Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 30.03.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2018
Вид
Решение № 128
Подписан
30.03.2018
В сила
29.07.2022
Състав
БОРИСЛАВ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИЯ АНГЕЛОВА НЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.1, т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 128 гр. П., 30.03. 2018г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

Мария

Ненова при секретаря К. Рядкова, като разгледа докладваното от съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№46 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1006 на Районен съд-П. от 04.12.2017г., постановено по гр.д.№1655 по описа на съда за 2017г., е прието за установено по отношение на ответника „Еко Агро Дар” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Щ., обл.П., ул.„2-ра” №3, представлявано от управителя В.И.С., че същият дължи на ищеца И.Г.Л., ЕГН **********,***, сумата от 14 500лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. до изплащане на вземането, за която по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на PC-П. е била издадена Заповед №377/24.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед, издаден на 10.01.2016г. на стойност 14 500лв. с падеж 15.06.2016г. Присъдени са разноски.

Така постановеното решение се обжалва в срок с въззивна жалба от „Еко Агро Дар“ ООД чрез пълномощника им адв.П. като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, както и в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат доводи във връзка с несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба като се твърди, че се смесват с фактически твърдения и на двете правни основания – по т.6 и т.9 от договора, както и нарушение на доклада по чл.146 ГПК във връзка с разместената доказателствена тежест, както и разминаване между посочени номера на заповедно производство, съответно заповед за незабавно изпълнение, запис на заповед, дата на доставка на разсада, по отношение на които обстоятелства настоящата инстанция е предприела необходимите мерки за отстраняване на тези несъответствия и е извършила корекция на доклада по чл.146 ГПК като са посочени съответно и правилните номера заповедно производство, заповед за незабавно изпълнение, запис на заповед и дата на доставка на разсада. На следващо място във въззивната жалба се поддържа, че неправилно и неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на първо място, че запис на заповед е действителен и е породил задължение на дружеството, като се твърдяло, че е нищожен и ангажира само отговорността на физическото лице В.С.. Твърди се, че ищецът е регистриран като земеделски производител и като производител-търговец произвежда и търгува с посадъчен материал, който да е апробиран и да има издаден сертификат и фитосанитарен паспорт на същия. Твърди се, че неоснователно и голословно съдът приема, че били ирелевантни обстоятелствата за регистрация на ищеца като ЗП и търговец на посадъчен материал, т.е без значение било неангажирането на доказателства от ищеца в тази насока. Считат, че точно тези обстоятелства са гаранциите за производството на разсад, който да отговоря на БДС и за което е направено възражение. Поддържа се, че ищецът изобщо не е произвел посадъчен материал, отговарящ на БДС в такива количества към посочения в договора период, издал фактура за доста¬вения разсад и дадена на дружеството, както и бракувал разсад по предвидения ред. Поддържа се, че дружеството е имало изобщо нужда от доставка на посадъчен материал от домати, тъй като не е било регистрирано като ЗП за производство на домати и никога не е садило и произвеждало този зеленчук. Следвало, на следващо място, да намери приложение чл.36, ал.3 от дружествения договор на ответника, т.е В.С. не е могла да поеме такъв дълг над 10 000лв. Освен това твърди, че съдът изобщо не е обсъдил представените и приети в първото съдебно заседание писмени доказателства за отношения между дружеството и неговия управител В.С., които са относими по възражението за недобросъвестност и недействитеност на договора и 33 по отношение на ответника и съответно за ангажиране отговорността само на В.С..

Поддържа се също така, че първоинстанционният съд изцяло е кредитирал показанията на св. П., но не излага абсолютно никакви доводи по отношение показанията на св. Т. и св. А. - дали те се (не)кредитират поотделно и в тяхната съвкупност От същите се установявало, че на 27.05.2016г. В.С., ищецът и св. П. не са идвали в с. Щ. за процесната доставка. Поддържа се, че единственият житейски оправдан, логичен и в действителност настъпил факт е, че ищецът не е произвел; не е извършил доставка на посочения разсад домати съгласно изискванията на БДС; не е издал фактура и не е бракувал/унищожил разсада. На следващо място се поддържа, че съдът приемал, че посочената цена от 1,45лв./бр. разсад домати е реална за пазара в България, защото в приложената фактура са били описани различен сорт домати. Поддържа се, че разсадът е с цена от около 0.10лв/бр. до максимум 0.30лв./бр. - за вносни и екзотични сортове домати, която цена е измислена, за да може да се „разкаже играта" на дружеството и е привидна, в нарушение на всякакви търговски правила. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд не бил изложил съображения, че още с исковата молба ищецът прави признание на не¬изгоден за него факт, че 33 е за обезпечение на договор за доставка от 10.01.2016 г. на разсад домати. Следователно, (не) изпълнението и установяване страната, която носи отговорността за това (не)изпълнение на конкретната каузална сделка, ще бъде основанието за (не)уважаване на иска. Изложени са съображения във връзка с получаването на субсидии от дружеството във връзка с разсада на домати, както и че по никакъв начин ищецът не установява по какъв начин е претендирал плащането – по банков път или в брой, в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Не се доказало и да е върнат разсад от дружеството и същият да е бракуван/унищожен или изхвърлен. На следващо място в жалбата се поддържа, че запис на заповед от 10.01.2016г. не обезпечава един недействителен или неизпълнен договор по вина на ищеца – поемател, кредитор, включително не са отнасяло за обезпечаване на неустойката по т.3 и т.6 от договора, каквато се претендирало. По тази причина ответникът-издател на запис на заповед не дължи каквато и да е сума по нея или по т.нар. договор за изработка и доставка на разсад на домати от 10.01.2016 г. Представени са и се сочат доказателства, които с определението на съда са приети.

