Решение № 56 от 30.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Разград , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов

Пламен М. Драганов в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600109 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 4/25.02.2021 г. по НОХД № 528/2020 г. по описа на Районен съд – Разград съдът е признал подсъдимата Е.Г., поданик на Кралство Нидерландия, за невиновна в това, че на 21.03.2017 г. в гр. Разград, пред съдия Константин Косев от Районен съд – Разград, като свидетел съзнателно потвърдила неистина в съдебно заседание по НЧХД № 614/2016 г. на Районен съд – Разград, водено срещу Х. Г. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че през цялото време докато е влязла С. М. в сградата и докато е излязла, Е.Г. е била със съпруга си Х. Г. и той не е упражнил насилие над С. М. – престъпление по чл.

290, ал. 1 от НК, и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото му обвинение.

Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от Заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Разград, в който се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като фактическите положения, приети за установени от съда, и направените въз основа на тях правни изводи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не обосновават приложението на разпоредбата на чл. 304 от НПК.

Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимата Е.Г. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинения по чл.

290, ал. 1 от НК.

В допълнителни съображения към протеста се изразява несъгласие с мотивите на 1 присъдата относно липсата на съзнание у подсъдимата, че извършва престъпление, с оглед на това, че производството е протекло с превод на турски език, който подсъдимата не владеела добре. Изтъква се, че подсъдимата е родена и живяла в Р. Турция и турският език е неин майчин език, а в производството по НЧХД № 614/2016 г. на Районен съд – Разград не е направила възражение да бъде извършен превод на друг език, различен от турски.

Следователно подсъдимата е била запозната на разбираем за нея език с правото си по чл. 119 от НПК, както и с наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Затова и крайния извод на първоинстанционния съд, че подсъдимата не е осъществила от субективна страна престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, бил неправилен и непочиващ на доказателствата по делото.

С оглед всичко изложено с протеста се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова осъдителна присъда, с която подсъдимата Е.Г. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение й и бъде наложено наказание съобразно предвиденото в закона за това деяние.

С протеста не са е направени доказателствени искания.

Преписи от протеста и допълнителни съображения към него са връчени на подсъдимата, чрез защитника й адв. Д.Д., като писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.

В открито съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията, изложени в допълнителните съображения към него.

Изтъква, че подсъдимата е имала достатъчно познания по турски език, за да отговаря и дава показания по делото на този език, и е съзнавала качеството си на свидетел и отговорността, която носи в това качество.

Защитникът на подсъдимата адв. Д.Д. моли депозирания протест да бъде оставен без уважение, като пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Счита, че прокуратурата превратно е тълкувала думите на подсъдимата „през цялото време бях със съпруга си“, и на основата на това превратно и буквално тълкуване е изградила обвинителната си теза.

Подсъдимата Е.Г., чрез преводач, се присъединява към становището на защитника си, като изтъква, че само за няколко секунди е изгубила съпруга си от поглед.

В последната си дума подсъдимата изразява желание съдът да не уважава протеста, тъй като се счита за съвършено невинна.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Настоящото въззивно производство по делото е второ по ред, след като с Решение № 46/27.05.2019 г. по ВНОХД № 118/2019 г. на Окръжен съд – Разград е отменена Присъда № 81/14.02.2019 г. по НОХД № 384/2018 г. по описа на Районен съд – Разград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

2

На първо място следва да се отбележи, че съдебния състав при повторното разглеждане на делото е изпълнил съвсем формално задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, като след повърхностен анализ на събраните по делото, иначе в достатъчен обем доказателства, е приел за установена една лаконична фактическа обстановка, граничеща с липса на мотиви.

След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимата Е.Г. е родена на 10.01.1964 г. в Р. Турция, поданник на Кралство Нидерландия, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана.

Подсъдимата Е.Г. и Х. Г. са съпрузи. Х. Г. бил съдружни к със С. Я. в дружествата „ТЕКСА“ ООД гр. Разград и „СЕС КОМЕРС“ ООД гр. Разград. С. Я. бил управител на двете дружества, а негов технически сътрудник била св. С. М.. С течение на времето отношенията между Х. Г. и С. Я. се влошили поради лошото финансово състояние на дружествата и двамата започнали да се обвиняват взаимно в различни нарушения и престъпления. По тази причина били влошени и отношенията между Х. Г. и С. М..

На 19.07.2016 г. около 11.00 часа св. С. М. посетила сградата на Бизнес центъра в гр.

Разград за да се срещне със счетоводителката св. Х. Х.. В съседство с офиса на св. Х. се намирал офисът на съпрузите Е.Г. и Х. Г., които по това време били там и вратата на офиса им била отворена. Е.Г. и Х. Г. видели св. М. да влиза в стаята на счетоводителката. Тъй като считали, че свидетелката няма право да влиза в сградата, малко след това Х. Г. също влязъл в офиса на Х. и пред нея започнал да вика на св. М. и грубо да я дърпа за ръката с цел да я изведе от стаята. Свидетелката Х. Х. решила да се притече на помощ на М. и станала от мястото си, при което Х. Г. преустановил нападението си и тръгнал да излиза от стаята.

