Решение № 91 от 26.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100677 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Н. срещу Софийския градски съд.

Ищецът твърди, че бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 5002/2014г. по описа на СГС, като изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ с определен общ режим в ЗО-Казичане от открит тип. На 09.07.2020г. надзиратели от затворническото общежитие установили, че Н. държал при себе си пликче бяло прахообразно вещество, въз основа на което било образувано досъдебно производство № ЗМ 665/2020г. по описа на 08-мо РУ СДВР, пр.пр. № 25854/2020г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител.

Съгласно писмо № УРИ338300-4116 от 11.08.2020г. до началника на ЗОКазичане от 08-мо РУ, в така иззетото пликче се съдържало наркотично вещество. Въз основа на това писмо била издадена заповед № 116 от 14.08.2020г. от началника на ЗО-Казичане за налагане на дисциплинарно наказание на Б. Н. „изолиране в наказателна килия за 5 /пет/ денонощия". След изпълнение на заповедта той бил преместен в ЗО-Кремиковци. Било внесено предложение до Софийския градски съд от началника на Софийския централен затвор по реда на чл.64а ал.2, вр. чл.64 ал.1 т.1 пр.1 т.4 от ЗИНЗС за замяна на типа затворническо общежитие, в което Н. да изтърпява наказанието си, като основание за това било наложеното му наказание за дисциплинарно нарушение - притежание на наркотични вещества. По така внесеното предложение било образувано ЧНД №3575/2020г. на СГС, по което, с определение от 05.11.2020г., режимът на изтърпяване на наказанието бил изменен от открит на закрит тип. Н. бил привлечен и като обвиняем по ДП № 665/20г. по описа на 08-мо РУ-СДВР, пр.пр. № 25854/2020г. по описа на СРП.

След внасяне на обвинителен акт в съда било образувано н.о.х.д. № 4997/2021г. на СРС по обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК, 1 приключило с оправдателна присъда. Същата била протестирана, като било образувано в.н.о.х.д. №808/2022г. по описа на СГС, но с определение от 07.06.2024г. делото било прекратено на основание нарушение на принципа „non bis in idem", а оправдателната присъда била отменена.

Ищецът счита, че по н.ч.д. № 3575/2020г. на СГС съдът не бил преценил правилно и обективно събраните доказателства по делото, в резултат от което определил незаконното му преместване в ЗО от закрит тип. Поддържа, че, докато изтърпявал присъдата си в ЗО- Казичене, работил на външен обект и имал множество награди и похвали. След преместването му в ЗО- Кремиковци той бил спрян от работа и изтърпявал наказание при строг режим в продължение на 1г. и 6м., което утежнило положението му на осъдено лице и му причинило сериозен психически стрес. Претендира обезщетение за така причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета му като човек употребяващ наркотици, залежаване и депресия от настаняването му в корпус на ЗО- Кремиковци и непредлагането му на работа, както и прекъсване лечение на зъби, а също и накърняването на чувството му за справедливост. Нарушени били конституционните му права по чл. 31 ал. 3 от КРБ и на правата му по чл. 5 т. 1 буква „а“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Поддържа, че в случая бил наказан и е изтърпял наказание по дисциплинарно производство, което е с наказателен характер, за същото деяние с един и същи предмет, а този факт бил известен на съда от приложената заповед № 116 от 14.08.2020г. по ЧНД № 3575/2020г. на СГС. Моли съда да го обезщети за неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното наказание в нарушение на принципа на невиновност и неговото право на свобода (независимо от това, че изтърпявал наказание лишаване от свобода) произтичащо от чл.5, т.1 от КПЧОС за период от 1г. и 6м. в нарушение на забраната non bis in idem съгласно чл.4 т.1 от Протокол 7 от КПЧОС, поради това, че към дата 05.11.2020г. е била ангажирана административно- наказателната му отговорност. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лева ведно със законната лихва от 05.11.2020г. Претендира разноски за внесена държавна такса.

Преписи от исковата молба с доказателствата са били връчени на ответника, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се счита за недопустим и се оспорва по основание и размер.

