Решение № 60 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20215300900461 по описа за 2021 година

Ищецът – т.г. Г. И., роден на ********** година в гр. ****, представляван от пълномощника му адв. Е. А. Я., твърди, че д. му К. Д., гражданин на ФРГ /ФРГ/, роден на *** г. в гр. О., ФРГ, е признат за виновен в това, че на **** г., на А.Т., км. 108+300, област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, с н. регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение - чл.

20, ал. 2, изр. 2 и чл. 58, т. 3 Закон за движението по пътищата, и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно : на м. К.Б., роден на *** г., гражданин на Г., на Г. Е., родена на **** г., гражданин на Р.Т., на Г. М., родена на *** г., гражданин на Р.Т., на Г. Х., родена на *** г., гражданин на Г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 Наказателен кодекс, а също и че търпи неимуществени вреди от с. на с. си Г. И., на двете си д. Г. М. и Г. Х. и на в. си К.Б..

С всички тях ищецът бил в изключително близки житейски и емоционални отношения.

През целия си съвместен живот – повече от 30 години, със съпугата си живеели в едно домакинство, никога не се разделяли и били в отлични семейни отношения. От брака си с нея имат пет д., за които се грижели заедно. С.та му била опора в домакинството, в отглеждането на децата, създавала му семеен уют, положителни емоции, спокойствие и щастливо ежедневие, но загубата й прекъснала всички тези 1 положителни емоции в живота му, създала незапълнима празнота в ежедневието му, несигурност за бъдещето, дълбоко и непоправимо страдание и болка.

Незаличима травма в живота на ищеца е и загубата на двете му д. и на в. му при катастрафата. Те били негов стимул за живот, негова радост. Надявал се Д.те му да се задомят и да го дарят с внуци.

Семейството на Г. живяло изключително сплотено, следвайки семейните и религиозни традиции, обичаите, моралните и нравствени принципи в обществото, споделяли едни и същи възгледи, били си взаимна подкрепа един за друг, като принудителната и внезапна раздяла внесла в ежедневието на ищеца силен и дълготраен емоционален стрес, който ще съпътства живота му завинаги.

Ищецът възприемал дългоочаквания в. Б. като свое собствено дете. Появата му внесла светлина в дома на б. му и на д. му, дал им стимул за живот, подхранвал очакване за предстоящи щастливи мигове и за сигурна опора на старини, но нелепата му смърт на такава крехка детска възраст преобърнала живота на ищеца, обезмислил го и това усещане за него ще е завинаги.

С покойните си д. и в. си ищецът живял в едно домакинство от раждането им, споделял с тях многобройни положителни емоции, съпъстващи раждането, израстването и развитието им. Радвал се на първите стъпки в живота им, на постигането на малки и големи победи в израстването им, съпреживявал с тях радости и несгоди, а те запълвали ежедневието му, останало пусто и безнадеждно след смъртта им.

Тъй като ищецът е пряк очевидец на пътния инцидетн, той изпитал още поголям стрес, страдания и безпомощност при вида на смачкания до неузнаваемост автомобил и на покойните си роднини.

След смъртта на с. си, на д. си и на в. си ищецът се намира в емоционален срив, затворил се в себе си, станал мълчалив, раздразнителен, песимистично настроен към живота, рядко излиза от дома си, самоизолирал се с мъката си, животът му изгубил смисъл, не намира повод за радост, а само болезнена мъка, непрекъснато се връща към деня на катастрофата, като не намира сили да преодолее по какъвто и да е начин загубата.