Междувременно подсъдимата Е.Г. през отворените врати чула разправията и се насочила към офиса на счетоводителката, но в същото време Х. Г. излязал от там. Малко след него от офиса излязла и св. М., която срещнала в коридора подсъдимата.

По повод инцидента св. С. М. подала тъжба срещу Х. Г. с обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и било образувано НЧХД № 614/2016 г. по описа на Районен съд Разград.

На съдебното следствие по делото в съдебно заседание, проведено на 21.03.2017 г., подсъдимата Г. била разпитана в качеството на свидетел . На подсъдимата с преводач от турски език било разяснено правото и да откаже да свидетелства по чл. 119 от НПК, като била предупредена от съдебния състав за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и обещала да говори истината. В показанията си подсъдимата заявила пред съдия - докладчика по делото Константин Косев следното „….За деня на това събитие.….. двамата (със съпруга Х. Г. ) стояхме в офиса. Вратата на офиса беше отворена, тъй като вратата е цялата на прозорец и се вижда целия коридор. Х. дойде и не знам след колко време дойде С. и влезе в стаята на Х.. Ние със съпруга ми се спогледахме, защо С. идва сама. Казахме си, че тя няма никаква връзка с фирмата…….. Съпругът ми каза – аз ще отида да видя и да питам защо е дошла. Той влезе в стаята, която е офис на Х.. Вратата беше отворена, стори ми се, че 3 някакви заплахи се отправяха от С. към съпруга ми. Аз като чух това вземах телефона си и влязох в стаята……. Между моето влизане и влизането на съпруга ми може би имаше секунди.“

По нататък в показанията си подсъдимата казва инкриминираните в обвинителния акт изрази „Аз бях през цялото време със съпруга си, когато С ема влезе в сградата и докато излезе….Съпругът ми категорично не е упражнявал насилие над Сема“.

Към края на свидетелските си показания подс. Г. заявява „С. като отиде при нея и след минута, две съпругът ми отиде там. Аз като чух разговорите веднага взех телефона си и излязох от стаята. Нямаше минута, секунди след като съпругът ми отиде при тях и аз отидох“.

Производството по цитираното дело завършило с Присъда № 169/05.04.2017 г. , с която съдът признал Х. Г. за виновен, за това, че на 19.07.2016 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда С. М., изразяваща си в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, и на основание чл. 78а от НК му наложил наказание „глоба„ в размер на 1000 лева. В мотивите към присъдата, по отношение свидетелските показания на подс. Е.Г., съдът е изложил „ … Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като ги намира за пристрастни с оглед на това, че тя е съпруга на подсъдимия, а и тези показания се оборват от останалите доказателства…“. Присъдата е потвърдена с Решение № 71 от 26.07.2017г. по ВНЧХД № 178/2017 г. по описа на Окр ъжен съд - Разград, с което въззивният състав изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд по отношение анализа на доказателствата, включително и досежно свидетелските показания.

Анализ на доказателствата:

Както вече бе посочено, първоинстанционният съд е извършил повърхностен анализ на на събраните доказателствата, като не е дал категоричен отговор на въпроса въз основа на кои доказателства е приел за установени фактическите констатации, на които е изградил своите правни изводи.

Изложената по – горе фактическа обстановка настоящият въззивен съд прие за доказана възоснова на обясненията на подсъдимата Е.Г., показанията на свидетелите Х.

Цонева и С. М., депозирани в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и показанията им от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 от НПК. За изграждането на фактическите изводи съдебният състав кредитира още и писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 283 НПК – протокол от съдебно заседание от 21.03.2017 г. по НЧХД 614/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, в което заседание подсъдимата Е.Г. е дала показания в качеството си на свидетел, Заверен препис от Присъда № 169/05.04.2017 г. по цитираното дело, ведно с мотивите към нея, Заверен препис от Решение № 71 от 26.07.2017 г. по ВНЧХД № 178/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Протокола от съдебно заседание от 21.03.2017 г. по НЧХД 614/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, съгласно чл. 131 от НПК е доказателствено средство за извършените действия и реда, по които са били извършени. Т. е. от него е видно, че подс. Г. е била разпитана в качеството на свидетел по това дело. По този начин протокола се ползва като 4 писмен материал по настоящото производство като официален удостоверетелен /свидетелстващ/ документ, съставен по съответния ред от съответните длъжностни лица.

В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда и преразглежда въпроса дали Х. Г. е упражнили физическо насилие върху свидетеля С. М.. Въпросът за виновността му е решен по категоричен и безспорен начин с Присъда № 169/05.04.2017 г. по НЧХД 614/2016 г. по описа на Районен съд – Разград с Решение № 71 от 26.07.2017 г. по ВНЧХД № 178/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с която Х. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като двете съдебни инстанции са изложили подробни мотиви в подкрепа на своето решение. Съгласно разпоредбата на чл.

413 от НПК, влязлата в сила присъда на съда, с която е решен въпросът за виновността на определено лице по отношение на конкретно обвинение за извършено престъпление, има задължителен характер и не е допустимо този въпрос да бъде преразглеждан.