Ответникът намира, че искът не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, тъй като, с оглед данните от исковата молба, не бил нарушен принципът „поп bis in idem'", т.е. правата на ищеца не са били накърнени. При условията на евентуалност счита предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца относно предпоставките за сезиране на окръжния съд с предложение по чл. 64а от ЗИНЗС. Цитира тези предпоставки съгласно чл. 64а, ал. 1 от ЗИНЗС, като намира, че са свързани с поне една от изброените в т. 1 до т. 4 алтернативи грубо или системно нарушение на установения ред, наличие на данни за подготвяне на бягство или друго престъпление, системно отклоняване от работа и отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода. Счита, че в настоящия случай е било налице грубо нарушение на установения ред, с което ищецът оказвал отрицателно влияние и върху останалите лишени от свобода и за което му е наложено дисциплинарно наказание. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета му като човек употребяващ наркотици, залежаване и депресия от това, че е настанен в корпус на ЗО2 Кремиковци и прекъсване на лечението му при зъболекар. Намира, че на доказване подлежи претендираната от ищеца добра репутация, както и че тя е била накърнена от поведението на ответника. Прави извод, че, дори ищецът до известна степен да е понесъл болки и страдания, не е доказана по делото изискуемата пряка причинно-следствена връзка с действията на Софийския градски съд, който не следва да носи отговорност за неоснователно преекспониране и преувеличаване на непонесени реално вреди с посочения интензитет. Счита за недоказано, че наказателното производство се е отразило на ищеца в морален, професионален и личен план, включително върху физическото и психическото му здраве, а твърденията за причинени неимуществени вреди са общи и неконкретизирани. Изразява становище, че претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на вида и характера на обичайните вреди, както и на социално - икономическата обстановка в страната, и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, като присъждането му би довело до неоснователно обогатяване. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Намира, че за ищеца не са произлезли каквито и да било вреди, тъй като той се намирал в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, поради което преместването му на друго такова не се е отразило толкова неблагоприятно на психиката му и на здравословното му състояние. Възразява срещу част от доказателствените искания на ищеца. Моли съда да прекрати производството като недопустимо.

При условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявените искове, ведно с искането за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от майка си В. Н.а, която оспорва отговора на исковата молба и представя писмена защита, в която излага съображения в подкрепа на предявения иск и го счита за основателен. Счита, че налагането на дисциплинарно наказание не е и не може да бъде предпоставка за сезиране на градския съд с предложение по чл.64а от ЗИНЗС, защото нормата на чл. 64а урежда отделна самостоятелна процедура за нужда от по-строг контрол. Сочи, че в случая е внесено предложение от началника на СЦЗ за замяна на типа затворническо общежитие от открит на закрит, което се обосновава с вече наложено и изтърпяно дисциплинарно наказание. Прави извод, че това е равносилно на двойно санкциониране, но съдът не се бил произнесъл по законосъобразността на предложението и игнорирал доказателствата от затворническото досие, мотивирайки се с липса на данни, дали заповедта е изпълнена. Развива съображения, че предложението за преместване се основава на същите факти, а уважаването на това искане е в нарушение на КЗПЧОС, поради това, че е с наказателен характер и в противоречие с принципа non bis in idem. Намира, че това е довело до нарушение, което е свързано с третия критерий по делото Енгел (а именно - характера и тежестта на наказанието), който в практиката на ЕСПЧ се свързва с тежестта на последиците за лицето. Подчертава, че преместването му от общежитие от открит тип в общежитие от закрит тип ограничило значително правата му, намалило възможността за работа и влошило условията за живот. Счита, че разпитаните по делото свидетели установяват претендираните неимуществени вреди от това преместване. Моли съда да уважи иска в пълния му размер.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. Преди заседанието процесуалният му представител е депозирал молба, с която поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

3

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В открито съдебно заседание контролиращата страна – Софийска окръжна прокуратура – се представлява от прокурор М., която счита, че искът не е доказан - както по основание, така и по размер, и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Видно от завереното копие на затворническото досие на Б. Н., същият е започнал изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 13.04.2018г. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

През различни периоди от изтърпяване на наказанието с нарочни заповеди му е била възлагана работа на различни външни обекти.

По делото не се открива Заповед № 116/14.08.2020г. на началник сектор ЗООТ за изолиране на Н. в наказателна килия за срок от пет денонощия, но страните не спорят, че такава е била издадена, а и същата се обсъжда в писмо рег. № 6823/22.10.2020г. и в предложението от началника на затвора гр. София на основание чл. 64а, ал. 2, вр. чл. 64а, ал. 1,т. 1 и т. 4 от ЗИНЗС.

Със Заповед № 472/04.09.2020г. на и.ф. началника на затвора, Заповед № 495/10.09.2020г. на началника на затвора и Заповед № 509/18.09.2020г. на началника на затвора, Н. е бил изпращан до лечебни заведения извън затвора за стоматологично лечение.

Със Заповед № 7/16.09.2020г. на началника на затвора е разпоредено, лишеният от свобода Б. Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Казичене“ да бъде настанен в ЗО „Кремиковци“ до произнасянето на СГС. В затворническото досие се открива и жалба пред АССГ срещу тази заповед, но няма данни за образувано съдебно производство по нея, нито за неговия изход.

Изготвено е предложение от началника на затвора гр. София на основание чл. 64а, ал. 2, вр. чл. 64а, ал. 1,т. 1 и т. 4 от ЗИНЗС, лишеният от свобода Б. Д. Н. да бъде преместен да доизтърпи наказанието си „лишаване от свобода“ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Предложението е обосновано с това, че Н. е държал наркотично вещество, което съставлява грубо дисциплинарно нарушение и е довело до повишаване на риска от рецидив. Изрично е подчертано, че престоят му в условията на смекчен режим и охрана е свързан със съществен риск от последващо нарушение на ЗИНЗС и непредсказуемост на действията по отношение на останалите лишени от свобода в общежитието от открит тип, както и с отрицателно влияние на другите лишени от свобода, като при тези условия не могат да се реализират целите на наложеното му наказание. В подкрепа на предложението са представени две становища и доклад от ИСДВР.