Поради това, че към **** г. отговорността на третото лице К. Д. за причинените от него неимуществени вреди на трети лица свързани с притежаването/използването на лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрационен номер ***, собственост на ищеца, чието обичайно пребиваване към посочената дата е на територията на ФРГ, е била застрахована по сключен с „Алианц Ферзихерунгс“ АД със седалище във ФРГ договор за застраховка във формата на застрахователна полица № **** , със срок на валидност 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г., ищецът поканил ЗАД „Алианц България“ АД като коресподент на „Алианц Ферцихерунгс“ АД да му определи и заплати 2 обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на С.та му, на двете му Д. и на в. му, за което е образувана Щета № *****, по която са му заплатени обезщетения в размери от по 10 000 евро за вреди от с. на с. му и на двете му д., които не съответстват на критерия за справедливост, с оглед на което с настоящата искова молба ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати по още 90 000 евро до пълния размер на дължимите му обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на с. и на двете му д., а също и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на в. му в размер на 50 000 евро ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането – **** г., до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на разноски.

Базирайки се на очертаната в исковата молба фактическа обстановка и на направените с нея искания, както съдът вече е приел в определение № 716/20.12.2021 г., предмет на делото е спор с международен елемент, повдигнат от гражданин на Р.Т., с обичайно пребиваване на територията на ФРГ, за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на негови роднини – с., две д. и в., причинена от престъпление, извършено от третото лице К. Д. – гражданин на ФРГ, на **** г. на територията на Р. Б., област П., рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на увреждащия автомобил – ищецът, и ответника – застрахователно дружество, чието седалище е на територията на ФРГ, приложимо към който по силата на чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим ІІ/, е материалното право на ФРГ, съдържанието на което е установено чрез отправена заявка за инфорация до ФРГ по реда на Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави, в отговор на която е постъпило писмо изх. № І А 7-912400#00002#0079/25.04.2023 г. на Федерално министерство на правосъдието на ФРГ, въз основа на съдържата се информация в което с определение № 734/23.06.2023 г. исковете са квалифицирани като такива по чл.

229, § 43 от Германския граждански кодекс във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането / VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс / BGB/ и § 3а, ал. 1, т. 2 Закон за задължителната застраховка /PflVG/ във връзка с § 288, ал. 1, изречение 2 от Германския граждански кодекс /BGB/.

Ответникът „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд Мюнхен с рег. № 75727, със седалище в гр. Мюнхен, ФРГ, ул.

„Кьонигщрасе“ 28, представляван от пълномощника му адв. С. М., признава начилието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет процесното моторно превозно средство марка „Фолгксваген“, с н. регистрационен № ****; виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил К. Д. на **** г. и 3 произтеклата от пътния инцидент смърт на лицата Г. Е., Г. М., Г. Х. и К.Б., но оспорва предявените искове, тъй като : дружеството е заплатило обезщетения за неимуществени вреди на ищеца от загубата на с. му и на двете му д. в размери от по 10 000 евро, които са изцяло съобразени с предписанията на § 844, ал. 3 от Германския граждански кодекс и с практиката на германските съдилища, поради което над този размер исковете са неоснователни и недоказани; според германското право следва да се търси паричен еквивалент на емоционалното страдание, причинено от смъртта на любимия човек, а кръгът на лицата, за които може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до с./а, деца и родители и максималният размер на обезщетенията е рамкиран до сумата от 10 000 евро на лице; размерите на претендираните обезщетения не съответстват на твърдените вреди и са несъизмерно високи съобразно принципа на справедливост; не се доказват твърдените близки отношения и търпените болки и страдания от претърпяната загуба; за основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от загубата на в.а на ищеца не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необхоД. вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка; роднините на ищеца, за неимуществени вреди от смъртта на които се претендират процесните обезщетения, са допринесли за вредоносния резултат поради допуснати от тях нарушения на правилата за движение – неизползване на обезопасителен колан /от страна на С.та и на двете Д. на ищеца/ и на система за обезопасяване на деца /от страна на в.а на ищеца/; неоснователни са и акцесорните искове за обезщетения за забава; евентуално съгласно чл. 409 във връзка с чл. 405 Кодекс за застраховането /КЗ/ началният момент, от който може да се претендира лихва е изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.

106 КЗ.