Формулирано е искане да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като се постанови ново, с което се отхвърли предявеният иск и се присъдят деловодни-разноски. Други доказателства не се сочат.

В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от И.Л. чрез адв. И.П., в който са изложени съображения във връзка с оспорване на подадената въззивна жалба, с искане същата да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното решение.

Съображенията са във връзка с обстоятелство, че е налице договор за производство и доставка на разсад на домати, сключен между ищеца и ответника.

Твърди се, че ищецът е доказал, че разполага с материална база оранжерия в с. М.К., в която със своето семейство е произвел договорения разсад. Доказал е, че в уговорения срок и по уговорения начин е доставил разсада на ответника в с. Щ..

Управителят на ответника писмено отказал да приеме стоката без да се мотивира.

Счита, че след като ответникът се е задължил да приеме и заплати произведения разсад и след ответникът виновно не е сторил това, той дължи на ищеца неустойка в размер на цената на отказания разсад – 14 500лв., за което като гаранция е издаден процесният запис на заповед. Прави се анализ в отговора и на събраните по делото гласни доказателства, както и на приложени по делото писмени доказателства – фактури. Изложени са съображения във връзка с неоснователност на твърденията на ответника, че управителят В.С. работила против интересите на дружеството, което било техен проблем. Твърди се, че е установен фактът, че същата е била движеща сила в дружеството, което се установявало от писмените и гласни доказателства. Неоснователно също се твърдяло, че С. нямала право съгласно дружествения договор да подписва такива договори, което било проблем на дружеството, а не на ищеца като неоснователно също така се твърди, че договорът е бил фиктивен, тъй като цената на разсада била завишена. Считат, че в случая става въпрос за различен сорт разсад домати, освен това страните имали свободата да договарят и договорите им имали сила на закон за тези, които са ги сключили. Не се сочат доказателства. Не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, представляват се от своите пълномощници, които изцяло поддържат подадените въззивна жалба и отговор.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:

В искова молба на И.Л. се твърди, че по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на PC-П. по реда на чл.417 ГПК била издадена Заповед №377/24.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед, издаден на 10.01.2016г. на стойност 14 500лв., по силата на която ответното дружество "ЕКО АГРО ДАР" ООД било осъдено да заплати на ищеца сумата тази сума, ведно със законната лихва, считано от 17.2.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 290лв.- държавна такса и 482лв. - адвокатско възнаграждение. С Определение №3405/30.03.2017г. заповедният съд уведомил ищеца, че в срок е постъпило възражение от длъжника и му указал в едномесечен срок да предявя иск относно вземането си.

Твърди се, че обстоятелствата, от които произтича вземането, били следните:

Записът на заповед бил издаден на 10.01.2016г. на стойност 14 500лв. с падеж 15.06.2016. и обезпечавал едно каузално правоотношение. На 10.01.2016г. ищецът сключил договор с ответното дружество "ЕКО АГРО ДАР" ООД, представлявано от управителя В.С., по силата на който дружеството му възложило и той приел да произведе за техни нужди и да им достави разсад за домати „Елена Ф1”, 10 000 броя разсада на цена по 1,45 лева/брой, или на обща стойност 14 500лв. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите по производството на разсада, в т.ч. труд, семена, отопление на оранжерията, пръскане, поливане и др., както и да достави с негов транспорт разсада до седалището на дружеството в с. Щ., община П..

Посочили краен срок, до който ищецът твърди, че следвало да предаде готовия разсад - 30.05.2016г. Договорили се на възнаграждение в общ размер 14 500лв., което следвала да се изплати в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ.. Възложителят се задължил да приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно не стори това, поел задължението да му плати неустойка в размер на цената на отказания разсад. Като гаранция за заплащане на договорения разсад Възложителят подписал Запис на заповед на стойност 14 500лв. с падеж 15.06.2016г.

Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, поради което на 27.05.2016г. информирал управителката на ответното дружество и че ще достави разсада с негов транспорт до седалището на дружеството в с. Щ.. С помощта на негов приятел натоварил разсада в собствения си микробус и го закарал в с. Щ..

Там го посрещнала управителката на дружеството г-жа С., която дори не пожелала да погледне разсада и отказала да приеме цялото договорено количество, тъй като си намерили по-евтин разсад. Твърди се, че на основание чл.6 от договора ответното дружество дължало неустойка на ищеца в размер на цената на отказания разсад – 14 500лв., тъй като отказът да приемат разсада бил неоснователен.