Решение № 7427 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7427 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110123823 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.60/ срещу М. М. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 181,16 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 22,44 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.04.2024 г., 5,84 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, 1,24 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31056/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че процесният имот е бил собственост на лицата А.И.К. и Г.Г.К. (починали), закупен от тях през 1986 г. РазвИ. подробни съображения в насока, че не попада в кръга на наследниците, които получават дял от наследството на А.И.К., респ. оспорва да е съсобственик на имота. Сочи, че от извършена справка в имотния регистър е установил, че относно процесния имот има вписани искови молби по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, но към момента не било ясно дали делата са приключили, респ. дали собствеността върху имота е прехвърлена. Твърди, че представените от ищеца договор от 07.05.2001 г. (сключен между ЕС и „Т. С.“ Е.) и списъци на ЕС, са подписани от Г.К., който обаче посочва, че е починал на 25.11.1994 г. Оспорва сочените от ищеца квоти в съсобствеността. Подробно излага, че топлинната енергия е неправилно отчитана. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си за поддръжка и ремонт на уредите за измерване на ТЕ. Прави искане за определяне на срок по чл. 51 ЗН, в който да заяви дали приема или се отказва от наследството на А.К.. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

2

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са искови претенции за заплащане на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до недвижим имот с абонатен № *****, представляващ ап. 55, находящ се в /адрес/ От приложените на л. 17 и л. 19 по делото копия на удостоверения за наследници се установява, че Г.Г.К., ЕГН ********** и А.И.К., ЕГН ********** са били съпрузи.

От приложеното на л. 22 по делото копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти се установява, че Г.Г.К. и А.И.К. през 1986г. са придобили правото на собственост върху процесното жилище.

От удостоверението за наследници на л. 17 по делото се установява, че А.К. е починала на 17.03.1989г., като по аргумент от действащата към момента на смъртта редакция на ЗН, в частност чл. 5 и чл. 9 децата и съпругът й са наследили по равни части, доколкото в чл. 5, ал. 1 ЗН е законоустановено, че децата на починалия наследяват по равни части, а в чл. 9, ал. 1 съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Съпругът Г.К. е починал на 25.11.1994г.

Видно от удостоверенията за наследници, приложеното на л. 17 и л. 19 по делото, наследници на А.К. й Г.К. са децата им А.К., Н.К. и Л.М.. Л.М. е починала на 13.04.2022г., като същата е наследена от нейните деца А.Н. и Й.М..

Видно от удостоверението за наследници на л. 17 по делото ответникът М. П. е дъщеря на М.И.Г., починала на 01.01.2026г. Последната е сестра на А.К., като доколкото има наследници от първи ред, по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху процесното жилище е преминало в патримониума на А.К., Н.К. А.Н. и Й.М..

Ответникът М. П. не е придобила право на собственост върху идеални части от жилището, доколкото същата не е от наследниците от първи ред.

По гореизложената аргументация и след като съобрази изрично формулираното възражение с отговора на исковата молба, че не се установява ответникът през исковия период да е имала качеството потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик или вещен ползвател, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана, доколкото от страна на ищеца не се доказа наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на заявените претенции, а именно качеството потребител за ответника през исковия период за процесния ап. 55, находящ се в /адрес/

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, но доколкото същият в хода на исковото производство е представляван от особен представител, а в хода на заповедното не доказа извършването на разноски, такИ. не следва да бъдат присъждани в негова полза.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу М. М. П., ЕГН **********,, обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 181.16 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., до обект с абонатен № *****, представляващ ап. 55, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 22.44 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.04.2024 г., 5.84 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, 1.24 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31056/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 180-ти състав, като неоснователни.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“ Е. - на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4