Третото лице-помагач на страната на ответника - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от пълномощника му юрк. Р. Ч., застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, между който и лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрация № ****, е произтекъл сблъсък на **** г., и за водача на който товарен автомобил се твърди да има вина за настъпване на пътния инцидент, тъй като в нарушение на чл. 59 и чл. 97, ал. 3 Закон за движението по пътищата е спрял в аварийната лента на магистралата при липса на основание за това /авария или друга независеща от него причина/, без да обозначи за това си действие с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, в която хипотеза отговорността за покрИ.е на обезщетение за неимуществени вреди е солидарна, в подадения по делото отговор вх. № 25663/05.10.2023 г. оспорва 4 механизма на пътнотранспортното произшествие, наведените твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди и тяхната продължителност и интензитет, отношенията на близост между ищеца и покойните му роднини, както и изразява становище, че : не е налице интерес от привличане на дружестквото в процеса; не е налице виновно поведение на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****– от представените по делото доказателства се установява, че единствено застрахованият водач в ответното дружество е наказан, че на **** г. той виновно е причинил ПТП, при което са починали родственици на ищеца, като срещу водача на товарния автомобил дори не е образувано и административно-наказателно производство; водачът на товарния автомобил няма и принос за настъпване на вредоносния резултат; пертендираните размери на обезщетенията са прекомерни и некореспондиращи със сторените твърдения за търпени болки и страдания, както и с действително търпените вреди от ищеца; покойните роднини на ищеца са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като са пътували без обезопасителни колани, поради което размерите на обезщетенията следва да бъдат намалени.

В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК Допълнителна искова молба вх. № 16876/23.06.2022 г. адв. Е. Я. изразява несъгласие с твърдението на ответника, че съгласно немското право и съдебна практика обезщетенията са ограничени до 10 000 евро по следните съображения : отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ се урежда от правната уредба на Европейския съюз /ЕС/, като практиката на Съда на ЕС отрича допустимостта да се ограничават с вътрешни разпоредби на националното заканодателство обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, по-малка от предвидената в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент, кръгът на правоимащите лица и обхватът на подлежащите на обезщетяване вреди, с оглед на което заплатените на ищеца обезщетения за неимуществени вреди от с. на с. му и на двете му д. по никакъв начин не покриват критериите за справедливост и съразмерност; последните две понятия не са абстрактни, а са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне на размера на обезщетението; в настоящия случай следва да се приложи и принципът за съответстващо тълкуване съобразно рЕ.нията на Съда на ЕС, съответно чл. 26 от Регламет № 864/2007 Рим ІІ и чл. 45 КМЧП; при анализа на приложимото право следва да се отчете, че ответникът е организация за изплащане на обезщетения, натоварен от съответното законодателство на държава членка със задача, произтичаща от общата цел за защита на пострадалите преследвана от правната уредба на Съюза в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, а това следва да се разглежда като задача в обществен интерес, която в случая е свързана със задължението наложено на държавите членки с чл. 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО, според която пострадалите от произшествия ще бъдат третирани по сходден начин независимо от това къде на територията на Съюза е 5 настъпило произшествието; държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална павна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществени вреди претърпени от близките членове на семейството на жертвите на ПТП се покрива от задължиталната застраховка до минималните суми посочени в чл. 1, параграф 2 от Втора директива; не на последно място при оценка на фактите и приложимото към тях право следва да се вземе предвид, че в настоящия случай претендираното обезщетение е за вреди, от които са настъпили извънредни обстоятелства в живота на ищеца, породени от обстоятелството, че е загубил значима част от своето семейство; интензитетът на скръбта и негативните психологически и емоционални изживявания и последици далеч надхвърля обичайните случаи, което предпоставя необхоД.ст за прилагането на правни норми, чиито правни последици биха довели до защита на правния интерес в пълна степен; това обуславя и води до отпадане на ограничението за прилагане на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни независимо от приложимото към извъндоговорното задължение материално право доколкото немското материално право противоречи на обществения ред или на императивна правна норма на българсото материално право; при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди причинени на ищеца от внезапната смърт на значима част от семейството му е приложим предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип.