Решение № 310 от 02.04.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Сливен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101165 по описа за 2024 година

Предявен е иск от ищеца срещу ответника с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗПУПС във вр. с чл. 421, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1740 лв., представляваща стойността на извършена неразрешена платежна операция с банкова сметка, водена от ответната банка, по която ищцата е титуляр.

Твърди се, че ищцата е клиент на Банка ДСК АД с разкрита разплащателна сметка в ответната банка, издадена дебитна карта и ползва интернет банкиране, въз основа на сключено на 25.10.2021 г. Допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банка ДСК, както и предоставен активен достъп за интернет банкиране и начин за подписване, с включена комбинация от персонален цифров сертификат и ПИН за него, издаден от банката, както и еднократен авторизационен код за всяка платежна операция, генериран и изпращан от банката чрез СМС до мобилен телефонен номер.

На 30.06.2023 г. трето неоторизирано от ищцата лице осъществило без нейно знание и съгласие неправомерен достъп до профила й за интернет банкиране в Банка ДСК АД, като това достъпване е от непознат на ищцата IР адрес - 149.62.207.173, и на същата дата 30.06.2023 г. в 13.30 ч. третото 1 неоторизирано лице извършило без знанието и съгласието неразрешен паричен превод, като задължило банковата й сметка в Банка ДСК АД с IBAN ВG90SТSА93000028515209, със сума на стойност 1740 лв., която превежда в полза на неизвестно за ищеца лице Л. /или Л./ К. по следната негова банкова сметка с IBAN ВG33FINV91501017698409 в Първа инвестиционна банка АД.

Вальорът на заверяване на банковата сметка на получателя Л. /или Л./ К. в Първа инвестиционна банка АД е 03.07.2023 г. /понеделник/, като от банковата сметка на ишцата платежното нареждане се осъществено на 30.06.2023 г. в петък.

След като ищцата узнала за извършената неразрешена банкова операция още на същата дата по обед уведомила Банка ДСК за констатирания проблем, въпреки това Банка ДСК не предприела никакви действия след уведомяването си за спиране на неразрешения превод като също така и своевременно, с резултат да предотврати както и да спре изпълнението на неразрешената банкова операция.

Изтъква, че в резултат на ненавременните действия на Банка ДСК, както и без показване на загриженост относно клиента им, третото неоторизирано лице извършило неразрешения банков трансфер без знанието и съгласието на ищеца, а реципиентът на средствата по неразрешената банкова операция изтеглила средствата преди Първа инвестиционна банка да ги блокира и да успее да ги върне на законния им притежател, а именно ищцата по настоящото производство.

Твърдят, че не е била извършена задълбочена идентификация на наредителя преди да изпълни неразрешения банков превод на стойност на 1740 лв. по сметка на третото, неизвестно за ищцата лице, обозначено от самата Банка ДСК в платежното нареждане с неточното и непълно наименование „LIDIYaKOS“. Посочва, че преди това не била получила никакво известие от което да е станало видно, че същата дава разрешение за извършването на горепосочената транзакция. Първият авторизационен код бил изпратен в 13.00 ч. без нейното изискване и без иницииране на платежна операция, а веднага след него в 13.16 ч. ищцата получила на своя телефонен номер и втори непоискан СМС с авторизационен код, както тези две странни и непоискани СМС- съобщения й причинили сериозно безпокойство.

Считат, че ответната банка не й е осигурила достатъчно надеждни и 2 сигурни средства за идентификация на наредителя чрез трите фактора, съответсващи относно интернет банкирането, а именно тези са: знание, притежание и характерна особеност на наредителя, които се отнасят при вход в системата, но очевидно е предоставила възможност за неоторизиран пробив в системата на банката от трето неоправомощено лице, както и за неправомерно инсталиране на софтуерния продукт за интернет банкиране и вход в профила на ищцата в интернет банкирането от чуждо устройство /компютър или мобилен телефон/ на същото трето неоторизирано лице.

Посочва, че след получаването на СМС-ите за превеждане на сума в размер на 1740 лв., направила опит за достъп до нейния акаунт, като същия бил отказан, поради което е посетила и банковия клон за да съобщи по горе изложени обстоятелства. Освен, това, твърди, че през времето на посочената транзакция, тя е била на работа в училището на с. С.. Подадена е била и жалба с вх.№ 343000- 8207/ 30.06.2023 г. в МВР относно конкретния случай, като се указало че същото лице било извършило неколкократни банкови измами и нерегламентирани банкови преводи от чужди сметки, и също се установило, че сумата била изтеглена 2 пъти от две различни АТМ устройства незабавно след получаването й, както и че понастоящем банковата сметка на неоторизираното лице била блокирана или закрита.

Подчертава, че от страна на ответната банка било й изпратено писмо, като отговор, в което са я уведомили, че нямало налице основание за възстановяване на сумата, поради липса на иидентичност между името на получателя и името на в платежното нареждане, банката нямало право за осъществяване на идентификация. Банката прехвърлила отговорността за неразрешения банков превод върху ищцата, в това число относно технологичното обезпечаване боравенето с чувствителна информация, управлението и защитата на компютърната техника и други устройства, чрез които се осъществява достъп до банкирането, както и отговорността при кибератаки и измами чрез неоторизиран отдалечен достъп до интернет банкирането на Банка ДСК АД. В същия отговор с рег.№ 16-10-10062/2 от 17.08.2023 г., Банка ДСК не е посочила на пострадалата ищца нито една възможност за защита на накърнените й права, в това число пропуска да посочи възможността потребителят да се обърне с оплакване и искане за съдействие към КЗП.

