Решение № 169 от 22.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Перник, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500174 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1178 от 21.11.2023 г. по гр.д. № 4964/2022 г. на Районен съд - Перник е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД - София за следните суми: сумата от 1016,99 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS - *** от ***, сумата от 346,39 лева възнаградителна лихва за периода от 30.05.2009 год. до 30.11.2010 год., сумата от 266,72 лева - мораторна лихва за периода от 30.04.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва върху главница от 1018, 99 лева считано от 26.09.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както сумата 132.00 лева - направени разноски в хода на производството, за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по частно гр.д. № 5698/2011г. на Пернишкия районен съд не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юрк. T.Х., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с 1 практиката на ВКС и съдилищата. Сочи се, че решаващият съд не е приложил постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/1980 г. на Пленума на ВС - отменено с постановеното Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Твърди се, че в настоящия случай би следвало, поради наличието на висящо към онзи момент изпълнително производство по изп. дело № 78/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. и да бъде прието, че от образуването на изпълнителното дело през 2012 г. до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност относно процесното вземане не е текла, тъй като в периода е било налично висящо изпълнително дело, а тълкувателното решение действа за в бъдеще. В подкрепа на изложеното се сочи, че в Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС се приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС." С въззивната жалба се навеждат твърдения, че след като погасителната давност е започнала да тече след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г., а молбата за образуване на изпълнително дело е била депозирана в кантората на ЧСИ А.В. на 11.04.2017 г. /което е довело до прекъсване на давността/, то същата не е изтекла, нито към момента на образуване на изпълнителното дело, нито към момента на образуване на настоящото исково производство. Излагат се съображения, че към 25.03.2017 г., когато делото е прекратено, не е текъл давностен срок, а в последствие с образуването на новото изпълнително дело на 11.04.2017 г., този срок отново е бил прекъснат преди изтичане на 5 годишен давностен срок, тъй като се касае за вземане произтичащо от сключен договор за кредит, при което се прилага общият, петгодишен, давностен срок, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В подкрепа на изложеното се цитира богата съдебна практика, включително и такава на Европейския съд за правата на човека. С жалбата се прави анализ на действието на постановените тълкувателни решения и практиката на ВКС. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че давността относно процесните вземания е изтекла. Заявява, че поддържа изцяло направените с отговора на исковата молба изложения. Въз основа на изложените аргументи се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и следва да бъде отменено като се постанови нов, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението и претендира разноски за адв. възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

2

Установено е, че оспорените вземания по чл. 439 ГПК са за суми, произтичащи от Договор за кредит № PLUS-*** от ***, сключен между С. А. В. и предишния кредиторцедент "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, за които срещу С. А. В. е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011г. по гр. д. № 5698/2011 по описа на Пернишки районен съд. Въз основа на същия по молба от 23.01.2012 г. е образувано изп. дело № 20128130400078 по описа на ЧСИ А.В., в която взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г.

/приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на ОСГТК на ВКС, решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от 24.01.2012 г.

По изпълнителното дело на 15.03.2012 г. е изходирано запорно съобщение до трето задължено лице – работодател, като в продължение на 2 години, считано от 16.03.2012г. от взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването на имущественото състояние на длъжника, поканата за доброволно изпълнение и пр./, поради което изп. производство е прекратено на 16.03.2014 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 16.03.2014 г. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС и ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на ОСГТК на ВКС/. Влязлата в сила заповед за изпълнение (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) има последиците на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.

2 ЗЗД и срокът на новата давност е всякога пет години. Затова считано от 16.03.2014 г. започва да тече 5-год. погасителна давност за вземанията.

Впоследствие по същото изп. дело на 06.02.2015 г. е изходирано запорно съобщение до работодател ***; на 07.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател 3 от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД; на 21.03.2016 г. е изходирано запорно съобщение до ***. Прекратяването по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник. В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че новото искане за нов способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист и е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е задължително успешно /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не извършване.

В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Поради това всяко от горепосочените поискани и извършени действия са от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давностния срок, независимо че са поискани и предприети след 16.03.2014 г. в условията на перемирано изп. производство и след всяко от тях е започвала да тече нова 5-годишна давност.

След като изп. дело № 20128130400078 е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 11.04.2017 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело N° 20178130400931 по описа на ЧСИ А.В., с което действие на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД. По изп. дело N° 20178130400931 по описа на ЧСИ А.В. на 15.06.2018 г. взискателят е депозирал молба за справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки и налагане на запори, в резултат на това на 13.08.2018 г. е изходирано запорно съобщение до „***" АД; на 11.10.2019 г. е депозирана молба, с която е поискано насрочване опис на движими вещи, вследствие на което, описът бил насрочен на 18.03.2020 г.; на10.03.2021 г. е депозирана молба от взискателя за справка от НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор, в резултат на което на 16.05.2021 г. е изходирано запорно съобщение до *** ЕООД. На 08.09.2022 г. по делото е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД за справка РБСС на БНБ за наличие на банкови сметки и налагане на запор върху новооткритите такива, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции,включено е алтернативно искане, да се насрочи дата за опис на движими вещи; на 29.09.2022 г. е изходирано запорно съобщение до *** АД, вследствие на което по делото частично е преведена сума по запора от посочената банка.

4

Всяко от горепосочените поискани и извършени действия са от вида на посочените в чл.

116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давностния срок.