклета представлява голям кросов мотор, без регистрационни табели, предназначен за управление единствено по писти. Тъй като двамата полицейски служители били изпратени на место само за да патрулират района, те повикали своя колега свид. К. Г. Й., за да изпробва водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пристигналия на място свид. К. Й. изпробвал въззивника с техническо средство тип „Дрегер“, което не отчело наличието на такива в организма на водача.

При извършена справка в масивите на ОД МВР – Варна, сектор ПП се установило, че процесното МПС не е регистрирано по съответния ред, поради което контролните органи приели, че въззвникът е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 140 ал. 1 от ЗдвП и го поканили в РУ Девня за съставяне на АУАН. Там свид. К. Й. съставил АУАН в присъствието на нарушителя, който му бил връчен и подписан от него без възражения.

В законоустановения срок въззивникът депозирал писмен ивъзражения пред администативно – наказващия орган, в които изложил, че не е извършил нарушението, тъй като е бил спрян на „черен път“.

Приемайки възраженията за неоснователни, АНО възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушенията, описани в акта и издал атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени такива, които преценени в тяхната съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията. Според показанията на актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението, въззивникът е управлявал мотоциклета по асфалтов път, който е общински път и е отворен за обществено ползване посмисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДвП вр. § 6 т. 1 от Д Р на ЗДвП. Това обстоятелство се потвърждава и от писмена справка, изискана от Община С., подписана лично от Кмета на града, в която е отразено, че пътят 2 по който се е движел мотоциклета е публична общинска собственост, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности и е отворен за обществено ползване. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя и на свидетеля Н. Н., тъй като са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на мотоциклета от въззивника и липсата на регистрационни табели на мотоциклета. Същите са свидетели – очевидци на допуснатато нарушение и по делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят въззивникът в нарушение, което не е извършил. Напротив – разпитаната в последно с.з. свид.

Г. П. заявява, че са се познавали с актосъставителя, когото тя нарича по малко име „Ц.“, който дори е бил твърде благосклонен с тях по време на проверката.

Освен това показанията на полицейските служители относно вида и предназначението на пътя кореспондират изцяло с напълно обективно доказателство по делото, каквото е писмената справка от собственика на пътя.

И не на последно място съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай въззивникът Ж. не е доказал нито, че управляваният от него мотоциклет е бил регистриран по надлежния ред и е имал поставени регистрационни табели, нито, че пътя, по който той го е управлявал е бил черен, горски път, а не път, отворен за обществено ползване. Опит да докаже това прави неговата приятелка – свид. Г. П., която заяви пред съда, че действително двамата са се движели по пътя, водещ към жп прелеза /общински път, отворен за обществено ползване, съгласно справката от общината/, но когато е бил спряна за проверка то полицаите въззивникът не е управлявал мотоциклета, а го е бутал. Съдът не кредитира показанията й в тази им част, на първо място тъй като към момента на нарушението и към настоящия момент тя е в близка интимна връзка с нарушителя, което без съмнение я прави пряко заинтересована от изхода на делото. На второ място твърденията й се опровергават категорично от показанията на двамата свидетели – очевидци, всеки един от които заявява, че въззивникът се е движел по общинския път, управлявайки мотоциклета, като е возил на него приятелката си. Заявеното от свидетелката пред съда противоречи дори на твърденията на самия нарушител, изложени в писмените ме възражения, че никой не го е спирал, а мястото, където са му поискали документите е било поляна, където мотоциклета е бил подпрян на едно дърво.

Противоречи и на писмените й обяснения, дадени по случая в РУ – Девня, приобщени към делото по искане на защитата. Затова и в тази им част съдът ги приема за необективни.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

3

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РУП – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно т. 3.12. от Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН и ЗДвП. АНО няма задължението да извършва разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, това е само негово правомощие, осъществявано по негова преценка. При напълно изяснена фактическа обстановка той е издал обжалваното НП, при което липсват основания за отмяната му на процесуално основание.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Безспорно се установява по делото, че на инкриминираната дата, в покрайнините на гр. С., въззивникът Ж. е управлявал МПС – нерегистриран кросов мотоциклет, без рег. табели по общински път, отворен за обществено ползване, водещ от града до м-ст „Горски кладенец“, наричана от местните жители „Орм. п.“. Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 1 изр. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не съществува спор между страните по делото, че процесното МПС е кросов мотоциклет, предназначен за управление само по писти, като това обстоятелство се потвърждава и от приятелката на водача – свид. Г. П., която заяви пред съда, че въззивникът е автомобилен състезател и управлява мотоциклета само по горски пътища или по писти. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 4 т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут не подлежат на регистрация. Следователно, следва да се приеме, че процесния мотоциклет попада сред предвидените в чл. 1 ал. 4 т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. моторни превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут, доколкото това обстоятелство не е спорно. Дори и да не подлежи на регистрация в ПП – КАТ, процесното МПС не следва да се управлява по пътищата отворени за обществено ползване по аргумент от нормата на чл. 140 ал. 1 изр. 1 от ЗдвП. Изключението по чл. 1 ал. 4 т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е относимо за моторни превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут, и то единствено в случаите, когато същите 4 не се използват по пътищата за обществено ползване. Това изключение не означава, че за тази категория превозни средства е позволено да се движат без регистрация и регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване. Т.е. дали управляваният от въззивника мотоциклет е бил предназначен за състезания по затворен маршрут е обстоятелство правно ирелевантно за настоящия спор, доколкото мотоциклетът се е движил по път, отворен за обществено ползване, където могат да се движат само регистрирани МПС. Този факт е безспоно установен по делото от показанията на двама свидетели – полицейски служители в местното РУ на МВР и от налично писмено доказателство по делото – справка от Кмета на Община С..