3

Основава твърденията си върху законните разпоредби на ЗПУПС, като посочва кога следва да бъдат използвани минимум два от следните независими елемента: знание и притежание. Считат, че важно да се отбележи и характерна особеност, нещо, което характеризира ползвателя, като този критерий изобщо не е приложен от Банка ДСК АД при извършване на оспорената транзакция.

Позовава се на Регламент 2018/389 относно изискванията спрямо задълбоченото установяване на идентичността на клиента, като също и на Общите условия на ответната банка. Смята, че въпреки изложените разпоредби, банката не е изпълнила нейните задължения, които би следвало да осигурят клиента, както и също така да предотвратят нежелани действия които имали като резултат, ишцата да стане жертва на електронна измама.

Посочва, че в продължение на пет месеца тя правила многократни, но безуспешни опити да получи обратно незаконно отнетите от сметката й парични средства, но Банка ДСК АД отказвала да възстанови сумата от 1740 лв. по банковата сметка на ищцата С. К., клиент на банката.

Твърди, че според трайната съдебна практика договорът за спестовна сметка представлява паричен влог по смисъла на чл.421 от ТЗ.

Предмет на този договор са заместими вещи (пари), с които при обикновения влог влогоприемателят не може да се разпорежда. В случая, обаче е налице т.н. неправилен влог, за който се прилагат правилата на договора за заем. Съгласно чл.257, ал.3 от ЗЗД ограничението за разпореждане не се прилага по отношение на банките, поради което те могат винаги да се разпореждат с предоставените им парични средства. Банката, обаче, става собственик на предоставените й парични средства, а рискът от отнемането или повреждането на вещта се носи от собственика й, тъй като това води до намаляване на неговото имущество от момента на увреждащите действия.

Предвид гореизложените факти, молят за постановяване на решение с което , „Банка ДСК” АД да се осъди да върне на ищцата сумата от 1740 лева, представляваща стойността на неразрешена платежна операция, извършена от банковата сметка на ищцата чрез интернет банкиране на датата 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират за 4 присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор по чл. 131 ГПК от Банка ДСК, с който считат, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество неоснователен и недоказан.

Не оспорват обстоятелството, че ищцата е клиент на Банката, съгласно Рамков договор за предоставяне на платежни услуги, сключен в град Сливен на 25.10.2021 г., както и това, че на същата дата е подписала и Допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банката, екземпляр от приложимите Общи Условия, Допълнително споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси - 4", Допълнително споразумение за откриване и обслужване на разплащателна сметка и Допълнително споразумение за издаване и обслужване на дебитна карта. Допълнителното споразумение за достъп до електронните канали на Банката, заедно с Рамковия договор, има характер на самостоятелен договор за достъп до електронните канали.

Основават твърденията си на Общите условия, които се отнасят за установяването на идентичност на клиента и удостоверяване на автентичност на наредените от него платежни операции, както и на Допълнителното споразумение за достъп до електронните канали, за което твърдят, че клиентът е заявил, че желае да извършва преводи към трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и еднократен СМС код.

Заявил е още желание за получаване на кратки текстови съобщения на ползван от клиента – ищца, личен телефонен номер с еднократен код за установяване на идентичността му при ползване на електронните канали, както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на превод.

Посочил е и телефонен номер ***, на който да получава съответните съобщения. Не оспорваме твърденията на ищцата, че на 30.06.2023г. от сметката с IВАN ВG90SТSА93000028515209 на ищцата, самата тя е наредила паричен превод към лицето Л. К., с основание „захранване" и размер на сумата 1740 лева.

Освен това сочат, че горепосоченият паричен превод е подписан от ищцата, чрез уговорения в Допълнителното споразумение за достъп до ДСК Директ метод и начин - чрез персонален цифров сертификат, ПИН за него и 5 въведен SМS код, изпратен на тел. номер ***. И двете съобщения, изпратени на ищцата, са отчетени като успешно изпратени.

Твърдят, че при изпълнение на оспорените платежни операции Банка ДСК е спазила всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не са налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като е спазила предпоставките на знание и притежание, основани на чл. 78, ал.1 от ЗПУПС и чл.100 от ЗПУПС. В процесния случай, чрез използването на всички описани по-горе персонализирани средства за сигурност, чрез които съгласно Общите условия за предоставяне на платежни услуги, действащи към датата на извършване на оспорените платежни операции, се установява идентичността на Клиента и установява автентичността на наредените от него плащания. Процедурата включва комбинация от две или повече от посочените в Общите условия, персонализирани средства за сигурност, всяко от които независимо, така че нарушаването на някой от елементите да не влияе на надеждността на останалите елементи (чл. 100, ал. 5 ЗПУПС), като твърдят, че посочените елементи отговарят на предпазливостта от страна на банката за предлагане на сигурност относно банковите нареждания на клиента, които засягат гарантирането на неговата идентичност и личното ползване на всеки един елемент при потвърждаването на всяка една платежна операция.

Подчертават обстоятелството, че всяка една от стъпките следва да бъдат ползвани лично от клиента с повишена бдителност и със задължение за тяхното опазване, като изтъкват, че във връзка с това означавало, че са компрометирани всички елементи - паролата за достъп до електронното банкиране, 4 цифреният статичен ПИН код за сертификата и динамичният код от СМС-а, като това би било обективно невъзможно без лични действия от страна на ищцата, които са допуснали/спомогнали всичките й защитни характеристики да станат известни на трето лице, което считаме, че е в резултат на нейна груба небрежност в изпълнение на законовите изисквания за опазването им, съгласно ЗПУПС. Позовават се на Общите условия, както и на ЗПУПС както и на трайната съдебна практика на ЕС, за това, че е изрично формулирано задължение за ползвателя на платежни услуги да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните си средства за сигурност, като считат, че предприетото действие от ищцата, се дължи на груба небрежност от нейна страна.